О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 168/20.03.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4155 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 92/ 01.07.2016 г. по гр. д. № 179/ 2016 г., с което Сливенски окръжен съд, като отменя решение № 3/ 08.01.2016 г. на Котелски районен съд в обжалваната част, отхвърля иска за допускане до съдебна делба на втори жилищен етаж от недвижим имот с идентификатор 29283.501.164.1.2, находящ се в [населено място], [община], предявен от П. Ж. Т. срещу В. Ж. Т., С. Ж. Т., Д. Ж. Т. и Д. Ж. М..
Решението се обжалва от съделителят П. Ж. Т. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по материалноправните въпроси: 1. Нищожен ли е договорът за прехвърляне на реално определени части от недвижим имот (жилище) на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД поради липса на предмет, ако към момента на сключване на договора съответните обекти не са съществували фактически и не са обособени като самостоятелни такива с оглед изискванията на действалия към сключване на договора устройствен закон? и 2. Какви следва да са квотите на съделителите по наследствено правоприемство от А. П. П. с оглед приложението на чл. 5, ал. 1 ЗН, ако договорът за делба е валиден? Касаторът счита въпросите обуславящи изводите на въззивния съд, като извежда допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с довода, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с ТР № 3/ 28.06.2016 г. по тълк. д. № 3/ 2014 г. ОСГК на ВКС. По същество се оплаква, че решението е неправилно.
От ответниците по делбения иск, ответници и по касация, не постъпват отговори.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Въззивното решение е по първата фаза на особеното исково производство, а в нея делбеното имущество не се остойностява парично. Това изключва забраната от чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК. Подадена е от надлежна страна – касатор е ищецът по този делбен иск, отхвърлен с въззивното решение. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за валидност и допустимост на касационната жалба, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображенията са следните:
За да отмени първоинстанционното решение, с което до делба между съделителите като наследници на съпрузите Ж. и А. П. са допуснати един УПИ по плана на [населено място] и построената в него двуетажна сграда (активи, които са били включени в режима на съпружеската имуществена общност) и за да отхвърли иска за жилището на втория етаж от сградата, въззивният съд е приел, че по договор за доброволна делба от 31.01.1995 г. тази ответница по касация го е получила в индивидуална собственост, а другият съделител по този договор А. П. (наследодател на страните в настоящото производство) е получила собствеността върху жилището на първия етаж. Въззивният съд е констатирал липсата на одобрен от техническите власти проект за двете жилища, но е посочил, че съгласно ТР № 3/ 28.06.2016 г. по тълк. д. № 3/ 2014 г. ОСГК на ВКС договорът за делба има възможен предмет и е породил конститутивно и вещно-транслативното си действие. Посочил е, че за неговия краен извод, че жилището на втория етаж е собственост на ответницата по касация Д. М., а не съсобствено между съделителите, е решаващо обстоятелството, че двата обекта са фактически обособени като самостоятелни и всеки от тях отговаря на благоустройствените правила и норми, за да бъде квалифициран като жилищен имот.
Първият повдигнат въпрос касаторът обосновава с твърденията, че към датата на сключване на договора за доброволна делба двата самостоятелни обекта все още не са съществували във вида, констатиран от вещото лице, а за извода, че разположеният на втория етаж на сградата е собственост на ответницата по касация Д. М., е необходим проект, какъвто техническите власти не са одобрявали. Именно от това касаторът извежда довода за противоречие на въззивното решение с ТР № 3/ 28.06.2016 г. по тълк. д. № 3/ 2014 г. ОСГК на ВКС.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че това обстоятелство е без значение за изхода на делото с оглед установеното, че всеки от двата обекта в двуетажната сграда отговаря на благоустройствените правила и норми, за да бъде квалифициран като жилище. Ако такова е било състоянието към извършване на доброволната делба от 31.01.1995 г., това означава, че още към датата, на която е бил сключен договорът за доброволна делба, той е породил своето конститутивно (по отношение на прекратяване на съсобствеността) и вещно-транслативно действие (по отношение на легитимацията на всеки от двамата съсобственици като собственик на индивидуален обект). Ако такова състояние обектите са придобили в последствие, това означава, че към този следващ сключването на договора за доброволната делба момент се е породило неговото конститутивно и вещно-транслативно действие. И двете възможни хипотези са без значение за крайния извод, че към датата на приключване на устните състезания двата жилищни обекта в сградата са самостоятелно функционално обособени, като този на втория етаж е собственост на ответницата по касация Д. М., а на съсобствено между съделителите. Този извод въззивният съд е направил, а противоречие на обжялваното решение с ТР № 3/ 28.06.2016 г. по тълк. д. № 3/ 2014 г. ОСГК на ВКС, от което касаторът извежда общото и допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по първия въпрос, не е възможно. Доколкото вторият повдигнат въпрос е производен от първия, и по него е изключено всяко основание за допускане на касационния контрол.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира за необходимо да отбележи, че във втората фаза на производството по съдебна делба първостепенният съд следва да забележи, че с оглед различния резултат от двете решения по иска за делба на жилището на втория етаж (първоинстанционното и въззивното), УПИ, в който се намира двуетажната жилищна сграда в режим на етажна собственост, представлява обща част (арг. от чл.38, ал. 1 ЗС).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 92/ 01.07.2016 г. по гр. д. № 179/ 2016 г. на Сливенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.