Р Е Ш Е Н И Е
№ 283
София, 13.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и девета година, в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№468 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, вр. чл.218а, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. Ж. и С. Т. Ж. от гр. В. срещу решение №229 от 10.12.07г. по гр.д. №460/07г. на Варненския апелативен съд.
В жалбата е изложено оплакване за допуснато от въззивния съд същаствено процесуално нарушение – касационно основание по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. Поддържа се, че вследствие нарушаване на процесуалните правила, делото е останало неизяснено от фактическа страна, което е обусловило и неправилното решение по него.
Ответникът в производството „П” АД оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., счита жалбата за процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение състав на Варненския апелативен съд е оставил в сила решението от 19.12.06г. по гр.д. №1583/04г. на Варненския окръжен съд, с което са били отхвърлени предявените от П. Д. Ж. и С. Т. Ж. срещу „П” АД гр. В. искове по чл.200 от КТ за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Т. М. Ж. – съпруг на първата и баща на втората ищца.
Въззивният съд е приел, че починалият е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, като през периода 24.08.03г. – 08.10.03г. е работил като камериер на м/к „П”. На 02.10.03г. той бил приет на лечение в медицински център К. , В. , а на 06.10.03г. – изписан с диагноза „левостранна базална пневмония и левостранен бронхоспазъм”. След изписването му, Ж. е бил транспортиран до България и е починал на 13.10.03г., след извършена операция за отстраняване на тромб на лява феморална артерия. Причините за смъртта, посочени в акта за смърт, са: тромбоза на протезата на лявата бедрена артерия, белодробна тромбоемболия, карцином на белия дроб, ИБС, артеросклеротична миокардиосклероза. От неоспореното заключение на медицинската експертиза по делото се установява, че престоят на Ж. в болницата във В. е бил недостатъчен. Основното заболяване, довело до смъртта му, е било карцином на белия дроб, който сам по себе си и чрез своите усложнения – пневмония, перикарден плеврален излив, е довел до настъпване на смъртта. Основното заболяване е било в такъв стадий, че смъртта не е могла да бъде избегната. От данните по делото е изключено смъртта да е настъпила в резултат на внезапно травматично увреждане.
При тези данни е направен извод, че исковете са неоснователни. В случая смъртта не е настъпила като резултат от внезапно увреждане на здравето, станало през време или във връзка с извършваната работа. Желев е страдал от общо заболяване още преди качването му на м/к „П” и то е довело до смъртта му.
Решението е правилно.
Легалната дефиниция на понятието трудова злополука се съдържа в чл.55 от К. за социално осигуряване, който е в сила от 01.01.2000г. и е действал при смъртта на наследодателя на ищците. Съгласно чл.55, ал.1 от КСО, трудовата злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод извършваната работа, както и при всяка работа, извършвана в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Следователно – не всяко увреждане на здравето при трудовата дейност може да се приравни на трудова злополука, а само това, което е станало внезапно. С тази уредба е изключена втората хипотеза на трудовата злополука по отменения ППЗП, а именно – всяко друго увреждане на здравословното състояние, което е настъпило в резултат на работа при извънредни обстоятелства или ненормални за дадена професия условия.
В настоящия случай няма внезапно увреждане на здравето на наследодателя на ищците и следователно- не може да става въпрос за трудова злополука, както правилно е приел и въззивният съд. Общите заболявания, които са довели до смъртта на Ж. са съществували още преди той да постъпи на работа на кораба, той е знаел за част от тях, тъй като, видно от данните по първата медицинска експертиза, той е бил опериран през 1998г. в К. по съдова хирургия, при което му е извършен аорто-феморален байпас. От тази експертиза е видно също, че въпреки здравната книжка и медицинския сертификат, според които Ж. е бил клинично здрав, той е имал сериозни заболявания, а също и оплаквания от болка в гърдите още при качването си на кораба на 25.08.03г., заради което му е даден антибиотик. Исковата молба се основава на твърдения, че наследодателят се е разболял, вследствие на специфичните условия на труд на кораба. Тези твърдения обаче не биха могли да се свържат с трудова злополука, както неправилно считат ищците. От една страна специфичните за дадена професия условия на труд, ако доведат до увреждане на здравето, биха могли да се свържат само с професионална болест, каквато в случая не е налице и не се твърди да е налице, а ако става въпрос за извънредни или ненормални условия на труд – новата уредба на чл.55 от КСО изключва възможността увреждането на здравето в този случай да се приеме за трудова злополука, освен ако не е настъпило внезапно. Изяснено е по делото, че причина за смъртта на наследодателя са съществуващите още преди качването му на кораба общи заболявания. Дори условията на труд да са влошили състоянието му, причината за смъртта си остават общите заболявания, което не дава основание да се търси обезщетение по чл.200 от КТ. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е отказал да разпита свидетели за условията на труд, както и експертиза, която да установи дали те са предизвикали заболяването „левостранна базална пневмония”, тъй като превмонията според медицинската експертиза е усложнение на основното заболяване – карцином на белия дроб, като основното заболяване е било в такъв стадий, че смъртта не би могла да бъде избегната.
Не следва да се обсъждат наведените едва в писмената защита пред настоящата инстанция оплаквания за неправилност на въззивното решение поради това, че не е изяснено какви са били правоотношенията между ответното дружество и починалия, предвид това, че последният е плавал под знамето на М. , а не под българско знаме. Проверката, която извършва касационният съд, се ограничава само в наведените с касационната жалба оплаквания.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.1 от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №229 от 10.12.07г. по гр.д. №460/07г. на Варненския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: