О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
София, 10.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Розинела Янчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 1864/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 51161/15.04.2019 г. на С. Л. Д., чрез адв. П. В. В., срещу определение № 8079/01.04.2019 г. по ч. гр. д. № 3937/2019 г. на Софийския градски съд за оставяне без уважение на частна жалба срещу определение № 26130/30.01.2019 г. по гр. д. № 77781/2018 г. на Софийския районен съд, с което производството пред сезирания съд е прекратено и изпратено по правилата на местната подсъдност на Плевенския районен съд.
С жалбата се поддържа оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт и се претендират последиците й. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил доводите на страната за приложение на чл. 109, ал.1, предл. 2 ГПК и чл. 116, предл. 2 ГПК. Поддържа се, противно на приетото от въззивния съд, че не е предявен иск за делба на наследство по смисъла на чл. 110 ГПК, а обективно съединени искове за делба на отделни съсобствени имоти, които не изчерпват наследството и се намират в различни съдебни райони, като съсобствеността произтича от смесен фактически състав – наследяване и прекратена със смъртта на наследодателя съпружеска имуществена общност.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят два въпроса във връзка със специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., предвид данните по делото, намира, че частната касационна жалба е в срок, изхожда от лице с активна процесуална легитимация и правен интерес от предприетото процесуално действие, срещу преграждащ по своя характер въззивен съдебен акт, постановен в производство по неоценяем в съответната фаза иск, поради което е допустима.
По въпроса за наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване, настоящият състав намира следното:
С. Л. Д., в качеството си на дъщеря на починалия на 13.01.2018 г. Л. Г. Д., е сезирала Софийския районен съд с иск за делба на общо девет недвижими имота и два броя леки автомобила, съсобствени с ответницата С. В. И. – Д., втора преживяла съпруга на Л. Д. по силата на граждански брак, сключен през 2006 г.
Видно е от приложените към исковата молба писмени доказателства, че недвижимите имоти по т.т. 1-5 и т. 9 са придобити по време на брака на наследодателя с ответницата, като един от тях е с местонахождение в [населено място], а всички останали – с местонахождение в [населено място]. Имотите по т.т. 6-8 са лична собственост на наследодателя и се намират в [населено място].
С определение № 26130 от 30.01.2019 г. по образуваното по исковата молба на С. Д. гр. д. № 77781/2018 г. Софийският районен съд, като установил, че Л. Д. към момента на смъртта си е бил гражданин на [населено място] и това е местооткриването на наследството, чиято делба е поискана, което обосновава местна подсъдност по чл. 110 ГПК, а осем от недвижимите имоти са с местононахождение също в [населено място], което обосновава местна подсъдност по чл. 109 ГПК, и предвид адресите на страните в [населено място], приел, че делото няма връзка с [населено място] и след като го прекратил, го изпратил на Плевенския районен съд по подсъдност съгласно чл. 110 и чл. 109 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд приел, че ищцата е предявила иск за делба на имущество, оставено по наследство от баща й, с твърдения, че негови единствени наследници са тя и ответницата, които са станали съсобственици поради наследяване. Обстоятелството, че ответницата е притежавала приживе на починалия част от недвижимите имоти в режим на съпружеска имуществена общност, не променя факта, че съсобствеността между страните е възникнала в резултат на настъпилата смърт и наследствено правоприемство, поради което предявеният иск е иск за делба на наследство, а обстоятелството, че ответницата притежава идеална част от процесните имоти и на друго основание, следва да се вземе предвид при определяне на квотите в делбената маса. Позовавайки се на практика на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК, градският съд е приел, че в случая местната подсъдност следва да се определи по правилото на чл. 110, ал. 1 ГПК, така компетентен е именно Плевенският районен съд, тъй като последното местожителство на починалия е било в [населено място] и това е мястото на откриване на наследството съгласно чл. 1 ЗНсл.
При този предмет на делото и тези мотиви на въззивния съд като втора по съществото на спора инстанция, първият от поставените в изложението въпроси: налице ли е предявен иск за делба на съсобствени недвижими имоти, част от които са придобити при наследяване, или е предявен иск за делба на наследство, независимо от това, че този имот не съставлява цялото наследство /не формира цялата наследствена маса/, безспорно е обуславящ изхода на спора и общата предпоставка по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за допускане на касационното обжалване е налице. Не е налице обаче наведената специална предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като практиката на ВКС, на която касаторът се позовава с твърдение, че градският съд се е произнесъл по поставения въпрос в противоречие с приетото в нея, се явява неотносима към настоящия случай. В цитираното определение № 410 от 20.07.2012 г. на ВКС, I-во г. о., по ч. гр. д. № 369/2012 г. по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, касационното обжалване е допуснато по въпроса: допустимо ли е да не се приложи разпоредбата на чл. 116 ГПК при положение, че се касае за предявен иск за делба на няколко недвижими имота, които се намират в различни райони. Видно от самия акт, съставът на ВКС е приел, че са предявени искове за делба по смисъла на чл. 109, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, без изобщо да е разсъждавано върху въпрос, идентичен с поставения от касатора. Неотносимо е и определение № 272 от 12.05.2014 г. на ВКС, I-во г. о., по ч. гр. д. № 2297/2014 г., като изцяло обсъждащо приложимостта на чл. 116 ГПК в хипотезата на обективно съединени искове за делба на съсобственост между бивши съпрузи върху недвижими имоти, чиято местна подсъдност е определена по чл. 109 ГПК, но намиращи се в различни съдебни райони. Същото следва да се каже и за останалите съдебни актове. Така, определение № 49 от 06.02.2012 г. на ВКС, I-во г. о., по ч. гр. д. № 612/2011 г., е по въпроса: подлежи ли на обжалване отказ на съда да приеме за разглеждане иск за делба на втори имот, заявен с отговора на ответника по исковата молба; определение № 313 от 08.07.2010 г. на ВКС, II-ро г. о., по ч. гр. д. № 211/2010 г., е по въпроса: дали иск за делба на съсобствени недвижими имоти /прекратена поради развод съпружеска имуществена общност/, находящи се в районите на различни съдилища, следва да се разгледа в едно производство и може ли ищецът да избере пред кой от съдилищата да предяви иска. И тъй като съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС единствено кумулативното наличие на общата и на поне една от специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК може да обоснове допускане на обжалвания въззивен съдебен акт до касационна проверка, то по поставения първи въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Като втори в изложението е поставен въпросът за това право на ищеца ли е, когато се иска делба на няколко съсобствени имота, когато съсобствеността произтича и от наследяване, намиращи се в районите на различни съдилища, да избира пред кой съд от тези, в района на който се намира някой от имотите, да предяви претенциите си. С други думи поставя се въпросът за приложимостта на чл. 116 ГПК във връзка с местната подсъдност по чл. 109 ГПК. Поставеният въпрос не разкрива характеристиките на обуславящ и това е така, независимо че и пред двете истанции по същество жалбоподателката се е опитвала да обоснове приложението на чл. 116 ГПК, уреждащ изборна местна подсъдност, с твърдения, че предявеният иск за делба е такъв по смисъла на чл. 109 ГПК, а не по смисъла на чл. 110 ГПК, защото въззивният съд, след като е приел, че искът е за делба на наследство /иск по смисъла на чл. 110 ГПК/, не е обсъждал въпроса за изборната местна подсъдност. Не само не е обсъждал въпроса за приложението на чл. 116 ГПК в конкретната хипотеза, но не е бил и длъжен да съобразява чл. 116 ГПК, защото съгласно практиката на ВКС /напр. определение № 19 от 14.01.2016 г. на ВКС, IV-то г. о., по ч. гр. д. № 6198/2015 г./, включително тази, на която самата страна се позовава, въпросът за приложението на чл. 116 ГПК се поставя само във връзка с иск за делба на съсобствени недвижими имоти по смисъла на чл. 109 ГПК. Това има своето логическо обяснение в обстоятелството, че при иск за делба на наследство по смисъла на чл. 110, ал. 1 ГПК подсъдността се определя по местооткриването на наследството, което е винаги само едно и поради това – в един съдебен район. Подсъдността по чл. 110 ГПК на иск за делба на наследство е специална спрямо тази по чл. 109 ГПК, като преодолява и приложението на чл. 116 ГПК. Липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, каквато е извеждането на въпрос, включен в предмета на делото, по който въззивният съд се е произнесъл и това произнасяне е от значение за крайния му решаващ извод, обективиран в съдебния акт, е достатъчно основание по смисъла на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на специалните предпоставки – в случая тази по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Обжалваното определение не е очевидно неправилно, като наведено самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. След като в отношенията между ищцата и ответницата възникналата съсобственост върху вещите, чиято делба е поискана, включва във фактическия си състав смъртта на наследодателя и наследяване, то искът за делба е иск за делба на наследство и местната подсъдност се определя по правилото на чл. 110, ал. 1 ГПК /независимо, че за ответницата придобиването на идеална част от процесните имоти е и на друго основание, каквото е прекратяването, със смъртта на съпруга, на бездяловата съпружеска имуществена общност/, което на свой ред изключва приложението на чл. 116 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 8079/01.04.2019 г. по ч. гр. д. № 3937/2019 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.