ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 114
София, 20.05. 2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Розинела Янчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 1614/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 1744/24.04.2018 г. по гр. д. № 9722/2017 г. Варненският районен съд отхвърлил предявените от Д. М. Д. иск с правно основание чл. 76 ЗС за осъждането на ответниците Р. Р. Х., Г. С. Г., Н. Р. Г., А. Г. Х., „МИГ-МАРКЕТ” ООД, Г. И. Н. и М. Д. Н. да предадат на ищеца отнетото му по скрит начин владение върху част от поземлен имот с идентификатор ………… по КККР на [населено място] с площ от 45 кв. м., повдигната в оранжев цвят на скица от 02.01.2018 г., при посочени граници, както и иск с правно основание чл. 75 ЗС за осъждане на същите ответници да възстановят продължилото повече от шест месеца владение на ищеца, като му предадат гореописаната част от имота.
С решение № 1831/06.11.2018 г. по в. гр. д. № 1365/2018 г. Варненският окръжен съд потвърдил първоинстанционното решение.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца Д. М. Д., който иска същото да бъде отменено на основание чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответниците по касация – ответници по исковете, са подали писмени отговори със становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е в срок и е подадена от надлежна страна, но е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е недопустима.
Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 86/2017 г. – касационната жалба е подадена на 07.12.2018 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Исковете по чл. 75 и чл. 76 ЗС не са сред изключенията в посочената разпоредба. Чрез тях се защитава владението като фактическо състояние, а не като собственическо правомощие, без да се изследва в производството по тях кому принадлежи вещното право, независимо от факта, че тези искове са на разположение и на собственика на недвижимия имот. Когато собственик предявява иск по чл. 75 или чл. 76 ЗС, той се брани срещу смутеното упражняване на фактическата власт, включително отнемането й, правото му на собственост не става предмет на делото и сила на пресъдено нещо по въпроса за принадлежността му не се формира, докато изключението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /ДВ, бр. 86/2017 г./ визира искове за собственост и други вещни права – т. е. такива, при които принадлежността на вещното право става част от предмета на делото, каквито са исковете по чл. 108 ЗС и чл. 124, ал. 1 ГПК.
Цената на иска по чл. 75 или чл. 76 ЗС се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 3 вр. т. 2 ГПК, която разпоредба е специална и се равнява на 1/4 от стойността на вещното право, определена на база на данъчната оценка, а когато такава няма – на база пазарната му стойност /определение № 320 от 08.12.2017 г. по гр. д. № 4675/2017 г. на ВКС, I-во г. о., определение № 179 от 27.10.2017 г. по ч. гр. д. № 4019/2017 г. на ВКС, II-ро г. о./.
Съобразно приложеното на л. 77 от първоинстанционното дело удостоверение от 25.10.2017 г. за данъчна оценка на недвижим имот от 338 кв. м. в размер на 18 995.60 лева, цената на 1 кв. м. възлиза на 56.20 лева, а 1/4 от нея е равна на 14.05 лева /приложените на л.л. 288 и 289 удостоверения не се съобразяват, тъй като са от 2005 г./. При това положение цената на първоначално заявените като спорни 60 кв. м. /вж. молба вх. № 44796/07.08.2017 г. на л. 37 от първоинстанционното дело/ възлиза на 843.00 лева, на уточнените впоследствие 42 кв. м. /молба вх. № 64411/08.11.2017 г. на л.л. 102-103 от първоинстанционното дело/ възлиза на 590.10 лева, а на станалите предмет на решението 45 кв. м. – на 632.25 лева. Следователно, цената на всеки от исковете е под 5 000 лева, поради което подадената срещу въззивното решение касационна жалба е недопустима и ще бъде оставена без разглеждане.
Ответниците по касация Г. С. Г., Н. Р. Г., Р. Р. Х. и А. Г. Х. са направили искане за присъждане на разноски по водене на делото в касационната инстанция. Основателно е и следва да бъде уважено искането на Г. С. Г., който е доказал разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева по договор за правна защита и съдействие от 27.03.2019 г. /л. 21 от касационното дело/.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от Д. М. Д. срещу въззивното решение № 1831/06.11.2018 г. по в. гр. д. № 1365/2018 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1614/2019 г. по описа на ВКС на РБ, І-во г. о.
ОСЪЖДА Д. М. Д. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], да заплати на Г. С. Г. разноски за водене на делото във ВКС на РБ в размер на 500 /петстотин лв./ лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: