1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
София, 18.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 5042 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 187 от 18.05.2016 г. по в. гр. д. № 107/2016 г. на Русенския окръжен съд е отменено решение № 1560/30.11.2015 г. по гр. д. № 3421/2015 г. на Русенския районен съд и е отхвърлен искът за делба на поземлен имот с площ от 392 кв. м. в [населено място] и намиращата се в имота сграда с идентификатор 63427.2.1476.1 по отношение на В. Н. К., Д. В. К., Д. Й. П., С. Ц. С., В. И. Ю. и И. И. С., като е постановено делбата да се извърши между съсобственици и при квоти: 4/8 за Р. В. Р.; 2/8 за Р. Р. Р., 1/8 за К. С. Ч. в качеството му на [фирма] и 1/8 за В. С. Ч..
Въззивният съд е приел, че действителните съсобственици на процесния имот са тези, за които е допуснал делба. Приел е, че извършените от Р. В. Р. непосредствено преди подаване на иска за делба дарения на по 1/100 ид.част от имота в полза на изключените съделители В. К., Д. К., Д. П., С. С., В. Ю. и И. С., са абсолютно симулативни и не пораждат правно действие. Позовал се е на установените по делото данни, че първоначално Р. Р. е имал намерение да продаде притежаваните от него права върху процесния имот, като същевременно не е желаел ответниците К. Ч. и В. Ч. да придобият права върху него. Впоследствие Р. е желаел да изкупи дяловете на К. Ч. и В. Ч., но не е постигнато съгласие за това. На 10.03.2015 г. Р. Р. е упълномощил адв. П. да заведе дело за делба. На 03.04.2015 г. съделителите Ю., С. и С. са упълномощили същия адвокат да приеме от тяхно име дарение на по 1/100 от делбения имот, както, като са му дали и права да извършва процесуално представителство по делото за делба. Договорът за дарение е оформен на 08.05.2015 г., а искът за делба е заведен на 22.06.2015 г. Съдът се е позовал на описаните фактически действия, липсата на родствена връзка между дарителя и надарените, минималната дарена част от имота и е заключил, че даренията са симулативни и са извършени, без страните да желаят настъпване на правните им последици.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Р. В. Р.. Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е нищожно, защото е нищожна делба, без участието на всички съсобственици, а и поради липсата на отделен диспозитив за прогласяване нищожността на даренията. Решението било и неразбираемо. На следващо място – решението било недопустимо, тъй като съдът се произнесъл по непредявен иск за нищожност на даренията поради симулация, а също и при липса на оплакване във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в тази част. Решението било и неправилно, тъй като в него липсвал диспозитив; липсвал правен интерес от искането за прогласяване на нищожност на даренията; изводът на съда за наличие на симулация бил направен въз основа на недопустими доказателства и бил необоснован.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следните въпроси, уточнени от състава на ВКС в съответствие с т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС:
1. Допустимо ли е произнасянето на съда по незаявени възражения за нищожност на договор и по незаявени оплаквания във въззивната жалба;
2. Длъжен ли е съдът да постанови отделен диспозитив, когато се произнася по възражение за нищожност на един договор;
3. Трябва ли съдът да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа по следните въпроси:
1. Извън случаите на чл.76 ЗС има ли право страна по дело за делба да иска прогласяване нищожност на сделка с идеална част от делбения имот, когато тя не засяга правата и.
2. Липсата на отделен диспозитив по направено възражение за нищожност на сделка прави ли делбата нищожна;
3. При искане на някоя от страните за прогласяване на абсолютна симулация трябва ли да се установи действителната цел за сключване на сделката;
4. Нищожно ли е по смисъла на Р 116/1958 г. на ОСГК съдебно решение, в което съдът не е посочил действителната воля на страните по сделката, приета от съда за симулативна;
5. Имат ли правна стойност и доказателства ли са компютърните разпечатки;
6. Допустимо ли е само на база обясненията на страната да се постанови решение в нейна вреда.
Ответниците в производството В. С. Ч. и К. Ч., действащ като [фирма], оспорват жалбата. Считат, че тя е процесуално недопустима поради липса на правен интерес жалбоподателят да иска намаляване на квотата, която въззивният съд му е определил. Освен това жалбоподателите считат, че въззивното решение е влязло в сила по отношение на съделителите, които са изключени от делбата, тъй като те не са го обжалвали. По същество поддържат, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Лицата В. Н. К., Д. В. К., Д. Й. П., С. Ц. С., В. И. Ю. и И. И. С., които не са обжалвали постановеното срещу тях отхвърлително решение, са подали молба за конституирането им като жалбоподатели, позовавайки се на задължителното другарство на страните по дело за делба. Същото е поискала и Р. Р. Р.. Настоящият състав приема, че при липсата на касационна жалба, тези лица имат процесуалното качество на ответници в касационното производство. Като ответници те изразяват становище за основателност на жалбата, без да го мотивират.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивен съд по иск за делба, по който не е налице пречка по чл.280, ал.2 ГПК за разглеждане на жалбата.
Неоснователно е виждането на ответниците, че жалбоподателят няма правен интерес от подадената жалба. След като основното оплакване в жалбата е за нищожност на делбата, която е допусната без част от действителните съсобственици, правен интерес от жалбата е налице, тъй като касаторът има интерес само от валидна делба. Отделен е въпросът доколко е основателно оплакването му за нищожност на делбата и доколко са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Неоснователно е и виждането на ответниците, че въззивното решение е влязло в сила в частта, с която В. К., Д. К., Д. П., С. С., В. Ю. и И. С. са изключени от делбата. След като има валидно подадена жалба срещу въззивното решение, то не е влязло в сила, независимо от това, че част от лицата, които имат правен интерес, не са подали касационна жалба.
Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На първо място – не съществува вероятност въззивното решение да е нищожно или процесуално недопустимо, затова касационното обжалване не може да бъде допуснато по тези въпроси.
По въпросите за нищожността:
Не може да се поставя знак за равенство между нищожност на делбата и нищожност на съдебното решение, с което тя е допусната. Нищожна е делбата, извършена без участие на някой от действителните съсобственици, а нищожно съдебно решение е това, което е постановено от незаконен състав; извън правораздавателната власт на съда; при неспазени изисквания за писмена форма и полагане на подписи, както и когато решението е абсолютно неразбираемо. Следователно нищожната делба е проблем на материалното право, а нищожното съдебно решение – на процесуалното право. Нищожна делба може да бъде постановена и с валидно и допустимо решение. Липсата на знак за равенство между нищожност на делбата и нищожност на съдебното решение е посочена и в практиката на ВКС – решение № 820/25.11.2004 г. по гр. д. № 514/2004 г. на ВКС, І ГО; решение № 506 от 08.07.2005 г. по гр. д. № 217/05 г. на ВКС, І ГО и др. По тази причина, дори в процесната делба да не участват всички съсобственици на спорната вещ, въззивното решение, с което е допусната тази делба, не е нищожно.
Липсата на диспозитив по някой от предявените искове също не води до нищожност на решението, а евентуално се касае за непълнота, която може да бъде преодоляна по реда на чл.250 ГПК или до очевидна фактическа грешка по чл.247 ГПК. Когато обаче нищожността на една сделка е заявена чрез възражение, а не чрез иск, съдът не постановява отделен диспозитив – решение № 788/04.01.2011 г. по гр. д. № 17412009 г. на ВКС, І ГО. Следователно в тези случаи решението нито е нищожно, нито непълно или постановено при допусната очевидна фактическа грешка. В настоящия случай нищожността е заявена с възражение, съдът не дължи постановяване на отделен диспозитив по това възражение и решението не е нищожно или страдащо от пороците по чл.247 или чл.250 ГПК.
Само когато едно решение е абсолютно неразбираемо, то е нищожно. Пороците при формиране на правните изводи на съда, липсата на мотиви по някои възражения или погрешните мотиви, не водят до нищожност на решението, а евентуално до неговата недопустимост или неправилност – решение № 432 от 26.10.2010 г. по гр. д. № 826/2010 г. на ВКС, ІІ ГО. В настоящия случай мотивите и диспозитива на въззивното решение са разбираеми, от тях се извличат съображенията и волята на съда да приеме, че оспорените дарения са абсолютно симулативни и затова те не са зачетени при допускане на делбата. Не сме изправени пред хипотеза на абсолютна неразбираемост на решението и съответно – до нищожно решение.
По въпроса за допустимостта:
Въпросът дали е допустимо произнасянето на съда по незаявени възражения за нищожност на договор и по незаявени оплаквания във въззивната жалба не кореспондира с данните по настоящото дело и затова той не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и по него не може да се допусне касационно обжалване. Още с отговора на исковата молба за делба ответникът К. С. Ч., действащ като [фирма], е направил възражение за абсолютна симулация на даренията на идеални части от имота, които легитимират част от ищците като съсобственици на делбения имот. Във въззивната жалба на същото лице се поддържа същото оплакване за абсолютна симулация, която първоинстанционният съд е отказал да констатира. Не сме изправени пред хипотеза на произнасяне от съда по незаявени възражения и оплаквания, затова по този въпрос следва да бъде отклонено искането за допускане на касационно обжалване.
По останалите въпроси:
Посочената от жалбоподателя практика на ВС и ВКС не обосновава поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпроса длъжен ли е съдът да постанови отделен диспозитив, когато се произнася по възражение за нищожността на един договор. Решение №35 от 01.03.1966 г. по гр. д. № 195/65 г. на ОСГК на ВС има за предмет предявен иск /а не възражение/ по чл.17, ЗЗД. Другото решение № 160 от 30.03.2011 г. по гр. д. № 333/2010 г. на ВКС, І ГО съдържа разсъждения по възражението с правно основание чл.76 ЗС, което касае относителна недействителност на разпореждането с наследствени имоти, докато в настоящия случай поставеният въпрос е във връзка с възражение по чл.17 ЗЗД за нищожност на сделка, от която част от ищците по иска за делба черпят права. Трайна е практиката на ВКС, че по възражения за нищожност на договор съдът се произнася само в мотивите и в този смисъл е посоченото по-горе решение №788/04.01.2011 г. по гр. д. № 17412009 г. на ВКС, І ГО, което разглежда именно хипотеза на нищожност по чл.17 ЗЗД, каквато е възникнала и по настоящото дело.
Не възниква основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по въпроса за задължението на съда да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото. В случая въззивният съд е действал в съответствие с посочената практика на ВКС по този въпрос, като е обсъдил всички обстоятелства, имащи значение по възражението за абсолютна симулация на даренията, от които черпят права част от ищците по делото.
Въззивният съд е действал в съответствие с чл.342 ГПК и практиката на ВКС по прилагането му, като е разгледал възражението на ответниците за абсолютна симулация на дарението по нотариален акт 161/2015 г. По същество това е възражение по чл.342 ГПК срещу правото на участие в делбата на ищците В. К., Д. К., Д. П., С. С., В. Ю. и И. С.. С такова възражение разполага всеки от съделителите. Налице е ясна правна уредба и непротиворечива съдебна практика по прилагането и. Затова въпросът дали извън случаите на чл.76 ЗС страната по дело за делба може да иска прогласяване нищожност на сделка с идеална част от делбения имот не представлява интерес от гледна точка на точното прилагане на закона и развитието на правото, т.е. по този въпрос не може да се допусне касационно обжалване на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въззивният съд е действал в съответствие с чл.342 ГПК и практикатиката на ВКС по прилагането му.
Не е значим по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и следващият въпрос – дали при искане за прогласяване на абсолютна симулация трябва да се установи действителната цел за сключване на симулативната сделка, както и свързаният с него въпрос за валидността на съдебно решение, в което не са посочени причините, довели до сключване на симулативния договор. Изяснено е в теорията и в практиката на ВКС, че при абсолютната симулация е достатъчно да се докаже, че страните по договора не са имали намерение да се обвържат с него, а са го сключили само за да създадат привидни правни последици, настъпването на каквито не са желали – решение № 492 от 12.07.2010 г. по гр. д. № 1904/2009 г. на ВКС, І ГО. Конкретните причини, поради които страните са прибягнали към симулативния договор, могат да бъдат различни във всеки отделен случай и са без значение при разкриване на симулацията. Липсата на изследване от съда на тези причини не може да доведе нито до нищожност, нито до неправилност на решението. Позоваването от жалбоподателя на решение № 116 от 01.10.1958 г. по гр. д. № 36/58 г. на ОСГК на ВС е неуместно, тъй като в него се разглежда хипотеза на нищожно съдебно решение, постановено от съд, който не е компетентен да разглежда уличнорегулационни спорове – хипотеза, различна от настоящата.
Последните два въпроса – за правната стойност на компютърните разпечатки и за постановяване на решение във вреда на страната, когато е основано само на база на нейните обяснения, отново не са обуславящи за изхода на спора и не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изводът на съда за наличие на абсолютна симулация е изграден при обсъждане на всички относими доказателства по делото, като акцентът е върху писмените доказателства /пълномощни, нотариален акт за дарение, искова молба/ тяхната поредност във времето, както и на обстоятелствата на кого и в какъв размер са дарените идеални части от процесния имот. Обясненията на страната по чл.176 ГПК се вписват в останалите данни, почерпени от допустимите писмени доказателства и в никакъв случай не са единствена база, на която съдът е основал решението си по възражението за симулативен договор.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото на ответниците следва да бъдат присъдени сторените разноски – 700 лв. на В. С. Ч. по договор за правна защита и съдействие от 17.08.2016 г. и 800 лв. на К. С. Ч., действащ като [фирма], съгласно договор от 30.08.2016 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 187 от 18.05.2016 г. по в. гр. д. № 107/2016 г. на Русенския окръжен съд.
ОСЪЖДА Р. В. Р. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на В. С. Ч. от [населено място], [улица], вх…, ет…, офис …, сумата от 700 лв. и на К. С. Ч., действащ като [фирма], от същия адрес, сумата от 800 лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: