О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
София, 29. 07. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 2386/08 по описа на ВКС, ІV г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Сн. С. като пълномощник на Г. В. В. и Е. Г. В. срещу определение № 565 от 01.07.2008 г. по ч.гр.д. № 1529/08 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение подадената от тях частна жалба срещу определението от 04.01.2008 г. по гр.д. № 21 169/06 г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по делото. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени процесуални правила и се иска неговата отмяна.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите сочат, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че процесуалното правоотношение с ответника В не е било надлежно учредено поради конституирането му като страна на мястото на посочено като ответник лице, починало преди предявяване на иска. В тази връзка се позовават на решение № 1* от 06.11.1998 г. по гр.д. № 1070/97 г. на ВКС, ІV г.о. На следващо място, в противоречие с практиката на ВКС бил разрешен и въпросът за обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по воденото преди това гр.д. № 5957/02 г., като с нея са обвързани жалбоподателите, които не са били страна по него, и са приети за преклудирани правопораждащи факти, настъпили след влизане в сила на решението по това дело. Считат, че по тези въпроси въззивното определение влиза в конфликт с разрешенията, дадени в решение 1799/04 г. по гр.д. № 1337/03 г. на ВКС, решение № 1* от 21.12.1999 г.по гр.д. № 477/99 г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 605/2001 г. по ч.гр.д. № 1048/01 г. на ВКС, ІІІ г.о.
По допускането на касационно обжалване на въззивното определение, ВКС, състав на І г.о., приема следното:
Жалбоподателите в настоящото производство са предявили против Е. З. П. , Д. К. М. , Р. К. К. , С. В. П. , Т. М. В. , Б. Т. В. и Л. Т. Е. отрицателен установителен иск за собственост с искане да се признае за установено, че ответниците не са собственици на незастроен поземлен имот / дворно място/, целият с площ от 1000 кв.м., съставляващ имот пл. № 829 от кв. 12 по плана на гр. С., м.”К”- ІІІ част, стар имот пл. № 829 в кад. лист 616 по плана на в.з. “Д” І част, за който по плана от 2001 г. е отреден УПИ * 938 от кв. 12 с площ от 925 кв.м. Ищците са твърдяли, че са придобили имота в режим на СИО с нотариален акт № 24, т.ІІІ, дело №383/04 г.
За да остави в сила прекратителното определение на първоинстанционния съд, въззивният съд е изложил съображения в няколко насоки:
1. че е налице идентичност от обективна и субективна страна между настоящото дело и воденото преди това гр.д. № 5957/02 г. на Софийски районен съд, приключило с влязло в сила решение, с което “Б” ЕООД е осъдено да предаде на К. В. П. , заместен в процеса от своите наследници Е, Д. К. М. и Р. К. К. , С. В. П. , Т. М. В. , Б. Т. В. и Л. Т. Е. , владението върху описания по- горе имот. Страните по настоящото дело са били страни или са правоприемници на страни по предходното дело, поради което са обвързани от силата на пресъдено на нещо на решението по него. Ищците, като частни правоприемници на “Б” ЕООД, придобили правото на собственост след влизане в сила на решението по гр.д. № 5857/02 г., не могат в последващ процес да оспорват съдебно признато право на собственост въз основа на възражения, които е имал техния праводател, тъй като те са преклудирани.
2. че към момента на предявяване на иска за собственост, по който е образувано настоящото дело, ответницата С е била починала, което води до недопустимост на предявения против нея иск, а не до нередовност на исковата молба, която би могла да бъде поправена по реда на чл. 100 ГПК/ отм./, поради което и последващото конституиране на нейния наследник В като ответник по делото е недопустимо.
Данните по делото не налагат извод повдигнатите в частната жалба и изложението към нея процесуалноправни въпроси да са разрешени в противорчие с практиката на ВКС, обективирана в приложените решения.
С решение № 1799/22.10.2004 г. по гр. 1. г. на ВКС, ІV г.о, е подчертано принципното положение, че силата на пресъдено нещо важи в определени обективни и субективни предели и за да бъде зачетена, следва да се установи пълно обективно и субективно тъждество между двете дела. Към това разрешение се е придържал и въззивния съд при постановяване на обжалваното определение, като е изследвал подробно страните и предмета на двете дела, за да направи извод, че те са идентични. Този извод следва както от обстоятелството, че адресатите на сила на пресъдено нещо по първото дело, са страни по настоящото, така и от обстоятелството, че предявеният отрицателен установителен иск цели да отрече правото на собственост на ответниците върху същия имот, придобито на същото основание, на което те са основали материалноправата си легитимация като ищци по първото дело и въз основа на което е бил уважен предявения от тях иск по гр.д. № 5957/02 г.
С решение № 1* от 21.12.1999 г. по гр.д. № 447/99 г. на ВКС, ІІ г.о., е прието, че силата на пресъдено нещо преклудира всички факти, имащи значение за спорното право, които са се осъществила до приключване на устните състезания пред последната инстанция по същество. Нов иск между същите страни и за същото искане може да се основава само на факти, настъпили след този момент. Обжалваното въззивно определение не противоречи на това разрешение, тъй като съдът е приел, че оспорване на правото на собственост на ответниците по отрицателния установителен, основано на твърдения за незаконосъобразност на решението на ПК от 1998 г. за възстановяване на собствеността им върху процесния имот, т.е. на факти, възникнали преди постановяване на решението по гр.д. № 5957/02 г., означава пререшаване на разрешения с него спор, а това е недопустимо.
Останалите приложени решения са неотносими към разрешените с въззивното решение процесуални въпроси. В тях са разисквани въпросите за доказателствената сила на решенията на поземлените комисии при разрешаване на спор за собственост на възстановен по ЗСПЗЗ имот, косвения съдебен контрол върху тези актове, осъществяван от решаващия спора за собственост съд, за предпоставките за възстановяване на собствеността върху земеделски земи и пр.
По тези съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 565 от 01.07.2008 г. по ч.гр.д. № 1529/08 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: