Определение №22 от 30.1.2017 по ч.пр. дело №19/19 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 22/30.01.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 19 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалва се определение № 146/ 29.09.2016 г. по гр. д. № 3994/ 2016 г., с което друг състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение оставя без разглеждане молба вх. № 17 065/ 05.07.2016 г. на В. М. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 252/ 28.05.2014 г. по гр. д. № 307/ 2014 г. на Плевенски окръжен съд.
Ответникът по частната касационна жалба И. С. И., извършващ стопанска дейност като едноличен търговец под фирма [фирма], възразява, че е неоснователна. Претендира разноски.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба с допустим предмет – случаят попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Съставът има компетентност да я разгледа (арг. от чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК). Подадена е от легитимирана страна – лицето, чието право на допустимо сезиране на Върховния касационен съд обжалваният акт отрича. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната жалба, но тя е неоснователна. Съображенията са следните:
Молбата, която предходният състав на Върховния касационен съд оставя без разглеждане по същество, е постъпила след като по делото е влязло в сила решение по искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. т. 1 – 3 и чл. 224, ал. 1 КТ, предявени от жалбоподателя срещу ответника по частната жалба. С тази молба жалбоподателят е поискал решението да бъде отменено като неправилно. След това не е изпълнил в срок дадени съдебни указания да представи точно и мотивирано изложение за основание, предвидено в чл. 303, ал.1 ГПК.
Настоящият състав намира, че следва да потвърди обжалваното определение. Влязлото в сила решение е задължително за всеки съд (чл. 297 ГПК), а жалбоподателят е длъжен да зачете неговите последици и да съобрази своето поведението с постановеното от съда (чл. 298 ГПК). След влизане на решението в сила законът му забранява да отнася пред съд същия спор, включително чрез оплаквания за неправилност на решението (арг. от чл. 299 ГПК). Пред Върховния касационен съд е допустимо да се постави въпрос за отмяна на влязлото в сила решение по реда на извънредния способ в глава Х. ГПК, но за това е необходимо страната по разрешения спор да представи точно и мотивирано изложение на някое от основанията, предвидени в чл. 303, ал. 1 ГПК или молбата да е подадена от необходим другар, неучаствал при разглеждане на делото, по което решението е постановено (чл. 304 ГПК). Обжалваното определение съответства на изложеното и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да се поставят разноските, които ответникът е направил в настоящото производство.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. М. Д. срещу определение № 146/ 29.09.2016 г. по гр. д. № 3994/ 2016 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение.
ОСЪЖДА В. М. Д. ЕГН ………………. да заплати на И. С. И., извършващ стопанска дейност като едноличен търговец под фирма [фирма] ЕИК[ЕИК] сумата 300 лв. – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top