3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
София, 24.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№4544 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Т. И. срещу определение № 2050/22.08.2016 г. по в. гр. д. № 767/2016 г. на Варненския окръжен съд, с което в производство по чл.248 ГПК са присъдени разноски на страните за въззивното производство.
Жалбоподателят счита, че разноските, които са му присъдени, са неправилно определени, тъй като съдът не отчел значението на отхвърлянето на въззивната жалба на другата страна.
Ответникът в производството [фирма] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол определение на въззивиня съд. По тази жалба следва да се произнесе ВКС, а не апелативният съд, тъй като съгласно чл.248, ал.3 ГПК определението по разноските подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С обжалваното определение по реда на чл.248 ГПК е допълнено въззивното решение на Варненския окръжен съд, като [фирма] е осъдено да заплати на Р. Т. И. сумата от 565,71 лв. разноски по делото, а Р. И. е осъден да заплати на [фирма] разноски в размер на 455,09 лв. В мотивите няма обяснения за начина, по който са изчислени тези суми, но като размер те са неправилни.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се присъждат разноски съразмерно на уважената част от иска, а според чл.78, ал.3 ГПК разноските на ответника се определят съобразно отхвърлената част от иска. Тези правила следва да намерят съответно приложение и в случаите, при които предмет на делото са главен и насрещен иск, както и когато предмет на въззивното или касационното производство са жалби и на двете насрещни страни. В тези случаи, когато предмет на делото са парични искове, при определяне размера на разноските съдът следва да държи сметка не само за изхода на делото за съответната страна / уважена и отхвърлена част от жалбата/, но и за резултата по жалбата на другата страна.
В настоящия случай предмет на въззивното производство са били жалби на двете страни. Р. И. е обжалвал първоинстанционното решение в частта, с която предявеният от него иск за неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата над присъдените 14 000 лв. до пълния предявен размер от 28 000 лв., т.е. предмет на жалбата му е сумата от 14 000 лв. Въззивната жалба на [фирма] е срещу уважените претенции на Р. И. за неимуществени вреди в размер на 14 000 лв. и имуществени вреди от 1594 лв. Следователно предмет на въззивното производство е общо сумата от 29 594 лв., от които 28 000 лв. /14 000 + 14 000/ за неимуществени вреди и 1594 лв. – имуществени вреди. С въззивното решение жалбата на Р. И. е уважена частично за сумата от 6000 лв., а за разликата от 8000лв. е оставена без уважение. Въззивната жалба на [фирма] е отхвърлена изцяло, т.е. за 15 594 лв. При този изход на делото дължимите на Р. И. разноски се определят от съотношението между сумите 21 594 лв. / сбор от сумата, за която е уважена въззивната му жалба – 6000 лв. и сумата, за която е отхвърлена жалбата на другата страна – 15 594 лв./ спрямо общата сума, която е предмет на въззивното производство – 29 594 лв. С оглед на това съотношение, от общо направените от него разноски в размер на 1320лв., му се дължи сумата 963,17 лв. / 21 594 : 29 594 х 1320 /. Разноските, които се дължат на [фирма], се определят от съотношението между сумите 8 000 лв. /отхвърлената въззивна жалба на насрещната страна/ и 29 594 лв. – общият размер на сумите, по които се произнася въззивният съд. От общо направените от него разноски в размер на 1061,89 лв. му се дължат 287,06 лв. / 8000 : 29594 х 1061,89/. Оттук следва, че разноските по компенсация, които следва да получи жалбоподателят Р. И., са 676,11 лв. / 963,17 – 287,06 /.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2050 от 22.08.2016 г. по в.гр.д.№767/2016 г. на Варненския окръжен съд и вместо него постановява:
ОСЪЖДА на основание чл.248 ГПК [фирма] да заплати на Р. Т. И. разноски по компенсация по в.гр.д.№767/2016 г. на Варненския окръжен в размер на 676,11 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: