О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
София,02.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 174 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 7153 от 08.09.2016 г. по гр. д. № 6575/2015 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г състав е потвърдено решението от 17.02.2015 г. по гр. д. № 28725/2011 г. на Софийски районен съд, 47 с-в, с което са били отхвърлени предявените от И. Г. В., Д. С. Д., Б. И. П., А. Б. П. и И. Д. Д. срещу Столична община искове по чл.124, ал.1 ГПК за установяване на собствеността на ищците върху имот № 641 с площ от 240 кв.м., представляващ част от УПИ ІІІ-587 от кв.236а по плана на [населено място], местн. „Л.”. Първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която искът е отхвърлен и спрямо ищцата Е. Л. Д., която е починала в хода на процеса.
Въззивният съд е приел, че ищците не са доказали правото си на собственост върху процесния имот, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява идентичността му с някой от имотите по крепостните актове от 1909 г., с които ищците обосновават своите права, произтичащи от общия наследодател К. Д.. Решението е основано на съвкупна преценка на писмените доказателства по делото, както и на четирите експертизи от две вещи лица, които свързват произхода на спорния имот с чужди за спора лица – П. И. и П. П., които са закупили с нотариален акт от 1947 г. парцел V-706 от кв.233, с площ от 1040 кв.м., включващ спорния имот, който понастоящем е с кадастрален № 641. Проследена е историята на бившия парцел V-706, който по плана от 1950 г. е заснет с планоснимачен № 6 и е отреден за обществено мероприятие – „Читалище”; отчужден е от П. И. и П. П., а след това по реда на ЗВСВНОИ част от този имот, означена понастоящем като пл.№640, е възстановена на бившите собственици, а спорната по настоящото дело част от него, означена като имот № 641, не е възстановена, тъй като попада в УПИ, отреден за жилищно строителство, което е реализирано. Направен е извод, че процесният имот № 641 не е бил собственост на наследодателя на ищците К. Д. и това е обусловило отхвърлянето на установителните искове за собственост.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците И. Г. В., Д. С. Д., Б. И. П., А. Б. П. и И. Д. Д..
Жалбоподателите поддържат оплаквания, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, като основал решението си на недопустимо събрани писмени доказателства, представени от ответника в първото съдебно заседание, а не в срока за отговор на исковата молба, както и че доказателствата не са обсъдени в тяхната съвкупност и са игнорирани съществени факти, които подкрепят тезата на ищците-жалбоподатели, че спорният имот № 641 е бил собственост на техния наследодател К. Д., макар погрешно да е бил отчужден от третите лица П. И. и П. П.. Жалбоподателите се позовават на следните обстоятелства: 1. площта на имотите на К. Д. по крепостните актове от 1909 г., заедно с придадените по регулация части, е 5481 кв. м., а площта на отчуждените от него имоти, както и имотите, с които той се е разпоредил, е 4414 кв.м., следователно той е останал собственик на 1070 кв.м., включващи спорния имот; 2. С. от административните адреси, няма как процесният имот да е бил собственост на П. И. и П. П., тъй като техният имот според вещото лице е бил на [улица], а в представения по делото разписен лист е с № 40 /СГНС – квартална градинка/; 3. При отчуждаване на част от имота на наследодателя К. Д. през 1967г. са оценени и заплатени 2007 кв. м., а реално отчуждената площ от имот пл. №2 е 1720 кв.м., следователно разликата от 287 кв.м. е намиращата се в съседство спорна част от имот пл. № 6 /бивш парцел V-706/, а сега имот пл.№ 641; този извод се подкрепя и от посоченото в оценителния протокол, че от К. Д. се отчуждава имот пл. № 6; 4. При съпоставката на границите на единия от имотите по крепостния акт от 1907 г. и идентифицирането им от вещото лице Д. се установява, че М. Б., който е праводател на третите лица П. И. и П. П., е притежавал имоти северно и южно от имота на наследодателя К. Д., но не и имот от изток, там, където се намира спорният имот № 641.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:
1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да се произнесе по всички твърдения и възражения на страните;
2. Трябва ли съдът безкритично да приеме за недоказан предявения иск въз основа на приета по делото експертиза, или следва да прецени нейната доказателствена стойност с оглед на нейната обоснованост и в съвкупност с останалите доказателства по делото.
3. Допустимо ли е съдът да основава изводите си въз основа на доказателства и възражения на ответника, представени извън срока за отговор на исковата молба.
4. Дали по спор за собственост, основан на реституция по ЗВСОНИ с ответник общината, черпеща права от държавата, фактът на отнемане на имота от праводателя на ищеца е годно доказателство за правото на възстановяване на собствеността.
Във връзка с поставените въпроси жалбоподателят се позовава на 32 бр. решения, които според него илюстрират противоречието на обжалваното въззивно решение със задължителната практика на ВКС.
Ответникът в производството Столична община не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е редовна, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, за което не съществува пречка по чл.280, ал.2 ГПК за разглеждане на жалбата от ВКС.
Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първият въпрос е обуславящ за изхода на правния спор, но по него не може да се допусне касационно обжалване, тъй като липсва противоречие между въззивното решение и посочената от жалбоподателите задължителна практика на ВКС. В съответствие с тази практика въззивният съд е обсъдил в съвкупност писмените доказателства по делото и четирите експертизи, които са имали за задача да установят идентичността между процесния имот пл.№ 641 и имотите по двата крепостни акта от 1909 г., с които наследодателят на жалбоподателите К. Д. се е легитимирал като собственик. Направените изводи за липса на идентичност съответстват на доказателствата по делото, а изтъкнатите в касационната жалба аргументи намират своето обяснение в приетите по делото експертизи, на които са основани съдебните решения на двете предходни инстанции.
Вторият въпрос е свързан с оплакване за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в безкритично възприемане на заключенията на вещите лица, което е довело до неправилно установяване на релевантните за делото факти. Това оплакване не кореспондира с данните по делото и затова не може да се приеме, че свързаният с него въпрос е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Спорният въпрос за идентичността на имотите е бил предмет на четири експертизи, изпълнени от две вещи лица. Първото заключение на вещото лице инж.Г. Г. е изключително подробно, то проследява движението на собствеността на имотите на наследодателя на ищците К. Д., както и изменението в градоустройствения статут на тези имоти по всички кадастрални и регулационни планове от 1921 г. досега. Проследени са промените от 1945 г., когато са уреждани сметки за придаваеми места по регулация, както и трите нотариални акта от същата година, с които наследниците на К. Д. са продали три парцела от общия имот; последващото отчуждително производство през 1967 г. за останалите три парцела от същия имот. Всички тези изменения са илюстрирани с комбинирана скица, която съдържа данни за местоположението на имотите според плановете от 1921 г., 1959 г., 1967 г., застроена ситуация от 1975 г. и ПУП от 1999 г. На скиците е посочен спорният имот пл. № 641, който е част от бивш парцел V-706 по плана от 1921 г., идентичен с имот пл.№ 6 по плана от 1950 г. Вещото лице е мотивирало подробно защо свързва бившия парцел V-706 с площ по скица от 1049 кв. м. с третите за спора лица П. И. и П. П.: отчетен е нотариалният акт № 5/1947 г., с който те са закупили парцела и скицата от 17.12.1947 г., в която е вписано, че двамата купувачи са собственици на този парцел. Описаните в нотариалния акт съседи са [улица], [улица]и К. Д. и те отговарят на индивидуализацията, дадена в комбинираната скица на вещото лице. Вещото лице е проследило и промяната в собствеността на бившия парцел V-706 – отреждането му за „Читалище” с плана от 1950 г., отчуждаването му от П. И. и П. П., частичното му възстановяване на бившите собственици – за имот № 640, който не е предмет на настоящото дело и отказа за възстановяване на останалата част – имот пл.№641, постановен по реституционната преписка на наследниците на П. И. и П. П.. Първото заключение на другото вещо лице инж.Д. потвърждава извода на вещото лице инж.Г. Г., че бившият парцел V-706, идентичен с имот пл.№6 по плана от 1950 г., не се свързва с имотите на К. Д., а с имота на П. И. и П. П.. Следващите две заключения на вещото лице Д. проследяват промените в площите на имотите на наследодателя на ищците, дължащи се на прехвърлителни сделки, придаваеми части по регулация и отчуждаване за улици, както и установяване на местоположението на имотите на съседите по единия от крепостните актове от 1909 г., който жалбоподателите свързват със спорния имот. Тези две заключения не внасят нова информация, въз основа на която да може да се опровергае по категоричен начин направените в предходните експертизи изводи за липса на идентичност между имотите по крепостните актове от 1909 г. и процесния имот пл.№ 641. На първо място – площта на имотите никога не е била решаващ индивидуализиращ техен белег и не може само поради аритметически действия да се направи извод, че част от имота на наследодателя К. Д. е останала неотчуждена, била е фактически отнета и съответно – възстановена по реда на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ. На следващо място – разликата в административните адреси според нотариалния акт на третите лица от 1947 г. и разписния списък, който при всички случаи е след плана от 1950 г. / нанесен е имот на СГНС/, не може да бъде решаващ аргумент за местоположението на имота на П. И. и П. П., тъй като това местоположение се установява при съпоставка между данните по техния нотариален акт, скицата от 17.12.1947 г. и проследяване на последващите изменения в кадастралните и регулационни планове. По вече изложените съображения разликата между площите, фигуриращи в оценителния протокол от 1967 г. /2007 кв. м. / и реалната площ на отчуждените три имота – 1720 кв.м., не може да обоснове извод, че извън отчуждените парцели № ІV-704, ХІ-704 и VІ-704, всички като част от имот пл.№2 по плана от 1950 г., е била отчуждена и реална част от съседния имот № 6, след като по делото е изяснено, че този имот № 6 е бил собственост на други лица и по никакъв друг начин не може да се свърже с имотите на К. Д.. Обстоятелството, че в оценителния протокол е посочен пл.№ 6, вместо пл. № 2, се обяснява с грешка, която е подробно разисквана в заключенията на вещите лица. И на последно място – само от данните за съседите на единия имот на К. Д. според крепостния акт от 1909 г. не може да се направи извод, че към 1947 г. праводателят на третите лица П. И. и П. П. не е бил собственик на имота, предмет на продажбата.
Като е основал решението си на изключително подробните и обосновани заключения на вещите лица, преценени във връзка и с писмените доказателства по делото, въззивният съд не е подходил безкритично и не е действал в противоречие с представената от жалбоподателя практика на ВКС по втория процесуалноправен въпрос.
По третия въпрос също не възниква основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Действително, Столична община не е подала в срок отговор на исковата молба, а в първото съдебно заседание е представила доказателства за отчуждителните и реституционните производства и за собствеността на бившия УПИ V-706, които са съобразявани от вещите лица при изготвяне на заключенията. Поставеният правен въпрос за процесуалната преклузия на чл.143, ал.2 ГПК обаче не е решаващ за изхода на делото, тъй като искането за експертиза за идентичност на имотите също е направено в първото съдебно заседание, а не с исковата молба, затова и представянето на доказателства от насрещната страна, свързани с работата на експертизата, не би могло да стане преди това, в срока за отговор, т.е. тези доказателства са нови по смисъла на чл.143, ал.2 ГПК и не са обхванати от процесуална преклузия. Отделно от това, дори вещите лица да не бяха обсъждали доказателствата на общината, те не биха могли да направят обоснован извод за идентичност между процесния имот пл. № 641 и имотите на наследодателя К. Д., изхождайки само от писмените доказателства в исковата молба, съпоставени с измененията в градоустройствения статут на имотите.
Четвъртият въпрос е поставен от жалбоподателите във връзка с поддържаната от тях теза, че не третите лица П. И. и П. П., а техният наследодател К. Д., е бил собственик на имот пл.№ 6 по плана от 1950 г. / парцел V-706 по плана от 1921 г./, част от който е процесният имот пл.№ 461. Тъй като този въпрос не кореспондира с доказателствата по делото, той също следва да бъде отклонен, като неотговарящ на общото условие на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7153 от 08.09.2016 г. по гр. д. № 6575/2015 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: