О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 273/09.05.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 5078 по описа за 2016 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 6977/ 30.08.2016 г. по гр. д. № 11809/ 2015 г., с което Софийски градски, изменяйки решението от 12.01.2005 г. по гр. д. № 16 233/ 2000 г. на Софийски районен съд, признава за установено по отношение на Й. П. А. и на Н. С. М. (приемник на починалата в хода на делото Й. И. Р.), че Ц. С. К. по универсално саморъчно завещание от 05.03.1999 г. и на основание наследствено правоприемство от А. Г. А. (чл. 16, ал. 1 ЗН) е собственик на едно дворно място в [населено място] и построеното в него, като осъжда Й. И. Р. на основание чл. 108 ЗС да предаде владението на имотите на Ц. С. К..
Решението се обжалва от Й. А. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по въпроса може ли въззивният съд да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди и другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни. Касаторът счита въпросът обуславящ изводите на въззивния съд, а допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с довода, че съдът го е решил в противоречие с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено въз основа на избрани от въззивния съд и игнорирани други доказателства за относимите факти (съществено нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК). Претендира разноските по делото.
Ответникът по касационната жалба Ц. К. възразява, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение, а въззивното решение е правилно. Претендира разноските в касационното производство.
От ответника по уважения иск по чл. 108 ЗС Н. М. не постъпва становище.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира касационната жалба с допустим предмет, подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 283 ГПК и всички останали процесуални предпоставки за нейната редовност и допустимост. Повдигнатият правен въпрос обаче няма претендираното значение. Съображенията са следните:
Придобивният способ, от който е изведена материалната легитимация по исковете, е универсално завещание от 05.03.1999 г., с коeто наследодателят А. А., починал на 19.11.1999 г., се е разпоредил в полза на ответника по касация и с твърденията, че е актив от това наследство правото на собственост върху имотите в [населено място]. Правният интерес е обоснован с твърденията, че с универсално завещание от 11.04.1999 г. наследодателят се е разпоредил и в полза на касатора със своето имущество, но тази едностранна сделка не е произвела правно действие. Тя изразява воля наследодателят да облагодетелства касатора, а е изключен безвъзмезният характер на това завещание като типично основание за неговото извършване. Въпреки липсващото правоприемство, касаторът е сключил договор по н. а. № 139/ 16.06.2000 г. за покупко-продажба на имотите в [населено място] с купувач ответника Й. Р. (починала в хода на процеса и наследена от Н. М.). Ответникът по касация е поискал да се признае за установено спрямо страните по договора, че на основание завещанието от 05.03.1999 г. е собственик на имотите в [населено място] и осъждането на купувача да предаде тяхното владение.
Ответниците по исковете, са ги оспорили с възражения, че е било нищожно и не е произвело правно действие от 05.03.1999 г., извършено от А. А. в полза на ответника по касация, а следващо завещание от 11.04.1999 г. придава на касатора качеството на наследник на А. А. и легитимира купувачът по договора като собственик на имотите в [населено място].
В обжалваното решение въззивният съд е зачел задължителното действие на влезли в сила съдебни решения по две дела със страни касатора и ответника по касация (по гр. д. № 3478/ 1987 г. и по гр. д. № 11593/ 20014 г. на Софийски районен съд). Въззивният съд е приел, че със сила на пресъдено нещо е прогласена абсолютната нищожност на саморъчното завещание на А. А. от 11.04.1999 г. в полза на касатора при основанието от чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и са отхвърлени искове за прогласяване на нищожност и за унищожаването поради измама на саморъчното завещание от 05.03.1999 г. на А. А. в полза на ответника по касация. Според предвиденото в чл. 220, ал. 1 ГПК (отм.) и зачитайки правното действие на завещанието в полза на ответника по касация, въззивният съд е приел, че именно той е собственикът на имотите. Приел е, че завещанието от 05.03.1999 г. е общо (универсално), придава на ответника по касация качеството на наследник на А. А. (чл. 16, ал. 1 ЗН), други разпоредителни актове след него завещателят не е извършвал, а владението, предадено с договора за покупко-продажба купувачът, а след неговата смърт –ответникът Н. М., която е неговият наследник, осъществяват без основание. Това е така, защото касаторът-продавач е нямал никакви права върху този актив от наследството на А. А. и установеното по договора владение е непротивопоставимо на ответника по касация, собственикът на имотите в [населено място]. Това са мотивите, с които исковете са уважени.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че обуславящите изводи на въззивния съд включват процесуалноправни въпроси за задължителното действие на двете влезли в сила съдебни решения (чл. 220, ал. 1 ГПК (отм.)), на тяхната противопоставимост за купувача по договора за покупко-продажба, който не е страна по приключилите дела и на владението, което въззивният съд приема да произтича от договора за покупко-продажба, въпреки че той е без вещно-транслативен ефект. Различен е процесуалноправният въпрос, повдигнат от касатора. Това изключва общото основание от чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
При този изход и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора следва да се постави заплатеният адвокатски хонорар за процесуалното представителство пред настоящата инстанция на ответника по касация Ц. К.. Поддържането на висящността на правния спор има за причина касационната жалба от единия ответник по уважените искове с въззивното решение.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 6977/ 30.08.2016 г. по гр. д. № 11809/ 2015 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Й. П. А. ЕГН [ЕГН] да заплати на Ц. С. К. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 150 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.