О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
София, 11.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Розинела Янчева
като изслуша докладваното от съдията С. ч. гр. д. № 415/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 22512/17.12.2018 г. на С. В. Л., М. Г. Д., Н. А. Т., М. А. Т. – В., К. В. К., Р. Ц. Г. и К. Н. Г., чрез адв. Я. С., срещу определение № 3596 от 19.11.2018 г. по ч. гр. д. № 5313/2018 г. на Софийския апелативен съд за потвърждаване на определение № 21440 от 11.10.2018 г. по гр. д. № 3015/2018 г. на Софийския градски съд, с което е прекратено производството, след като е прието, че не е налице спор за собственост и делото е изпратено по подведомственост на Административния съд – София град.
Иска се отмяна на обжалваното определение като неправилно. Оспорва се изводът на въззивния съд, че като предмет на спора е било въведено бездействие на административния орган в лицето на областния управител по предаването на имота във владение на правоимащите собственици, като се твърди, че с исковата молба и уточненията към нея ищците са въвели като предмет на делото спор за собственост с искане за предаване на фактическата власт, защото са заявили, че ответникът е заградил имота, отдава го под наем и не допуска собствениците до личното им имущество. Сочи се немотивираност на обжалвания акт с твърдения за допуснато съществено процесуално нарушение.
В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК се извеждат въпросите, съответно уточнени от настоящия състав, за това представлява ли част от преценката за допустимост на иска по чл. 108 ЗС твърдението на ищеца, че ответникът не оспорва устно правото му на собственост, но е предприел конклудентни действия по недопускане на собственика до имота му и как се прилага нормата на чл. 109 ГПК при иск за ревандикация, когато ответникът е административен орган. Твърди се също, че обжалваното определение противоречи на константната съдебна практика за задължително излагане на мотиви към постановените съдебни актове. Сочат се специалните основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК. Навежда се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за очевидна неправилност на обжалвания акт.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., предвид данните по делото, намира частната касационна жалба за допустима като подадена в срок, от лица с активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалването срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК въззивен съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
По въпроса за наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване, настоящият състав намира следното:
Производството по гр. д. № 3015/2018 г. по описа на Софийския градски съд е образувано по исковата молба на настоящите жалбоподатели срещу областния управител на [населено място] за признаване на установено, че ищците са собственици на поземлен имот – спортно игрище, в [населено място], район „Надежда“, с идентификатор ……….., на основание реституция по ЗСПЗЗ в качеството им на наследници на Н. Г. М. и за осъждане на ответника да им предаде владението върху имота. В исковата молба е наведено твърдението, че въпреки заповед № РД-…./12.01.2001 г. на областния управител за деактуване на имота въз основа на представено съдебно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, ответникът не допуска ищците до имота и не им позволява да влязат във владение, като продължава да осъществява фактическата власт лично или чрез трети лица без да има основание за това.
С определение от 16.05.2018 г. Софийският градски съд прекратил производството заради липса на пасивна процесуална легитимация в лицето на областния управител, след като дал възможност с разпореждане от 30.03.2018 г. да се уточни дали се твърди, че между ищците и държавата е налице спор за собственост и да се посочи надлежен ответник, а ищците са заявили, че поддържат иска срещу административния орган, който следва да извърши фактическото предаване на имота във владение на собствениците му. Това прекратително определение е отменено с определение № 1949 от 21.06.2018 г. по ч. гр. д. № 3040/2018 г. на Софийския апелативен съд, след като е прието, че исковата молба е останала нередовна поради недадени от градския съд точни и ясни указания кое от двете заявени обстоятелства ищците поддържат – дали претендират настъпването на последиците на заповедта за деактуване на имота в частта й за предаване на владението, или искат осъждането на административния орган като владеещ несобственик. Тази неяснота препятствала преценката за допустимостта на предявената претенция и правилността на определението по чл. 130 ГПК, както и на подведомствеността на делото пред общия или пред административния съд.
С разпореждане от 03.07.2018 г. градският съд постановил да се връчи на ищците препис от определението от 21.06.2018 г. на апелативния съд, давайки едноседмичен срок да се изпълнят указанията по него /негативните последици за ищците от неизпълнението в срок не са указани от градския съд/. С разпореждане от 02.08.2018 г. на ищците е указано да посочат дали претендират последиците от заповедта от 12.01.2001 г. или твърдят, че ответникът оспорва правото им на собственост.
С уточнителни молби от 11.07.2018 г. и 04.10.2018 г., в срок, ищците заявили, че ответникът изрично не е оспорвал правото им на собственост и го е признавал пред външни лица, но с фактическите си действия ограничава достъпа на собствениците, не ги допуска в имота, продължава да го отдава под наем на трети лица, в имота се провеждат обществени мероприятия по силата на договорки с ответника или с наемателя.
С определение № 21440 от 11.10.2018 г. градският съд прекратил производството по гр. д. №3015/2018 г. с мотив, че като предмет на делото е въведено бездействие – при задължение за фактически действия на административния орган по заповедта за деактуване, произтичащо от нормативен акт съобразно чл. 78, ал. 1 ЗДС и делото е изпратено по подведомственост на Административния съд София град.
За да потвърди определението на градския съд, апелативният на свой ред, след собствено установяване и анализ на твърденията на ищците в исковата молба и уточненията към нея, приел, че те не обосновават предпоставките на иска по чл. 108 ЗС, а бездействие на административния орган.
При този предмет на делото и тези мотиви на въззивния съд, обжалваното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за допустимостта на предявената претенция.
Ревандикационният иск е универсално средство за защита на правото на собственост на разположение на всяко лице, което твърди, че е собственик на една вещ /имот/ и че друг упражнява фактическата власт върху нея, като я държи или владее без основание. За да е допустим искът, достатъчно е ищецът да твърди посочените обстоятелства, а дали това е така, е въпрос на основателност на иска. Правният интерес от ревандикационния иск е винаги налице при такива твърдения – искът е осъдителен и интересът е презюмиран в нормата на чл. 108 ЗС. Допустимостта му не се влияе от наличието на други правни способи за постигане на целения резултат по връщане на фактическата власт. Отделно от това за наличието на гражданскоправен спор се преценява и извънпроцесуалното поведение на ответника, което се навежда чрез твърденията на ищеца и когато последният сочи конкретни фактически действия на ответника, които обективно са годни да засегнат правото на собственост, в случая – в смисъл на невъзможност да упражнява фактическа власт, правен спор като предмет на искова защита на собствеността е налице.
Неправилно в разглеждания случай е прието, че щом има правна възможност да се иска задължаване на административния орган да извърши фактическо действие при доказано бездействие /чл. 256 АПК/ и ищецът твърди, че ответникът не оспорва вербално правото му на собственост, то е налице административен спор, а не спор за собственост с искане за връщане на имота. И обстоятелствената част, и петитумът на исковата молба в случая, особено след уточненията от 11.07.2018 г. и 04.10.2018 г., сочат недвусмисленно на заявена ревандикационна претенция. Въведен е спор за собственост по исков ред, което налага отмяна на обжалваното определение, ведно с първоинстанционното, и връщане на делото на градския съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба.
Вярно е, че като ответник по иска за ревандикация и към настоящия момент продължава да се сочи ненадлежен ответник /областният управител не е юридическо лице, а представлява държавата по пълномощие в случаите по чл. 32, т. 4 вр. чл. 31, ал. 2 ГПК/, както и че веднъж градският съд вече е дал възможност на ищците да насочат иска си срещу надлежния ответник. Но предвид отмяната на първото прекратително определение на градския съд от 16.05.2018 г., това неизпълнено указание следва да се счита за загубило негативния си правен ефект за ищците, което налага след връщане на делото последното да започне от етапа на проверка за редовността на исковата молба и даване на указания искът да се насочи срещу надлежен ответник.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3596 от 19.11.2018 г. по ч. гр. д. № 5313/2018 г. на Софийския апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 3596 от 19.11.2018 г. по ч. гр. д. № 5313/2018 г. на Софийския апелативен съд и определение № 21440 от 11.10.2018 г. по гр. д. № 3015/2018 г. на Софийския градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по иска по чл. 108 ЗС от етапа на проверка за редовността на исковата молба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: