О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
София, 15.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание единадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Розинела Янчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 679/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК /в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./.
С решение № 3590/24.07.2018 г. по в. гр. д. № 422/2018 г. Благоевградският окръжен съд потвърдил решение № 70/07.03.2018 г. по гр. д. № 202/2016 г. на Петричкия районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от П. И. Я. срещу В. Г. Т., П. Н. Т., Р. Д. Я., М. Д. Г. и К. Д. Е., за признаване на установено, че ответниците не са собственици на поземлен имот с идентификатор ……… по кадастралната карта и кадастралния регистър на [населено място], с последно изменение съобразно заповед № РД-18-21/04.12.2013 г. на ИД на АГКК, над тяхната обща наследствена 1/4 ид. ч. от имота, т. е. за останалите 3/4 ид. ч. от същия имот.
Касационна жалба вх. № 3930/29.10.2018 г. срещу въззивното решение е подадена от ищеца, който е изложил оплаквания, че същото е неправилно – касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.
От ответниците по касация – ответници по делото, не е подаден писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и е насочена срещу въззивно решение, което не е изключено от обхвата на касационния контрол, поради което е допустима.
При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:
Данните по делото сочат и това е прието за установено, че страните /с изключение на ответника П. Н. Т./ са наследници на Д. В. И. /Д. И. Я./, починала на 21.07.1975 г., и оставила за наследници четири деца, между които И. В. Я. и Г. В. Я..
Ищецът П. И. Я. е син на И. В. Я.. Наследници на Г. В. Я. са В. Г. Т.-ответница, и Д. Г. Я. – наследодател на ответниците Р. Д. Я., М. Д. Г. и К. Д. Е.. Ответникът П. Н. Т. е съпруг на ответницата В. Г. Т..
С н. а. № …/1936 г. Д. И. закупила по реда на Закона за заселване бежанците и обезпечение поминъка им празно дворно място, съставляващо парцел … от кв. … по плана на [населено място] от 1924 г., с площ от 500 кв. м., а по графични данни – от 648 кв. м.
С н. а. №…/1950 г. Д. И. продала на сина си И. Я. /баща на ищеца/ 2/3 ид. ч. от парцел …от кв. … по плана на [населено място].
Съгласно следващия кадастрален и регулационен план от 1958 г. парцел .. от кв. … първоначално е отразен като два отделни имота: имот пл. № …, за който заедно с имот пл. № … се отрежда парцел ІV-…,…, и имот пл. № …, за който се отрежда парцел V-…. В допълнителното заключение на вещото лице инж. К. е посочено, че имот пл. № … впоследствие бил „отменен” като грешно нанесен в плана, поради което имотът е „останал” само като пл. № …, за който е отреден парцел V-… от кв. …. В тази насока експертът се е позовал на технически протокол на Г. [населено място] и скица от 12.12.1969 г.
При действието на плана от 1958 г. с н. а. № …/1961 г. Г. В. Я. е признат за собственик по давност на дворно място, застроено с жилищна сграда, представляващо част от имот пл. № …, с площ от около 300 кв. м., за който имот, ведно с имот пл. № …., се отрежда парцел … от кв. ….
С н. а. № …/1966 г. братята Г. В. Я. и И. В. Я. като съсобственици на парцел… от кв. …отстъпили на В. Я. и Д. Я. /деца на Г. Я./ правото да построят двуетажна жилищна сграда на мястото на старата сграда.
С н. а. № …/1970 г. Д. И. продала на В. Г. Я. и Д. Г. Я. /деца на Г. Я./ 1/3 ид. ч. от дворно място, съставляващо парцел… кв….., целият с площ от 663 кв. м.
Следващият план на [населено място] е от 1971 г. В него имотът, закупен през 1936 г. от Д. И., е нанесен като два отделни парцела: парцел …-… и парцел …-… от кв. …, с обща плащ от 642.82 кв. м.
По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелите К. С. и С. Т. се установяват обстоятелства за спорове между страните относно съсобствения имот и съществуваща в имота ограда. Свидетелите Л. С. и К. С. се установили, че имотът винаги е бил разделен с телена ограда, като всяка от страните по делото е ползвала собствената си част, и в двата имота има изградени жилищни сгради на мястото на съществуващите преди това стари къщи, всяко дворно място има отделен вход и страните владеят и ползват имотите си отделно, така, както ги получили от своите наследодатели.
По делото е приет спогодителен протокол от 27.01.1977 г. по гр. д. № 3/1977 г. на Петричкия районен съд, видно от който по силата на сключена съдебна спогодба за делба, одобрена от съда, парцел … от кв. … остава в собственост на родителите на ищеца – И. В. Я. и В. А. Я., а парцел … от кв. … остава на ответниците В. Т. и П. Т., както и на Д. Я. – наследодател на останалите ответници.
С н. а. № …/1978 г. И. В. Я. със съгласието на съпругата си В. А. Я. прехвърлил на внука си И. П. Я. /син на ищеца/ дворно място с пл. № …, съставляващо парцел … от кв. …, с площ от 281 кв. м., заедно с построената жилищна сграда, срещу задължението за гледане и издръжка.
През 1987 г. е одобрен нов кадастрален, застроителен и регулационен план, в който имотът отново е нанесен като два отделни имоти: пл. № … и пл. № …, за които е отреден парцел … от кв. …, с площ от 640.99 кв. м. Вещото лице инж. К. е констатирало известни несъответствия по този план, като това, че имот пл. № … бил дописан в плана впоследствие, без да има издадена заповед за отстраняване на непълноти и грешки, а на вътрешната граница между двата имота по контура от нанесената материализирана разделна граница бил поставен знак за общност /Z/, след като по предходните планове от 1971 и 1958 г. имотите са заснети като два.
С н. а. № …/2003 г. П. Н. Т. и В. Г. Т. били признати за собственици по давност на 1/2 ид. ч. от дворно място, съставляващо поземлен имот пл. №… от кв. …, целият с площ от 300 кв. м., за който заедно с имот пл. № … е отреден парцел …, ведно с първия етаж от двуетажна жилищна сграда.
В кадастралната карта, одобрена през 2010 г., е заснет и нанесен един общ имот с идентификатор………. През 2013 г. със заповед № РД-18-21/04.12.2013 г. на изпълнителния директор на АГКК е одобрено последното изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър, съгласно което имотът е нанесен като два отделни поземлени имота – единият с идентификатор ………, а другият с идентификатор ………… С решение № 14941/12.10.2014 г. по адм. д. № 12592/2014 г. на ВАС на РБ, ІІ-ро отд., в сила е оставено решение от 22.07.2014 г. по адм. д. № 75/2014 г. на Административния съд [населено място], с което е отхвърлена жалбата на И. П. Я. срещу заповед № РД-18-21/04.12.2013 г. В този процес, в който е участвал и ищецът П. И. Я., заповедта е приета за законосъобразна като отразяваща заснемането на вътрешна имотна граница между имоти пл. №№ …. и …, включени в границите на общия парцел…, материализирана на място при изготвянето и одобрението на новия кадастрален план, която е съобразена и като съществуваща по предходния кадастрален и регулационен план от 1987 г., когато парцел … е отреден по плана също за два самостоятелни имота – пл. №№…. и ….
Като анализирал първоначалната и допълнителната съдебно-техническа експертиза и приложените към експертизите комбинирани скици, въззивният съд приел, че имот с идентификатор…… е идентичен с имот пл. № ……., който заедно с имот пл. № ……. е бил отреден за парцел … от кв. … по плана от 1987 г.; с парцел …-… от кв. …. по плана от 1971 г.; с имот пл. № …, за който заедно с имот пл. № …. е бил отреден парцел… от кв…. по плана от 1958 г. и с част от парцел … от кв. … по плана от 1924 г. Другият имот с идентификатор ……… е идентичен с имот пл. № …, за който заедно с имот пл. № … е бил отреден парцел … от кв……… по плана от 1987 г.; с парцел …-….. от кв. … по плана от 1971 г.; с имот пл. № ……., за който е бил отреден парцел … от кв. … по плана от 1958 г. и с останалата част от парцел … от кв. … по плана от 1924 г.
Въззивният съд приел отрицателните установителни искове за допустими, тъй като за ищеца е налице правен интерес да установи по отношение на ответниците несъществуването на правото им на собственост над размера на припадащия се дял на ищеца от 1/4 ид. ч. от спорния недвижим имот, отричайки същото право на ответниците в обема над 1/4 ид. ч., което е пречка за реализирането на собствените му права по наследство от Д. И. върху спорния имот. Приел, че предмет на исковете не са наследствените права на ищеца върху частта от процесния имот, придобита от неговия баща И. В. Я. чрез договора за покупко-продажба по н. а. №…/1950 г. на 2/3 ид. ч., а предмет са наследствените права от общия наследодател Д. И. за правото на собственост върху 1/4 ид. ч. от останалия в наследство недвижим имот. Съдът приел за допустими и исковете по чл. 537, ал. 2 ГПК /неправилно квалифицирани като отделни искове, вместо като правна последица от уважаването на установителен иск/ за отмяна на констативните нотариални актове, издадени по реда на обстоятелствената проверка, №…/1961 г. и № …/2003 г.
С н. а. № …1961 г., при действието на плана от 1958 г., Г. В. Я. е признат за собственик по давностно владение на дворно място, ведно с жилищна сграда, представляващо имот пл. № …, с площ от около 300 кв. м., за който заедно с имот пл. № …….. се отрежда в съсобственост парцел ….. от кв. …. Оспорването на този нотариален акт е основано на възражението, че планът от 1958 г. е приет в нарушение на ЗПИНМ /отм./, тъй като погрешно парцел … от кв. … по плана от 1924 г. е отразен като два отделни имота, а именно имот пл. № …, за който заедно с имот пл. № …. се отрежда парцел …, и имот пл. № …., за който се отрежда парцел …. Тази грешка била коригирана с технически протокол от 12.12.1969 г., поради което Г. Я. не можел да се легитимира като собственик на имота, описан в н. а. № …/1961 г. Тези твърдения на ищеца са приети за неоснователни по подробно изложени съображения на съда, свързани с правната регламентация на дворищната регулация при действието на ЗПИНМ /отм./ и установеното със свидетелски показания трайно фактическо ползване на процесния имот при съществуване на вътрешна ограда, разделяща имота на два отделни имота, владяни от И. В. Я. /наследодател на ищеца/ и съответно от Г. В. Я. /наследодател на ответниците, без П. Т./. Съдът посочил, че съществуващото фактическо положение не само е било заснето и отразено в плана от 1958 г., но същото е било зачитано от наследниците по закон на Д. И.. Така, през 1966 г. с н. а. № …/1966 г. братята Г. Я. и И. Я. отстъпили на В. Я. и Д. Я. правото на строеж върху съсобственото им дворно място, съставляващо парцел … от кв. …. Съобразно установилото се фактическо владение и ползване на съсобствения имот, с н. а. № …/1970 г. Д. Я. продала на В. Я. и Д. Я. /деца на Г. Я./ собствената си 1/3 ид. ч. от дворно място, съставляващо парцел… от кв. …, целият с площ от 663 кв. м. Съдът съобразил и обстоятелството, че правото на собственост на Г. Я., който се легитимирал с н. а. № …/1961 г. по обстоятелствена проверка, не е било оспорено от неговия брат И. Я. /починал през 1979 г./, нито от общата наследодателка Д. И., починала през 1975 г.
За неоснователно въззивният съд приел и твърдението на ищеца, че планът от 1958 г. е бил коригиран с техническия протокол от 12.12.1969 г. и не кредитирал в тази част заключението на вещото лице инж. К., че имот пл. № … бил „отменен” като погрешно нанесен в плана и имотът „останал” само като пл. № …, за който е отреден парцел ….. Не е прието и възражението за допуснати грешки при заснемането на спорния имот по последващите планове от 1971 и 1987 г., когато същият е бил отреден отново като два отделни имота: първоначално с отреждането на два парцела – … и … за имот пл. № … от кв. … по плана от 1971 г., а по плана от 1987 г. – като парцел… за имоти пл. №№ ….и … от кв. ….. Съдът приел, че не е извършено надлежно коригиране при заснемането на имота по жалба на И. Я., като това отново не е можело да бъде извършено чрез съставянето на технически протокол от 01.11.1974 г., което от своя страна е довело до неоснователно поставяне на знак за общност ”Z” в кадастралния план от 1987 г. по съществуващата граница /ограда/, разделяща имота въз основа на фактическото ползване и владение, осъществявано от страните.
Въззивният съд приел за неоснователни и доводите за извършено административно деление на имота на два отделни, без правно основание за това. Посочил, че при заснемането на кадастралната основа и изготвянето и одобряването на нов кадастрален и регулационен план следва да бъдат отчетени действителните граници на имота на място. При спорове за правото на собственост и за обема, при който същото се упражнява, страните могат и следва да предявят иск пред гражданския съд. Такъв иск за делба е бил предявен, като по делото е представен спогодителен протокол от 27.01.1977 г. по гр. д. № 3/1977 г. на Петричкия районен съд, за поставяне в дял на И. В. Я. и В. А. Я. – родители на ищеца, на парцел …. от кв. …., а в дял на ответниците В. Т. и П. Т. и на Д. Я. – наследодател на останалите ответници, е бил поставен парцел …. от кв. ….. При зачитането на тези права, с н. а. № …./1978 г. И. В. Я. /баща на ищеца/ със съгласието на съпругата си В. А. Я., прехвърлил на И. П. Я. /син на ищеца/ правото на собственост върху парцел ….-…. от кв. …., с площ от 281 кв. м., ведно с построената в него жилищна сграда, срещу задължението за гледане и издръжка.
За неоснователно въззивният съд приел оспорването от ищеца на правото на собственост, удостоверено с н. а. № …../2003 г. по обстоятелствена проверка, с който П. Т. и В. Т. като съпрузи били признати за собственици на 1/2 ид. ч. от поземлен имот пл. № ……… от кв. …., целият с площ от 300 кв. м., за който заедно с имот пл. № …….. е отреден парцел ….., ведно с първия жилищен етаж от построена в имота двуетажна жилищна сграда. Съдът приел, че към момента на издаването на този нотариален акт В. и П. Т. и Д. Я. вече са били собственици на имота на друго правно основание. Те са продължили да осъществяват владение след 1977 г., когато са били признати за собственици въз основа на съдебна делба, до 2003 г., като фактическата власт е била упражнявана спокойно, безспорно и непрекъснато, а имотът е бил поделен с вътрешна ограда от дълги години преди това, така че В. и П. Т. се легитимират за собственици на ново правно основание – придобивна давност. Съдът приел, че оспорването на правото им на собственост за размера над 1/4 ид. ч. от страна на ищеца не е успешно проведено, а легитимиращата сила на констативния нотариален акт не е оборена от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка.
По делото е установено, че при изготвянето и одобряването на кадастралните и регулационни планове от 1958, 1971 и 1987 г., е налице несъответствие на площта на заснетите имоти с идеалните части, на които страните по делото се легитимират като собственици въз основа на издадените нотариални актове и извършените разпоредителни сделки, но посочил, че площта не е съществен елемент за индивидуализацията на имота, поради което това несъответствие не може да бъде основание за нищожност на извършените разпореждания с имота, нито основание да се приеме, че същият не може да бъде придобиван по давност.
Въз основа на всичко изложено въззивният съд заключил, че въз основа на договора за съдебна делба и констативния нотариален акт № …../2003 г. ответниците се легитимират за собственици на имот с идентификатор ………., поради което предявените отрицателни установителни искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси: 1. на колко и какви различни правни основания може да бъде придобит един имот от едни и същи лица; 2. допустимо ли е техническите органи да обособяват от един имот два самостоятелни такива и да ги обозначават с различни планоснимачни номера.
По първия въпрос се поддържа противоречие с решение № 80/25.06.1965 г. по гр. д. № 58/1965 г. на ОСГК на ВС, и с решение № 1220/02.12.2008 г. по гр. д. № 4730/2007 г. на ВКС, І-во г. о. С тези съдебни актове е прието, че правото на собственост може да бъде придобито по давност само от лице, което не притежава това право на друго правно основание; че за придобиване по давност на правото на собственост върху дадена вещ може да се говори, когато това право не е придобито вече по друг начин. Решенията са постановени по иск за намаляване на дарение, съответно в производство за делба във фазата по допускането.
В разглеждания случай делото разкрива тази особеност, че предявеният иск е отрицателен установителен иск за собственост. С т. 1 на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания. Ето защо въззивният съд не е процедирал в противоречие с посочената от касатора съдебна практика, като е обсъдил както основанието, на което ищецът е отричал правата на ответниците, така и всички основания – деривативни и оригинерни, които ответниците са въвели с отговора на исковата молба.
По втория въпрос касаторът поддържа противоречие с решение № 461/09.04.1992 г. на ВС, ІV-то г. о. С него е прието, че техническите органи по изработването на дворищнорегулационен план не могат да прокарват по собствена инициатива разделителна линия в съсобствен парцел и да обозначават частите с различни планоснимачни номера, защото по този начин извършват делба на парцела. Такива правомощия те нямат.
Данните по настоящото дело не обосновават извод като този, направен в решението на Върховния съд от 1992 г. Обособяването на два имота от закупения от Д. И. през 1936 г. парцел …. от кв. …. е извършено с оглед установеното по делото, че имотът е бил разделен с телена ограда, като всяка от страните е ползвала собствената си част, че в двата имота има изградени жилищни сгради на мястото на съществуващите преди това стари къщи, че всяко дворно място има отделен вход и страните владеят и ползват имотите си отделно, така, както ги получили от своите наследодатели. С наличието на два отделни имота е била съобразена и извършената през 1977 г. делба. При тези данни не може да се приеме, че заснемането в плана на съществуващото на място фактическо положение съставлява дейност на техническите органи извън рамките на техните правомощия. Ето защо в случая не е налице противоречие на въззивното решение с представената по делото съдебна практика.
С оглед изложеното касационното обжалване не може да се допусне при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По двата поставени въпроса касаторът поддържа и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Основание по този текст от процесуалния закон би било налице когато: а/ произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми; или б/ съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в/ изоставя се едно тълкуване на закона, за да бъде възприето друго. Касаторът не е обосновал с какво разглеждането на конкретното дело ще допринесе за точното прилагане на закона и/или за развитието на правото. Наред с това основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не възниква във всички случаи на неточно прилагане на закона, а само в рамките, очертани с т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Такава обосновка, която да съответства на разясненията, дадени с тълкувателния акт, в случая липсва.
В обобщение, не се констатират основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 3590/24.07.2018 г. по в. гр. д. № 422/2018 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: