ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 111
София, 24.06. 2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Розинела Янчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 1872/2019 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 1254/28.02.2019 г. на Р. С. Я., чрез адв. В. В. и адв. М. П.- В., срещу определение № 77/07.02.2019 г. по в. гр. д. № 58/2019 г. на Варненския апелативен съд за прекратяване на производството по подадената от жалбоподателката насрещна въззивна жалба срещу решение № 1272 от 06.07.2018 г. по гр. д. № 1407/2014 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея срешу „Варна Плод“ АД иск за ревандикация на недвижим имот.
С жалбата се поддържа оплакване за неправилност на атакуваното определение, като се претендират последиците й. В частност твърди се, че насрещната въззивна жалба предоставя на страната възможност да атакува всяка една част на решението на първоинстанционния съд, без да е налице законово ограничение в предмета и страните по нея. Неоспорването на произнасянето на първата инстанция по иска на главно встъпилите лица, подали въззивна жалба, срещу която се подава насрещната, не лишава въззиваемия от възможността да оспорва решението в друга негова част, когато решението е неизгодно за него.
Ответниците, в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, не ангажират писмено становище по допустимостта и основателността на жалбата.
Частната жалба е в срок, подадена е от лице с активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалването, срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК акт, постановен от апелативен съд, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Гр. д. № 1407/2014 г. е образувано по исковата молба на настоящата жалбоподателка и още 12 ищци, всички те наследници на Г. Я. Н., срещу „Варна Плод“ АД за ревандикация на реална част от 4 000 кв. м. от имот с идентификатор …………., целият с площ от 80 601 кв. м.
Заявявайки права на собственост, също в качеството на наследници на общия с ищците наследодател и наред с тях, по реда и при условията на чл. 225 ГПК в процеса са констиутирани като главно встъпили лица Б. Д. Я., Н. С. Я., Г. Н. Я. и М. Н. Я.. Същите са предявили срещу първоначалните ищци искове за собственост в размер на претендираните от тях наследствени права – 1/12 ид. ч., евентуално 1/36 ид. ч. от процесния имот, респ. ревандикационен иск срещу ответника „Варна Плод” АД.
Въззивното производство пред Варненския апелативен съд е образувано по въззивната жалба на главно встъпилите лица, с която се обжалва първоинстанционното решение в частта по предявените от тях и отхвърлени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС срещу първоначалните ищци и ответник.
В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1-во ГПК настоящата жалбоподателка е подала писмен отговор, видно от който поддържа въззивната жалба на главно встъпилите лица като основателна и същевременно обжалва, с искане за отмяна, първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея, наред с останалите първоначални ищци, иск за ревандикация на спорните 4 000 кв. м. от поземления имот.
В обжалваното определение апелативният съд приел, че претендираната квота в съсобствеността от главно встъпилите лица и качеството им на наследници на общия наследодател не са оспорени от ищците, поради което липсва връзка между отхвърления иск на ищците и отхвърления иск за собственост, предявен срещу тях. Основанието за отричане правото на собственост на първоначалните ищци не са признати права на главно встъпилите лица, а последните не се явяват и ответници по предявения от ищците иск. Насрещната въззивна жалба може да има за предмет искови претенции на насрещни страни, каквато хипотеза по изложените съображения в случая не е налице. Въззивният съд приел още, че с насрещната въззивна жалба се цели обжалване на първоинстанционното решение в частта по отхвърления от ищцата Р. Я. иск, ответник по който е само „Варна Плод” АД и който иск, предвид отхвърлянето на предявения против нея от главно встъпилите лица иск за собственост, не е в предметна взаимовръзка с предмета на въззивната жалба на тези лица. Това обжалване е извън срока по чл. 259 ГПК, съобразявайки влязлото в сила разпореждане за връщане на въззивната жалба на ищците, поради което и насрещната въззивна жалба се явява недопустима и подлежи на връщане.
При така установените обстоятелства изводите на апелативния съд в обжалваното определение се явяват правилни, а самото то- законосъобразно.
Насрещната жалба /въззивна или касационна/ е допълнителна процесуална възможност, предоставена на страните по делото, насрещни субекти по едно спорно материално правоотношение, въведено като предмет на делото, с която те разполагат едва след като правото им на самостоятелна въззивна жалба се е погасило поради неупражняването му в посочения от закона преклузивен срок. Законодателната цел на насрещната жалба е процесуална икономия – да се избегне обжалването на всяка цена. Същевременно тя е средство за преодоляване на забраната да се влошава положението на обжалващия. Наименованието „насрещна” подсказва, а и анализът на уредбата и във въззивното /чл. 263, ал. 2 ГПК/, и в касационното производство /чл. 287, ал. 2 ГПК/ сочи две неща. Първо – тя предпоставя надлежно упражнено от насрещна страна по спорно материално правоотношение и безспорно процесуално правоотношение право на жалба срещу решението по спора. Второ – тя може да има за предмет произнасяне на долустоящия съд по такива материални правоотношения, предмет на делото, насрещна страна по които са лицата, подали въззивна жалба. Насрещната жалба не може да има за предмет произнасяне по правоотношения, които, макар и част от целия общ предмет на делото, имат за насрещна страна други, различни лица, които не обжалват решението в съответната част или срещу произнасянето по които със съдебното решение самата заинтересована страна не е подала в преклузивния срок самостоятелна въззивна жалба, така решението по отношение на тези материални права е влязло в сила и за двете страни по правоотношението.
При главното встъпване лице, което претендира самостоятелни, изключващи или конкуриращи тези на страните по един висящ исков процес права върху предмета на делото, въведен от първоначалния ищец, предявява едновременно срещу последния и срещу ответника обективно съединени искове относно две различни от първоначалното и отделни едно спрямо друго материални правоотношения, по които насрещна страна са съответно ищецът и ответникът по първоначално предявения иск. Когато главно встъпилият упражни правото си на жалба срещу решението по съществото на спора /в случая въззивна/, предмет на делото пред по-горната инстанция става единствено спорното правоотношение, в което той се намира било с ищеца, било с ответника по първоначално заявения иск, или и с двете групи правоотношения – с ищеца и с ответника. Съответно, ако ищецът подаде в срока за отговор насрещна въззивна жалба, той е ограничен в предмета й единствено до спорните си правоотношения с главно встъпилото лице. Насрещната жалба не е способ за преодоляване на настъпилото влизане в сила на решението по отношение на спор, за който нито една от двете насрещни по него страни не е упражнила правото си на жалба, в случая правоотношението на първоначалните ищци с „Варна Плод“ АД – насрещната жалба не може да възстанови висящността на процеса и да произведе деволутивен ефект пред по-горната инстанция по отношение на тази част от решението, каквато е целта на насрещната въззивна жалбоподателка. Позоваването на определение № 804/25.06.2013 г. по гр. д. № 2518/2013 г. и определение № 263/13.05.2011 г. по ч. гр. д. № 251/2011 г., двете на ВКС, ІІІ-то г. о., не може да доведе до друг извод, защото в цитираните съдебни актове са разгледани хипотези, различни от тази, пред която са изправени страните по настоящото дело: видно от първия съдебен акт с въззивна жалба се обжалва решението в частта му по отхвърлен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, а с насрещната въззивна жалба се обжалва първоинстанционното решение в частта му, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ; във втория е разгледан случай, при който насрещната въззивна жалба е била със същия предмет като първоначалната, поради което е прието, че тя е недопустима поради липса на правен интерес.
Като законосъобразно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 77/07.02.2019 г. по в. гр. д. № 58/2019 г. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: