О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
София, 18.06. 2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание двадесет и трети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Розинела Янчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1183/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
В. Т. К., Г. Б. Г. и Б. Б. Г. са обжалвали в срока по чл. 283 ГПК чрез пълномощник – адвокат В. В. въззивното решение № 86/08.11.2018 г. по гр. д. № 288/2018 г. на Видинския окръжен съд с искане то да бъде отменено като нищожно, недопустимо и неправилно.
Ответницата по касация Т. Г. П. счита, че не следва да се допуска касационно обжалване.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 151 от 26.03.2018 г. по гр. д. № 352/2014 г. на Видинския районен съд, с което без разглеждане е оставено искането на касаторите за възлагане в дял по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК на УПИ …-…. от кв. … по плана на [населено място], [община], ведно с находящите се в него масивна жилищна сграда от 51 кв. м., полумасивна жилищна сграда от 86 кв. м., гараж от 20 кв. м. и масивна стопанска сграда от 75 кв. м., и делбата е извършена, като имотът е изнесен на публична продан; отхвърлено е искането на касаторите по сметки за заплащане от Т. П. на 1/2 от сумата 7 176.65 лева – направени от наследодателя им подобрения в делбения имот през периода 2014-2015 г.
Делото е образувано по иск за делба, предявен от Т. П., която заедно с Б. Г. К. са наследници по закон-деца, на Г. К. Ф..
С отговора на исковата молба ответникът е предявил иск за заплащане на 1/2 от направените подобрения в имота, а именно: 500 лева за изработка и монтаж на дограма и стъклопакети и 750 лева за ремонт на покрива на имота; представил е писмени доказателства и е поискал допускането на трима свидетели, които да установят подобренията.
С определение от 13.05.2014 г., съдържащо проекто-доклада на съда, е посочено, че по искането за сметки съдът ще се произнесе във втората фаза на делбата.
С влязло в сила решение № 309/16.07.2014 г. делбата е допусната при квоти по 1/2 ид. ч. за всеки съделител.
На първото заседание след допускане на делбата, проведено на 17.09.2015 г., ответникът не се е явил. Поискал е отлагане на делото поради заболяване на процесуалния му представител адвокат В. В.. Искането не е уважено и е даден ход на делото.
Никой от съделителите не е поискал извършване на делбата по реда на чл. 349 ГПК.
Второто съдебно заседание е проведено на 19.10.2015 г. На него ответникът е бил представляван от адвокат В., която е предявила иск за направени подобрения с цена 9 367 лева, от които 2 200 лева ремонт на покрив, 2 400 лева ремонт на покрив на друга сграда и 2 600 лева изработка на П. дограма и монтаж. Поискала е на основание чл. 349, ал. 2 ГПК делбеният имот да бъде възложен на ответника, който при откриване на наследството е живял в него, както и към настоящия момент, и няма друго жилище.
Първоинстанционният съд приел за разглеждане искането по чл. 349, ал. 2 ГПК, а това по чл. 346 ГПК оставил без уважение /неправилно, вместо без разглеждане/ по съображения, че е предявено след първото заседание след допускане на делбата, като постановил, че определението в последната част може да се обжалва в едноседмичен срок.
Определението, с което искането на чл. 346 ГПК е оставено без разглеждане, не е обжалвано.
Б. Г. К. е починал на 07.05.2017 г. Касаторите са негови наследници по закон – преживяла съпруга и деца, които са упълномощили с права за процесуално представителство адвокат В. В. /л. 66 от първоинстанционното дело/. В съдебното заседание на 26.02.2018 г. адвокат В. е предявила от името на доверителките си претенция по сметки за периода 2014-2015 г., като общата сума възлиза на 7 176.65 лева и претенцията е за 1/2 от направените подобрения; поискала е и възлагане на делбения имот на основание чл. 349, ал. 2 ГПК в общ дял на доверителките й.
С определение от 26.02.2018 г. първоинстанционният съд приел за разглеждане и двете искания, като по отношение искането по чл. 346 ГПК посочил, че същото е предявено от наследодателя на ответниците още с отговора на исковата молба.
В първоинстанционното решение е прието, че искането за възлагане на делбения имот е направено след срока по чл. 349, ал. 4 ГПК – след първото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, поради което е оставено без разглеждане. Изложени са съображения и по основателността на искането, като е посочено, че никой от претендиращите възлагане не е ангажирал доказателства да е живял в делбения имот при откриване на наследството, както и да не притежава друго жилище. Предвид неподеляемостта на имота, първоинстанционният съд го изнесъл на публична продан. По претенцията по сметки съдът приел, че по делото са представени само доказателства за закупени от наследодателя на ответниците материали, но не и за това кой точно е извършил претендираните подобрения, в какво точно се изразява твърденият ремонт и кога е извършен; че именно закупените материали са вложени в ремонта, с колко се е увеличила стойността на делбения имот. Поради това искането по чл. 346 ГПК е отхвърлено като недоказано, като в диспозитива е посочено, че претенцията е за заплащане на 1/2 от сумата 7 176.65 лева.
Въззивният съд потвърдил първоинстанционното решение. Приел, че и двете искания са направени след предвидения в закона срок за това. Споделил обаче съображенията за неоснователност на исканията, като се позовал на чл. 272 ГПК, а така също изложил и собствени съображения за неоснователност на претенциите.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили въпросите: 1. при неправилно разпределена доказателствена тежест от първоинстанционния съд, въззивният съд следва ли да разпредели наново доказателствената тежест и да извърши нов доклад и неизвършването на тези действия води ли до процесуално нарушение и до необходимост да бъдат приети и обсъдени и представените пред въззивния съд доказателства за установяване на релевантните за спора факти, за установяването на които от първоинстанционния съд не са били давани указания; 2. следва ли съдът да се произнесе по предявен насрещен иск, който е предявен още с отговора на исковата молба; 3. когато страната /в случая ответникът/ се позове във въззивната си жалба на допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада по делото по чл. 146 ГПК, въззивният съд дължи ли даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.
Касаторите твърдят, че непроизнасянето по искането по чл. 346 ГПК води до очевидна неправилност и недопустимост на съдебното решение, а липсата на доклад по чл. 146 ГПК води до неговата нищожност – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Позовават се и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, включително и задължителна такава.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че касационната жалба е недопустима в частта относно паричните вземания по следните съображения:
Претенцията по сметки е била заявена от първоначалния ответник Б. К. още в първата фаза на делбеното производство с отговора на исковата молба, като размерът й е възлизал на 1 250 лева. Впоследствие в съдебното заседание на 19.10.2015 г. размерът е увеличен на 7 200 лева. След конституирането на наследниците на Б. К., в съдебното заседание на 26.02.2018 г. от процесуалния им представител адв. В. е направено изявление за предявяване на иск по сметките за периода 2014-2015 г. на обща стойност 7 176.65 лева с посочване на отделните пера, като е заявено, че претенцията е за 1/2 от направените подобрения. Първоинстанционният съд се е произнесъл в рамките на така въведения предмет, като е отхвърлил искането по сметки, предявено от В. Т. К., Г. Б. Г. и Б. Б. Г., за заплащане на 1/2 от сумата 7 176.65 лева – направени от наследодателя им подобрения в делбения имот за периода 2014-2015 г.
Съобразно изложеното следва да се приеме, че претенцията по сметки, поддържана от при условията на активно субективно съединяване от наследниците на първоначалния ответник, възлиза на общата сума от 3 588.32 лева /1/2 от 7 176.65 лева/. Налице е ограничението за достъп по касационен контрол по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./, поради което в тази й част касационната жалба е недопустима и ще бъде оставена без разглеждане. Поради това касационната инстанция не дължи и разглеждане на поставения от касаторите втори въпрос: следва ли съдът да се произнесе по предявен насрещен иск, който е предявен още с отговора на исковата молба, както и произнасяне по основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК – недопустимост и очевидна неправилност на съдебното решение.
В частта по извършване на делбата касационната жалба е допустима. Предпоставките за допускане на касационно обжалване на тази част от въззивното решение не са налице по следните съображения:
Съгласно т. 1 на ТР№ 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационното обжалване може да се допусне по правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното въззивно решение. В разглеждания случай обуславящ изхода на делото е въпросът дали е спазен срокът, предвиден в чл. 349, ал. 4 ГПК, за предявяване на възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК – искането да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1 ГПК.
Първото заседание е проведено на 17.09.2015 г. За него първоначалният ответник Б. К. е бил редовно призован – призовката е получена на 08.07.2015 г. от процесуалния му представител адв. В., редовно упълномощена с пълномощно от 19.06.2014 г., приложено на л. 29 от първоинстанционното дело. Искането за отлагане на делото не е уважено по съображения, че не са налице предпоставките на чл. 142, ал. 2 ГПК – доказателство за невъзможност да се яви е било представено само за пълномощника, не и за страната, а и то не е удостоверявало внезапно заболяване. Съобразно с тези данни не може да се приеме, че първо заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата е било това на 19.10.2015 г., когато адв. В. е направила искане за възлагане на делбения имот на доверителя й. Като заявено след законоустановения преклузивен срок, искането за възлагане не е подлежало на разглеждане по същество /въпреки това съдът го е разгледал и е приел, че е недоказано/. Поставените от касаторите въпроси обаче не са свързани с решаващото съображение за срока по чл. 349, ал. 4 ГПК, а се отнасят, в обобщен вид, до правомощията на въззивната инстанция при отсъствието на доклад по чл. 146 ГПК в първоинстанционното производство досежно разпределението на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и задължението на съда да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК не е налице, поради което и не се обсъжда наличието на специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, подкрепено с цитирана в касационната жалба и в изложението съдебна практика. Не се констатира и специалното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 1 ГПК, тъй като липсата на доклад не води до нищожност на обжалваното решение – такава би била налице когато решението излиза от правораздавателната власт на съда, не е постановено в законния състав и не е облечено в съответствие с чл. 235, ал. 4 ГПК в предвидената от закона писмена форма, както и когато няма изискуемото от чл. 236 ГПК съдържание, чрез което ясно да е изразена формираната от съда правораздавателна воля.
Ответницата по касация е поискала присъждане на разноски за водене на делото във Върховния касационен съд. Искането не може да бъде уважено поради липса на сключен договор за правна защита и съдействие със записана в него заплатена сума, съставляваща адвокатско възнаграждение /на л. 14 от касационното дело е приложена непопълнена бланка-образец на договор/.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. Т. К., Г. Б. Г. и Б. Б. Г. срещу въззивното решение № 86/08.11.2018 г. по гр. д. № 288/2018 г. на Видинския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 151 от 26.03.2018 г. по гр. д. № 352/2014 г. на Видинския районен съд в частта, с която е отхвърлено искането на касаторите по сметки за заплащане от Т. Г. П. на 1/2 от сумата 7 176.65 лева – направени от наследодателя им подобрения в делбения имот през периода 2014-2015 г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 86/08.11.2018 г. по гр. д. № 288/2018 г. на Видинския окръжен съд В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
В частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването на страните, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: