О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
София, 23.04. 2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Розинела Янчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4409/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от А. Н. А. чрез адвокат А. Пр. Т., срещу въззивното решение № V-52 от 29.06.2018 г. по в. гр. д. № 553/2018 г. на Бургаския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
Ответницата по касация Е. Н. Х. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При проверка по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното въззивно решение, след отмяна на решение № 11 от 24.01.2018 г. по гр. д. № 722/2016 г. на Районния съд [населено място], е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск с правно основание чл. 42, б. „б” вр. чл. 25, ал. 1 ЗНсл за прогласяване нищожност на универсално саморъчно завещание от 19.04.2016 г. на Н. М. К. в полза на ответницата Е. Х. и на основание чл. 30, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 ЗНсл е възстановена запазената част на жалбоподателката в размер на 1/3 ид. ч. от наследството на Н. М. К., като завещанието е намалено с 1/3 ид. ч.
Искът по чл. 42, б. „б” вр. чл. 25, ал. 1 ЗНсл е основан на твърденията, че оставеното в полза на ответницата завещание не е написано и подписано от завещателя, чиито наследници по закон /деца/ са страните по делото.
За установяване автентичността на завещанието пред първоинстанционния съд са извършени две единични и една тройна съдебно-графични експертизи. И в трите експертизи е дадено категорично становище от вещите лица, че подписът е изпълнен от Н. К.. Относно изписването от наследодателя на ръкописния текст на завещанието първата единична експертиза е категорична, че завещанието е написано от него, докато втората единична експертиза и тройната експертиза не дават отговор на този въпрос поради липса според вещите лица на достоверни образци от ръкописен текст, изписан от наследодателя. Поради това въззивният съд подробно е обсъдила всяка една от експертизите.
В първата единична експертиза са използвани следните сравнителни образци от почерк и положени подписи от наследодателя К.: почерк от ръкописно изписани текстове в лична тетрадка през 1967-69 г. /приложена към заключението/; почерк от ръкописно изписан текст от К. в разписка за получена сума за дела от къщата /л. 84/; почерк от ръкописно изписан текст върху плика, с който К. е предал завещанието за съхранение при нотариус /приложен към експертизата/; почерк, отразен в два положени подписа в протокол от 12.10.1994 г. за съдебна делба-спогодба /представен по делото на л. 54/; почерк, отразен в положен подпис за „купувач“ в договор № …/17.03.2015 г. за покупка от [община] на земеделска земя /представен по делото/; почерк, отразен в положени подписи в заявление-декларация за получаване на 2 бр. лични карти от 2000 г. и от 2010 г. /приложени към заключението/. При извършеното изследване на почерка в ръкописното завещание и на почерка в сравнителните образци вещото лице е констатирало съвпадения по посочени общи и частни графически признаци, които съвпадения са характерни, индивидуални, устойчиви, повтарящи се и в своята съвкупност и взаимно разположение са достатъчни за извода, че са идентични помежду си, т. е. са изписани от едно и също лице – наследодателя на страните К.. По тези съображения становището на експерта е, че ръкописният текст в саморъчно написаното завещание е изписан от наследодателя.
Това заключение е оспорено от ищцата, която е оспорила ползвания от експерта сравнителен материал като недостоверен, тъй като не е доказан произходът на документите. Оспорването е прието от първоинстанционния съд за основателно, поради което е допусната повторна единична експертиза с указание да се ползват за сравнителен материал попълвани от наследодателя документи пред нотариус, пред органите на МВР, пред Общината и общински служби, или документи, попълвани пред работодател или пред НОИ. По този начин за новото изследване е изключен ползваният от първото вещо лице сравнителен материал. Втората единична експертиза не е изследвала ръкописния текст на завещанието и не е дала отговор на въпроса дали същият е изписан от наследодателя. Посочено е, че поради непредставяне на достоверен сравнителен материал от ръкописен почерк на лицето не е възможна идентификацията на същия. Въпреки това в съдебното заседание вещото лице е заявило, че е изследвало текста в сравнение с подписите, тъй като транскрипцията е буквена, и е установило сходство в начина на изписване на ръкописния текст и подписите, но това е само сходство, което е крайно достатъчно дори за вероятно заключение като графичен материал.
За извършване на тройната експертиза първоинстанционният съд указал на експертите да се снабдят с достоверен сравнителен материал от ОД на МВР, структурите на РУ, [община] и МБАЛ А.. В експертизата е посочено, че автентични достоверни образци от ръкописен текст на наследодателя не са представени от страна на ответницата, поради което е невъзможно извършването на сравнително изследване с идентификационна цел. Според вещите лица единствено може да се изследват почерците в двата документа – саморъчно завещание и разписка, и да се установи дали са идентични, т. е. дали двата документа са написани от едно и също лице. В тази връзка при сравнителното изследване на почерка в завещанието и в разписката експертите са установили съвпадения в посочени общи и частни признаци, които съвпадения са устойчиви и трайни и образуват идентификационна съвкупност, достатъчна за извода, че почеркът в разписката и в саморъчното завещание е идентичен, т. е. ръкописните текстове в двата документа са изпълнени от едно и също лице. Въпреки констатирането на горните съответствия, тройната експертиза не е отговорила на спорния по делото въпрос – дали ръкописният текст на завещанието е изписан от наследодателя. В заключението е посочено, че поради липса на достоверни образци от ръкописен текст, изписани от Н. К., не може да бъде извършена идентификацията на изпълнителя на ръкописните текстове на двата документа, като вещите лица са работили само по указаните им от съда документи като сравнителен материал.
Въззивният съд намерил за неоснователно оспорването от ищцата на достоверността на сравнителния материал. Представената от ответницата разписка е оспорена от ищцата като неистински документ, но оспорването е неуспешно проведено, тъй като по делото е категорично установено и от трите експертизи, че разписката е подписана от наследодателя, поради което като частен документ същата удостоверява, че направените в нея изявления изхождат от наследодателя /чл. 180 ГПК/. П., в който е било поставено завещанието, е бил оставен на съхранение при нотариуса от наследодателя и върху него саморъчно е изписано името му – обстоятелства, заявени от първото вещо лице С. в съдебното заседание. Що се отнася до т. нар. “тетрадка“, в съдебно заседание експертът е заявил, че е получил документа от ответницата, поради което по делото не е било неясно как той се е сдобил с този материал, до какъвто неправилен извод е стигнал районният съд. Като се позовал на съдебна практика, въззивният съд изложил съображения, че и неподписаният частен документ, какъвто в случая е тетрадката, може да бъде доказателство за целите на изследването, като съдът преценява доказателствената му сила свободно, по вътрешно убеждение и с оглед на всички данни по делото. Поради това за неоснователен е приет доводът на ищцата, възприет и от районния съд, че тетрадката не съставлява документ по смисъла на чл. 178 ГПК и не следва да бъде част от сравнителния материал по делото. Посочено е и това, че простото оспорване на сравнителните образци като неизхождащи от завещателя, не е достатъчно да внесе съмнение в заключението на графологичната експертиза, като при оспорване на сравнителния материал оспорващата го страна следва да представи други доказателства, които да бъдат съобразени от експерта, за да се разколебаят изводите му по този въпрос. Да се приеме, че завещанието не е автентично поради спор относно автентичността на представения сравнителен материал, означава във всеки случай простото оспорване на представените образци от имащата интерес от това страна да е достатъчно основание да се приеме, че завещанието е нищожно, без да е проведено насрещно доказване от оспорващата образците страна. А в конкретния случай от страна на ищцата не са били представени каквито и да било доказателства, които да се ползват от вещото лице с оглед оспорването от нея на сравнителния материал, поради което районният съд неправилно е изключил и малкия наличен по делото такъв материал и по този начин неоснователно е ограничил изследванията на вещите лица по втората единична и тройната графологични експертизи, задължавайки ги да ползват единствено указани от съда документи, без да съобразяват и образците, ползвани от първото вещо лице.
По тези съображения въззивният съд възприел заключението на първата единична експертиза като задълбочена, обоснована и компетентно извършена, като не са налице основания и за необективност и пристрастност на експертизата, която не е била компрометирана по никакъв начин с оспорването на достоверността на сравнителния материал.
Въззивният съд изложил и съображения, че изводите на първата единична експертиза за автентичност на саморъчното завещание не са изолирани, а се подкрепят и от останалите две експертни заключения, независимо, че последните не са дали категоричен отговор по основния спорен въпрос, което се дължи единствено и само на ограничения сравнителен материал, който неоснователно е бил изключен за изследване от районния съд и това е дало основание на експертите да приемат, че по делото липсват автентични и достоверни образци от почерка на завещателя. Така, в съдебно заседание вещото лице Р. /втората единична експертиза/ е заявил, че е изследвал текста в сравнение с подписите, тъй като транскрипцията е буквена и е установил сходство в начина на изписване на ръкописния текст и подписите. А в изследователската си част заключението на тройната експертиза до голяма степен съвпада с констатациите на заключението на вещото лице С., като вещите лица Б., В. и В. също са установили при сравнителното изследване на почерка в завещанието и разписката съвпадения в общите и частни почеркови признаци на сравняваните обекти, които са устойчиви и трайни, образуват идентификационна съвкупност, достатъчна за извода, че почеркът в разписката и в саморъчното завещание е идентичен, т. е. ръкописните текстове в двата документа са изпълнени от едно и също лице.
Въззивният съд взел предвид и това, че ищцата не е представила доказателства, от които да се наложат други изводи, тъй като оспорването й на сравнителния материал е само формално, без да е установила с относими доказателства, че образците изхождат не от наследодателя, а от друго лице.
Въззивният съд посочил и това, че заключенията на втората единична и на тройната експертизи не водят до други изводи, тъй като те също установяват, че част от оспорения от ищцата сравнителен материал – разписка, е изписана от лицето, написало саморъчното завещание, поради което липсата на категоричен отговор от тези вещи лица на въпроса дали завещанието е написано от Н. К. не опровергава заключението на първата единична експертиза. Не е оборена и законовата презумпция на чл. 180 ГПК, съгласно която доказателствената сила на частния документ лежи върху подписа, а саморъчното завещание е частен документ и при установеното по делото обстоятелство, че същото е подписано от завещателя, то въз основа на подписа съдът е длъжен да приеме, че текстът преди него представлява изявление на лицето, което го е подписало.
По тези съображения въззивният съд приел, че не е установено нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗНсл и искът по чл. 42, б. „б” ЗНсл е неоснователен.
След като отхвърлил главния иск, въззивният съд разгледал предявения при условията на евентуалност иск по чл. 30, ал. 1 ЗНсл, който приел за основателен и уважил.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е поставила следните въпроси:
1. следва ли съдът да изгражда доказателствените си изводи въз основа на документ, който не е представен в оригинал или заверен препис от нито една страна по делото, не е приет като част от доказателствения материал с определение от съда, а е приложен към изслушаната от съда експертиза – поддържа се противоречие с решение № 81/08.07.2014 г. по гр. д. № 5665/2013 г. на ВКС, ІІІ-то г. о.;
2. при преценка на множество събрани по делото експертни мнения как следва да се кредитира заключението на този експерт, за който по делото са налице данни, че има предварително формирано мнение по предходна изпълнена от него частна експертиза по същите поставени от съда задачи – поддържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК;
3. следва ли съдът при изграждането на своите крайни изводи да съобрази целия събран по делото доказателствен материал в неговата пълнота, включително и всички обяснения, дадени от експерта в съдебно заседание – поддържа се противоречие с решение № 180/25.06.2014 г. по гр. д. № 991/2014 г. на ВКС, ІІІ-то г. о., и решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, І-во г. о.;
4. доколко достоверен е такъв документ, използван като сравнителен материал, който документ не е подписан и чието авторство е предмет на спор и може ли съдът по вътрешно убеждение да изгражда извод за авторството на такъв документ, още повече, без същият да е представен и приет като доказателство по делото – поддържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК;
5. кой носи тежестта на доказване в случаите, когато става дума за оспорване на авторството на използван като сравнителен материал при изготвянето на графологическа експертиза частен документ, който е неподписан частен документ и няма никакви данни за достоверността на почерка в него – поддържат се основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с решение № 800/22.03.2011 г. по гр. д. № 776/2009 г. на ВКС, ІV-то г. о., и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК;
6. при спор за нищожност на завещание може ли да се прилага чл. 180 ГПК, като се приеме, че след като саморъчното завещание е подписано от завещателя, то и почеркът е презюмирано негов – поддържа се основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречие с решение № 60/23.04.2013 г. по гр. д. № 693/2012 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.
С оглед мотивите към обжалваното решение настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че касационното обжалване следва да се допусне по въпроса, обобщен съгласно правомощията на съда по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС така: за доказването на автентичността на документ, представен като сравнителен материал, при спор относно автентичността на саморъчно завещание. Въпросът е определящ изхода на спора, тъй като е обусловил решаващите изводи на съда по предмета на спора, поради което е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Налице е и специалната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въпросът е от значение за точното прилагане на закона.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № V-52 от 29.06.2018 г. по в. гр. д. № 553/2018 г. на Бургаския окръжен съд.
Указва на жалбоподателката А. Н. А. в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 53 /петдесет и три лв./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: