О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
София, 24.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Розинела Янчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1266/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 1282 от 25.10.2018 г. по гр. д. № 1781/2017 г. Пловдивският окръжен съд потвърдил решение № 1585 от 17.05.2017 г. по гр. д. № 8986/2015 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от «Родопи 95» АД [населено място] срещу «Агроасу» ЕАД [населено място] иск за признаване на установено в отношенията между страните, че е погасено задължението, за което «Родопи 95» АД е осъдено с решение по в. гр. д. № 1880/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, а именно: да прекрати всички действия, с които пречи на ищеца «Агроасу» ЕАД да упражнява правото си на собственост върху имот № 106008 на картата на възстановената собственост на землището на [населено място], като премахне всички сергии, поставени на второстепенния път № …., осигуряващ достъп до горепосочения имот.
Касационна жалба е подадена от ищеца, който поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касация – ответник по делото, счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, изхожда от легитимирана страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., при произнасяне по допускането на касационното обжалване намира следното:
В исковата молба ищецът «Родопи 95» АД е посочил като настъпили две основания, които погасяват задължението му по решениие № 199/07.02.2012 г. по в. гр. д. № 1880/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено в производство по чл. 109, ал. 1 ЗС. Твърди на първо място, че е премахнал всички сергии на път № … и по този начин достъпът на «Агроасу» ЕАД от пътя [населено място]-с. Марково до собствения му имот № ………… е напълно безпрепятствен. Второто твърдение е, че след постановяване на осъдителното решение търговската дейност на «Агроасу» ЕАД е преустановена, като съоръженията за търговия на открито пустеят и не се използват, а голяма част от тях са и премахнати; дружеството е преустановило функциите, за чието осъществяване е признато, че сергиите пречат, тъй като затрудняват маневрирането на моторни превозни средства при обслужване на неговите сергии.
Първото от така въведените основания на иска по чл. 439 ГПК въззивният съд приел за недоказано. Съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /по в. гр. д. № 1880/2011 г./, е приключило на 23.01.2012 г. От събраните писмени и гласни доказателства не се установява по никакъв начин след датата 23.01.2012 г. да са премахнати всички сергии на път № …, сега имот № ……….. по КККР на [населено място]. В тази насока е прието, че още преди приключване на съдебното дирене на посочената дата железният навес, под който са се намирали маси, е преобразуван в термопанелни клетки-павилиони, т. е. преди да се направят термопанелните конструкции е имало открити сергии с покривче, на които се продавали зеленчуци. Тези мотиви са изложени във връзка с довода на ищеца /сега касатор/ във въззивната жалба дали сергиите и павилионите са едно и също нещо и дали преобразуването им е станало по реда на чл. 94-98 ЗС, за да се приеме, че това са едни и същи вещи, към които са присъединени други вещи и дали първата инстанция правилно тълкува решението, по което е издаден изпълнителният титул. По тези съображения въззивният съд приел, че премахването на сергиите е направено не след датата на приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а преди това, поради което не са налице новонастъпили обстоятелства, обосноваващи основателност на предявения иск по чл. 439 ГПК на поддържаното първо основание. Съдът приел още, че въпросът за идентичността на сергиите и павилионите е ирелевантен за изхода на делото, защото в производството по чл. 439 ГПК е недопустимо да се изследват факти, настъпили до датата на приключване на съдебното дирене пред съда, постановил решението, което подлежи на изпълнение, и да се правят от тях правни изводи за погасяване на задължението по постановеното решение.
Второто основание на иска по чл. 439 ГПК – преустановяване на търговската дейност на «Агроасу» ЕАД и на функциите, за чието осъществяване е признато, че сергиите пречат, е прието за неоснователно. Изложени са съображения, че с влязлото в сила решение по чл. 109, ал. 1 ЗС «Родопи 95» АД е осъдено да прекрати всички действия, с които пречи на «Агроасу» ЕАД да упражнява правото си на собственост, а не е осъдено да преустанови действия, с които пречи на упражняването на търговската дейност на «Агроасу» ЕАД. Освен това е установено, че дейността на «Агроасу» ЕАД не е изцяло преустановена, като има няколко маси за продажба на ядки, найлонови торбички, зеленчуци, кебапчийница.
На последно място въззивният съд приел за неоснователно оплакването на ищеца /сега касатор/, че твърденията му, съставляващи основание на иска по чл. 439 ГПК, не са възприети точно. Посочил, че искът за оспорване на изпълнението е основан на твърденията, че след като не съществуват търговски обекти на «Агроасу» ЕАД, то и не се създават пречки за камионите, доставящи стоки на търговските обекти на дружеството. Това твърдение е счетено за неприемливо по причина, че търговската дейност на дружеството, макар и намалена, не е преустановена, както и че ползването на имота може да е при различна интензивност, която варира във времето, без обаче тези факти сами по себе си да са правно основание за ревизиране на влязлото в сила съдебно решение по иска с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС и да се отрече неговата сила на пресъдено нещо.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Основава се на това, че в противоречие със събраните доказателства въззивният съд е преценил, че търговската дейност на ответника е в непроменен обем и естество. Оспорва приетото за неотносимо към спора твърдение, че след постановяване на изпълняемото съдебно решение е осигурен достъп до имота на ответника през друг път, който обезпечава безпрепятственото използване на имота му по предназначение. Оспорва извода за недоказаност фактическите основания, на които се позовава ищецът, да са се осъществили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Касаторът счита, че са налице правни основания за уважаване на предявения иск по чл. 439 ГПК поради наличието на факти, които са настъпили след влизането в сила на постановеното решение и те съществено променят фактическото състояние на отношенията на двете страни, което не кореспондира с приетото за установено в съдебното решение. Сочи в тази връзка, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, относими към нарушение на основни принципи в гражданския процес: принцип на установяване на истината съгласно чл. 10 ГПК и принцип на законност съгласно чл. 5 ГПК; че съдът е произнесъл решението си в нарушение на закона и съдебната практика, относима към правната същност и действието на силата на пресъдено нещо по гражданските дела и преценка на обективните предели на силата на пресъдено нещо по в. гр. д. № 1880/2011 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, а именно премахването на сергиите, поставени на второстепенния път № …….., осигуряващ достъп до имот № ………….. На никой етап от приключилото производство по в. гр. д. № 1880/2011 г. не са посочени като обекти, находящи се в имот № ……., трите постройки – павилиони с метална конструкция, по отношение на които по изпълнителното дело е предприето действие за премахване въз основа на влезлия в сила осъдителен диспозитив, както и пред нито една от инстанциите не са представени доказателства от която и да е от страните, сочещи, че преди приключване на производството по чл. 109, ал. 1 ЗС сергиите, осуетяващи правото на „Агроасу” ЕАД свободно да ползва имота си, са премахнати, както е приел въззивният съд в решението, предмет на настоящото касационно обжалване, а и в осъдителния диспозитив по в. гр. д. № 1880/2011 г. изрично са посочени обектите, подлежащи на премахване – това са сергиите, поставени на път № …… В това се изразяват обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение. В този смисъл е недопустимо от процесуална гледна точка в обжалваното решение съдът да приема други фактически основания, различни от онези, които са съществували към момента на решаването на спора, и които са залегнали в основата на влязлото в сила съдебно решение, а именно, че трите павилиона са изградени още по време на съдебното производство по делото по чл. 109, ал. 1 ЗС, на мястото на премахнатите сергии, чието съществуване е било и основанието за заведения иск през 2011 г. Това по същество означава пререшаване на съдебния спор, респ. тълкуване на решението по гр. д. № 1880/2011 г., което е нарушаване на основен принцип в гражданското съдопроизводство за стабилитет на влезлия в сила съдебен акт. Касаторът счита за недопустимо в настоящото съдебно производство да се събират гласни доказателства, с които се цели оспорване на приети във влязло в сила решение фактически обстоятелства, както и опитите да се приеме, че в случая се касае до трансформиране на вещи.
По-нататък в изложението касаторът сочи, че в тежест на ответника е било да докаже твърденията си, че подлежащите на премахване сергии все още съществуват – като материална субстанция и местонахождение, към датата на завеждане на иска, макар и вече трансформирани в павилиони, представляващи три постройки с метални конструкции, към които е отнесена претенцията за премахване, но ответникът не е ангажирал доказателства в тази насока, а съдът е отхвърлил искането на ищеца да оспори това твърдение чрез назначаване на съдебно-техническа експертиза; в тежест на ответника е било да докаже и, че предвид осъществяваната търговска дейност от „Агроасу” ЕАД, вещите продължават обективно да препятстват ползването на имота, като се прави позоваване на решение № 411 от 02.03.1999 г. по гр. д. № 2190/1998 г. на ВКС, V-то г. о.
На последно място касаторът сочи, че с оглед на гореизложеното обжалваното решение е очевидно неправилно – нарушен е материалният закон и са допуснати съществени процесуални нарушения.
При съпоставка на съдържанието на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и на касационната жалба следва да се отбележи, че доводите в изложението изцяло повтарят оплакванията в касационната жалба за допуснати нарушения на съда по преценка на доказателствата по делото, обсъждане доводите на страните и формиране на правните изводи, но правилността на решението не е предмет на проверката по допускане на касационното обжалване. Единственият правен въпрос, който е поставен в изложението, е за правната същност и действието на силата на пресъдено нещо по гражданските дела и преценката на обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по в. гр. д. № 1880/2011 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. Поставяйки този въпрос, касаторът се е позовал на решение № 411 от 02.03.1999 г. по гр. д. № 2190/1998 г. на ВКС, V-то г. о. С него е прието, че не може да се уважи негаторен иск на собственика, когато допуснатото нарушение не създава пречки на правото му на собственост. Съобразно с този предмет решението е относимо не към производството по чл. 439 ГПК, а към това по чл. 109, ал. 1 ЗС и като такова е било взето предвид при постановяване на определение № 11 от 10.01.2013 г. по гр. д. № 479/2012 г. на ВКС на РБ, І-во г. о., с което в производство по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 199 от 07.02.2012 г. по в. гр. д. № 1880/2011 г. в частта, с която е уважен предявеният от „Агроасу” ЕАД иск по чл. 109 ЗС за премахване на всички сергии, поставени на второстепенен път № ….. То е било съобразено и при постановяване на решение № 88 от 22.07.2013 г. по същото дело на ВКС на РБ, І-во г. о., с което по реда на чл. 290 ГПК въззивното решение е отменено в частта за премахване на поставената в началото на имот № … будка, наименована ”КПП с бариера”, и искът в тази част е отхвърлен. Като неотносимо към поставения въпрос, решението, на което касаторът се е позовал, не осъществява специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като касаторът не се е позовал и не е представил практика, попадаща в нейното приложно поле – актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз.
Не се констатират и предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество. Това основание има предвид не неправилното решаване на даден конкретен правен спор, а произнасянето по такъв правен въпрос, по който липсва съдебна практика или се налага съществуващата практика да бъде променена – т. 4 от ТР № 1/10.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Изхождайки от разясненията в посочения тълкувателен акт, доводите в изложението за неправилна преценка на обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по в. гр. д. № 1880/2011 г. по описа на Пловдивския окръжен съд представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение, а не обосноваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Освен това – касаторът – длъжник по изпълнението, не може да основе иска по чл. 439 ГПК на твърдения, които като ответник е могъл да въведе чрез възражение в производството по негаторния иск, защото те са преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението по в. гр. д. № 1880/2011 г. по този иск. Такова е твърдението за липса или наличие на идентичност между сергиите, чието премахване е постановено с влязлото в сила решение, и наличните павилиони, представляващи метални конструкции. Поради настъпилата преклузия то не може да бъде въведено и обсъждано в производството по чл. 439 ГПК, чийто предмет са твърденията, че вещите, предмет на диспозитива на решението по иска по чл. 109, ал. 1 ЗС, са премахнати след влизането му в сила. В този смисъл въззивният съд е процедирал в съответствие с характера на производството по чл. 439 ГПК и съобразявайки обективните предели на силата на пресъдено нещо и действието й във времето, е приел за релевантни и е изследвал само тези твърдения, които се отнасят до настъпили след влизането в сила на решението по негаторния иск факти. Що се отнася до твърдението за преустановяване дейността на „Агроасу” ЕАД, то е ирелевантно за изхода на иска по чл. 439 ГПК, защото пречката, създадена от касатора, е за упражняване на правото на собственост чрез препятстване достъпа до имота на дружеството, в чиято полза е решението по чл. 109, ал. 1 ЗС, а за какви нужди ще се използва този имот /каква дейност ще се извършва в него/ е без правно значение за изхода на спора.
По основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК:
В решение № 15 от 06.11.2018 г. на Конституционния съд на РБ по конст. д. № 10/2018 г. е прието, че в приложното поле на предпоставката очевидна неправилност като отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, законодателят е включил всички пороци на въззивния акт, обуславящи неговата неправилност. Това налага разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт като касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК да бъде направено въз основа на обективни критерии.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.
В разглеждания случай тези предпоставки не са налице. Изложените от касатора доводи за събиране на недопустими доказателства, за допуснати нарушения от съда при преценка на доказателствата по делото и обсъждане доводите на страните и за неправилност на формираните правни изводи, по съществото си са доводи за неправилност на решението като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Ето защо не може да се приеме, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно.
В обобщение на изложеното, не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
При този изход на спора и с оглед направеното искане, разноските на ответника за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева по договор за правна защита и съдействие от 18.03.2019 г., следва да се възложат в тежест на ищеца /касатор/.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1282 от 25.10.2018 г. по гр. д. № 1781/2017 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Родопи 95“ АД, с ЕИК115097853, със седалище и адрес на управление: [населено място], Стоково тържище, общ. Родопи, Пловдивска област, да заплати на „Агроасу” ЕАД с ЕИК 115070078, със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Родопи, Пловдивска област, сумата 1 000 /хиляда лв./ лева – разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: