2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
София, 20.06.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 1959/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2, вр. чл.248 ГПК.
С решение № 694/11.04.2016 г. по в. гр. д. № 1799/2015 г. на Софийския апелативен съд, Х състав, имащо в тази част характер на определение, е отменено частично постановеното в производство по чл.248 ГПК определение от 14.01.2015 г. по гр. д. № 4276/2012 г. на СГС, І-во г. о., 14 състав, като присъденото в полза на ищеца Нов б. ун. юрисконсултско възнаграждение е намалено от 18 477 лв. на 1026 лв.
Въззивният съд е приел, че с оглед уважаването на иска по чл.109 ЗС, предявен от Нов български университет срещу Д. С. В., действаща като [фирма], на ищеца се дължат разноски по делото, включващи юрисконсултско възнаграждение. Определеното от първата инстанция възнаграждение в размер на 18 477 лв. обаче е неправилно, тъй като е формирано при погрешно определена цена на иска. Съдът е посочил, че по въпроса за начина на определяне на цената на иска по чл.109 ЗС има висящо тълкувателно дело на ОСГК на ВКС. Посочил е, че според него тази цена следва да се определи на база данъчната оценка на подлежащия на премахване имот. Съгласно тази цена и при прилагане на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимият размер на юрисконсултското възнаграждение е 1026 лв.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от Нов български университет. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно определил цената на иска, като становището му било противоречиво, основано на несъществуваща данъчна оценка и на бъдещо тълкувателно решение на ВКС.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса как следва да се определи цената на иска по чл.109 ЗС. Посочено е, че в случая цената на иска се определя съобразно данъчната оценка на имота на ищеца, както и че е обективно невъзможно тя да се определи според данъчната оценка на постройката на ответника, тъй като няма такава оценка. С атакуваното определение въззивният съд отказал да приложи чл.78, ал.1 ГПК.
Ответницата Д. С. В., действаща като ЕТ „Диамант – ЦН-Д. В., оспорва жалбата. Счита, че в нея не е поставен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – че определението на въззивния съд е правилно.
Частната касационна жалба е допустима – подадена е в срок, срещу въззивно определение на Софийския апелативен съд, което не е изключено от касационен контрол при условията на чл.274, ал.4 ГПК, тъй като цената на предявените искове е над 5000 лв. и ако беше обжалвано въззивното решение по съществото на спора, то би подлежало на касационен контрол съгласно чл.280, ал.2 ГПК.
Не са налице обаче предпоставки по чл.280, ал.1, вр. чл.274, ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от жалбоподателя правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК за начина на определяне на цената на исковете по чл.109 ЗС не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и затова по него не може да се допусне касационно обжалване. Обуславящият въпрос е друг – може ли съдът при определяне размера на юрисконсултското възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения да приема друга цена на иска, различна от първоначално определената и стабилизирана по реда на чл.70, ал.1 ГПК след първото съдебно заседание. Този въпрос обаче не може да бъде поставен служебно от ВКС, съобразно приетото в т.1 на посоченото тълкувателно решение. В настоящия случай цената на иска и дължимата държавна такса са били определени на база данъчната оценка на целия имот на ищеца. Едва в производството по чл.248 ГПК молителката /ответник по предявения иск/ повдига спор за цената на иска и този спор намира отражение в обжалваното въззивно определение по чл.248 ГПК, тъй като цената на иска е базата, при която се изчислява размера на юрисконсултското възнаграждение при прилагане на чл.78, ал.8 ГПК в редакцията преди измененията с ДВ бр.8/2017 г. Без съответен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК обаче не може да се допусне касационно обжалване на въззивното определение по чл.248 ГПК и да се промени резултата по делото.
При този изход на частното производство, на ответника Д. С. В., действаща като [фирма] следва да се присъдят сторените разноски в размер на 250 лв. по договор за правна защита и съдействие от 16.01.2017 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 694/11.04.2016 г. по в. гр. д. № 1799/2015 г. на Софийския апелативен съд, Х състав, в частта, имаща характер на определение, с което е намалено на 1026 лв. присъденото юрисконсултско възнаграждение на ищеца по предявения иск с правно основание чл.109 ЗС Нов български университет.
ОСЪЖДА Нов б. ун. да заплати на [фирма] сумата от 250 лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: