О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
София, 08.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Розинела Янчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 1033/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 3676/25.02.2019 г. на О. К. и Н. К. – К., чрез адв. А. К., срещу определение № 480 от 07.02.2019 г. по в. ч. гр. д. № 352/2019 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 29936 от 28.12.2018 г. по гр. д. № 17167/2018 г. на Софийския градски съд в частта за прекратяване при условията на чл. 130 ГПК на производството по предявения като главен спрямо евентуалния по чл. 482 ГПК, иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на 179 броя картини, предмет на продажба от заложен кредитор по Закона за особените залози /ЗОЗ/.
Иска се отмяна на определението като незаконосъобразно с произтичащите от това последици. Оспорва се преди всичко изводът на апелативния състав, според твърденията на касаторите за наличие на такъв, да приеме, че искът е недопустим заради липса на процесуална легитимация у ищците по иска по чл. 108 ЗС. Оспорва се още отричането на правния им интерес да искат прогласяване на продажбата на движими вещи от заложен кредитор по реда на ЗОЗ за нищожна поради противоречието й със закона.
В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, съдържащо се в касационната жалба, се сочи, че въззивният съд е процедирал в противоречие със задължителната практика на ВКС, в частност т. 2 на ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, както и с решения на отделни състави на ВКС, във връзка с което се поставя въпросът: има ли право съдът при извършване на проверка относно допустимостта на исковата молба да се произнася по същество на спора, решавайки въпроси, касаещи основателността на исковата претенция. Като въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и разрешен в противоречие с практиката на ВКС, се поставя въпросът: може ли трето лице на даден договор /в случая договора за продажба по ЗОЗ/ да се позове на неговата нищожност за защита на свои права, които следва да получат съдебна защита. Касаторите се позоват още на очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК като основание за допускане на касационното обжалване.
Производството по гр. д. № 17167/2018 г. по описа на Софийския градски съд е образувано по исковата молба на настоящите касатори, с която при условията на евентуалност са предявили иск за ревандикация на движими вещи и иск за присъждане на сумата от 83 640 лв. като втори. Срещу „Хом Кеър Травел“ ЕООД, в качеството му на последващ приобретател на купувача по договор за продажба на движими вещи от заложен кредитор по реда на ЗОЗ, искът е за признаване на собствеността и предаване на владението върху 179 бр. картини, като е основан на договор за изработка от 11.08.2005 г. между ищците и „Евро Холидейс“ АД, съгласно т. 4 от който собствеността върху изработеното с материали на изпълнителя /в т. ч. и на 246 бр. картини като част от предмета на договора/ се прехвърля след приемане на работата и заплащане на възнаграждението от страна на възложителя, което възнаграждение не е изплатено и към настоящия момент, както и на твърдението, че даденото вместо изпълнение прехвърляне на недвижим имот на възложителя, инкорпорирано в спогодба от 01.11.2007 г. между ищците и „Евро Холидейс“ АД, не е произвело погасително действие поради липсата на нотариална форма. Във връзка с ревандикацията е наведено твърдение и за нищожност на продажбата по ЗОЗ поради осъществено от заложния кредитор вписване на предприемане на изпълнение в ЦРОЗ след датата на самата продажба, както и на неподновено вписване на заложното му право върху търговското предриятие на „Евро Холидейс“ АД, чийто петгодишен срок към датата на продажбата бил изтекъл. В случай, че искът за ревандикация бъде отхвърлен, се моли да бъде разгледан искът срещу „ОББ“ АД в качеството му на правоприемник чрез вливане на заложния кредитор „Сибанк“ ЕАД, за осъждането му за сумата 83 640 лв. еквивалентна, според формулирания петитум, на равностойнотта на претърпените вреди от недобросъвестното поведение на заложния кредитор „Сибанк” ЕАД, осъществил продажба на чужда вещ.
Към исковата молба, освен договорът за изработка с приложения приемо-предавателен протокол, спогодбата, договорът за учредяване на особен залог, договорът за продажба по реда на особените залози с приложението към него и извлечения от търговския регистър и ЦРОЗ за вписани обстоятелства, е приложено /л.л. 65-79 от първоинстанционното дело/ копие от заключение на вещо лице по съдебно-оценъчна експертиза по гр. д. № 61/2017 г. по описа на Районния съд [населено място] за стойността, общо и поотделно, на 179 бр. картини, чиято сумарна стойност възлиза на 81 370 лв., което ищецът е посочил като цена на иска за ревандикация. Видно от приложения към заключението опис, стойността на всяка една от процесните картини не надвишава сумата от 5 000 лв. И по приложените към договора за продажба на движими вещи от заложен кредитор по реда на ЗОЗ описи, стойността на всяка картина не надвишава 5 000 лв., което подкрепя извода, който може да се направи и от приложеното експертно заключение, че пазарната цена на всяка една от процесните 179 картини към датата на предявяване на иска е под 5 000 лева.
При обективно съединяване на искове меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки един от предявените искове поотделно. По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 вр. чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по производства по искове за собственост на движими вещи, всеки с цена под 5 000 лева /в този смисъл определение № 226/22.10.2018 г. по гр. д. № 936/2018 г. на ВКС, І-во г. о., частната жалба срещу което е оставена без уважение с определение № 45/21.02.2019 г. по ч. гр. д. № 188/2019 г. на ВКС, ІІ-ро г. о./.
При ревандикация на движими вещи, при която всяка вещ представлява годен самостоятелен обект на правото на собственост, е налице обективно съединяване на толкова иска за ревандикация, колкото е броят на претендираните вещи, и чиято цена, на всеки един поотделно, определена по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, съвпада с пазарната стойност на вещта, защото това е релевантната за процеса цена на правото на собственост. Цената на иска се посочва от ищеца и се стабилизира такава, каквато е към датата на предяване на иска, до приключване на производството в трите инстанции, освен ако въпросът за цената не бъде повдигнат служебно от съда или от ответника в първото по делото съдебно заседание или не бъде предприето изменение на размера на иска при условията и в сроковете по чл. 214 ГПК.
При това положение частната касационна жалба, макар и подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалването, срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК въззивен съдебен акт, се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 3676/25.02.2019 г. срещу определение № 480 от 07.02.2019 г. по в. ч. гр. д. № 352/2019 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 1033/2019 г. по описа на ВКС на РБ, I-во г. о.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС на РБ в едноседмичен срок от получаване на съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: