1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
София, 27.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№ 620 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.396, ал.2, изр.3 ГПК.
С определение №2983 от 12.12.16 г. по ч.гр.д. № 2322/2016г. на Варненския окръжен съд, след частична отмяна определение №12462 от 18.11.2016 г. по гр. д. № 13542/2016 г. на Варненския районен съд, е допуснато обезпечение на предявения от Н. А. А., действащ със съгласие на майка си Т. Н. А., срещу А. А. А. иск за заплащане на издръжка за минало време в размер на 5 520 лв., чрез налагане на възбрана върху притежаваната от ответника 1/10 ид.част от два поземлени имота, както и чрез запор на вземане на ответника към трети лица до размер на сумата от 5520 лв. Като се е позовал на разпоредбата на чл.392 ГПК съдът е приел, че искането за допускане на обезпечение на предявения иск е основателно. Прието е, че обезпечителните мерки възбрана върху недвижим имот и запор върху вземане са подходящи и следва да бъдат допуснати.
Частна касационна жалба срещу определението на Варненския окръжен съд е подадена от ответника А. А. А.. Жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че първоинстанционният съд вече е допуснал обезпечение на предявения иск чрез запор върху трудовото му възнаграждение, поради което не е налице обезпечителна нужда за налагане на допълнителни мерки – възбрана върху недвижим имот и запор върху вземане към физически лица. Поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса какъв е пределът от засягане правата на ответника чрез преобезпечаване на предявените искове. Позовава се на определение № 460 от 30.07.2009 г. по ч.гр.д.№408/2009 г. на ВКС, ІV ГО и определение № 763/22.10.2010г. по ч. т. д. № 678/2010 г. на ВКС.
Ответникът в производството Н. А. А., действащ със съгласие на майка си Т. Н. А., оспорва частната жалба. Счита, че в нея няма формулиран въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, а посочената практика е неотносима към спора по настоящото дело. Излага и доводи по съществото на спора. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Съгласно чл.396, ал.2, изр.3 ГПК жалбата срещу определение на въззивния съд, с което се допуска обезпечение на иска след отмяна на отхвърлително определение на първата инстанция, се разглежда от ВКС при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
В настоящия случай тези предпоставки не са налице.
Жалбоподателят е формулирал правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, но посочената от него практика на ВКС не обосновава основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като разгледаните в определенията на ВКС въпроси са различни от този, който жалбоподателят е поставил. И в двете определения на ВКС се съдържат разсъждения за необходимото съответствие между поисканата обезпечителна мярка и обезпечителната нужда. И в двете определения не се поставя въпрос по прилагането на чл.397, ал.2 ГПК, който възниква по настоящото дело, т.е. кога могат да бъдат кумулирани няколко обезпечителни мерки. Липсва противоречие между обжалваното въззивно определение и посочената практика на ВКС, ето защо поддържаното основание по чл.280, ал.1 не е налице и жалбата не следва да бъде допускана до разглеждане по същество.
С оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 600 лв. по договор за правна защита и съдействие от 02.02.2017 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2983 от 12.12.2016 г. по ч.гр.д. № 2322/2016г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. А. А. със служебен адрес [населено място], [улица], № 257а, [фирма] да заплати на Н. А. А., действащ със съгласие на майка си Т. Н. А., двамата от [населено място], общ.А., област В. сумата от 600 лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: