1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
София, 05.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева т. д. № 60130 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № 146 от 12.01.2016 г. по в. т.д. № 312/2015 г. на Бургаски апелативен съд е потвърдено решение № 117/27.07.2015 г. по т.д.№136/2013 г. на Бургаски окръжен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от С. У. Б. против [фирма] иск по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за присъждане на сумата от 13 770 евро, представляваща пропусната полза за реализиране на наемна цена по договор от 06.03.2012 г., сключен между ищеца и трето лице за отдаване под наем на апартамент, находящ се в комплекс С. Р. К. [населено място].
Въззивният съд е приел, че искът правилно е квалифициран от първата инстанция по чл.49 ЗЗД, а не по чл.82, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, както е поддържал ищецът. Между ищеца, в качеството му на собственик на обект в сграда в режим на етажна собственост и ответника, като управител на тази сграда по смисъла на чл.10, т.2 ЗУЕС, не съществува договор, от неизпълнението на който да се търси обезщетение за причинени вреди. Предмет на иска са твърдени от ищеца виновни противоправни действия на служители на ответника /спиране на електричеството, климатичната уредба и водата в апартамента на ищеца и достъпа му до някои от общите части на сградата, както и невъзстановяването на нормалното захранване на апартамента и достъпа до общите части през процесния период/, от които са произтекли вреди – пропусната възможност за реализиране на наем на имота през периода 01.06.2012 г. – 30.10.2012 г.
Прието е, че не е доказано ответникът да е извършил посочените действия, с които да е причинил вреди на ищеца. Въззивният съд е заявил, че възприема направените изводи на първата инстанция по спорните въпроси. По този начин той е приложил чл.272 ГПК, въпреки че не се е позовал изрично на тази разпоредба. Решаващият мотив на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска, макар и непрецизно изразен, се основава на разпоредби от Правилника за вътрешния ред на ЕС: чл.3.23, според който собственикът/обитателят се задължава да се регистрира на посочената от управителя рецепция при всеки свой престой в сградата и да се дерегистрира при напускането и, както и чл.3.29, според който управителят на ЕС, с оглед избягване на инциденти от къси съединения и др. подобни, има право да спира от главното табло електро и водоподаването на апартамента в периода, в който няма регистрирано ползване, а след регистрация на рецепцията на собственици, гости, наематели и ползватели при спазване на чл.3.23 и 24, управителят в срок от 15 минути е длъжен да пусне електро и водоподаването. Съдът е приел, че ищецът не е доказал спазването на този ред. Направил е извод, че само при отчитане на пристигането на собственика в комплекса по установения ред и констатацията, че в апартамента му липсват електричество и вода без причина, може да се приеме, че поведението на ответника води до ангажиране на отговорността му за вреди. Изложени са и съображения, че ищецът е заплатил всички консумативи и такси за процесния апартамент, поради което не е имало причина за конфликт между него и управителя на сградата, съответно – не е имало основание той да очаква, че договорът за наем за периода 01.06.2012г. – 30.10.2012 г. няма да бъде реализиран поради липса на вода, електричество и действаща климатична инсталация в апартамента.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца С. У. Б..
Жалбоподателят поддържа, че съдът не е разпределил правилно доказателствената тежест. Предмет на делото са бездействия на ответника – неизпълнение на задължението, установено с Правилника на ЕС, да възстанови подаването на електрическа енергия и вода в апартамента на жалбоподателя в срок от 15 минути след регистрацията му в рецепцията на сградата. Тези отрицателни факти не били в тежест на доказване на жалбоподателя. На следващо място – съдът нарушил принципа на равнопоставеност на страните, тъй като е кредитирал само показанията на свидетелите на ответника, без да изложи мотиви по чл.172 ГПК по отношение на тях, като е дискредитирал показанията на свидетелите на ищеца, отново без да изложи мотиви за това. И на последно място – неправилен бил изводът на съда, че не е доказана причинна връзка между липсата на електричество и вода в апартамента на ищеца през периода 23.05.2012 г. – 28.05.2012 г. и пропуснатите ползи, които са за следващ период – 01.06.2012 г. – 30.10.2012 г. Изложени са подробни доводи в подкрепа на виждането, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск.
В изложенията към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Не са формулирани ясни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Твърденията са, че: 1. Съдът не разпределил правилно доказателствената тежест, с което действал в противоречие с решение №147/19.06.2012 г. по гр.д.№582/2011 г. на ВКС, ІV ГО; решение №394/18.05.2010 г. по гр.д.№1584/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО; ТР №1/2014 г. на ОСГТК на ВКС и решение №2480/03.07.2015г. по гр.д.№2435/2015 г. на Пловдивския районен съд и 2. Съдът постановил решението си в разрез с едно от основните начала на гражданското право – принципът за равнопоставеност на страните, с което действал в противоречие с решение №154/08.11.2013 г. по т.д.№503/2012 г. на ВКС, І ТО и решенията по гр.д.№447/2011 г. на ВКС, ІV ГО и гр.д.№756/2010 г. на ВКС, І ГО.
Ответникът в производството [фирма] оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество, тъй като не са поставени въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, изложени са само оплаквания за неправилност, които са касационни основания по чл.281 ГПК, но не и основания за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Цената на предявения иск е над 20 000 лв., поради което не е налице пречката на чл.280, ал.2, т.1 ГПК за произнасяне по жалбата. Поради това съдът преминава към разглеждане на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
При действието на новия ГПК от 2008 г. производството по касационните жалби се развива в две фази. В първата фаза се преценява допустимостта на обжалването от гледна точка на критериите по чл.280, ал.1 ГПК – дали по обуславящите правни въпроси обжалваното решение съответства на задължителната практика на ВКС /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на формираната незадължителна съдебната практика /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/ и евентуално – дали тези въпроси, по които няма задължителна практика, са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/. Само когато е налице някоя от тези предварителни предпоставки жалбата се допуска до разглеждане по същество във втората фаза на касационното производство, където се проверява основателността на развитите оплаквания по чл.281 ГПК за неправилност на въззивното решение.
В настоящия случай не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на втората фаза на касационното производство. Съображенията за това са следните:
По прилагането на чл.280, ал.1 ГПК е издадено Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В него е разяснено, че касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, който е от значение за изхода на конкретното дело и е разрешен в обжалваното решение. Едва след това за него възниква задължение да свърже този въпрос с някоя от хипотезите по чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК. Посочено е също, че ВКС не е задължен да изведе този въпрос от изложението към жалбата, но може само да го уточни или конкретизира.
В настоящия случай в жалбата не са формулирани правните въпроси, по които се иска допускане на касационно обжалване. В жалбата и в изложението са изложени само касационни оплаквания за неправилност на въззивното решение и е посочена практика на ВКС, на която то противоречи. Само на това основание, поради липса на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, жалбата не следва да бъде допускана до разглеждане по същество от ВКС, съгласно приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Но дори ВКС сам да формулира правните въпроси, като изхожда от оплакванията в жалбата, то отново не е налице основание за допускането и до разглеждане по същество.
Първият въпрос, който на практика се поставя, е кой носи доказателствена тежест за установяване на отрицателни факти. Именно по този въпрос жалбоподателят сочи практика на ВКС – решение №394/18.05.2010 г. по гр.д.№1584/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО, както решение №2480/03.07.2015г. по гр.д.№2435/2015 г. на Пловдивския районен съд, в които се приема, че отрицателните факти не подлежат на доказване, както и ТР №1/2014 г. по тълк.д.№1/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в което въпросът е отклонен и по него няма произнасяне.
Поставеният правен въпрос не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, затова по него не може да се допусне касационно обжалване. Искът е отхвърлен от двете инстанции не защото неправилно е разпределена доказателствената тежест по отрицателен факт и той е останал недоказан, а защото съдът е приел за недоказан положителен факт, предвиден в чл.3.29 от Правилника за управление на етажната собственост, а именно регистрацията на собственика по предвидения в чл.3.23 ред, след което възниква задължението на управителя да възстанови подаването на ток и вода и включването на климатика за апартамента му. Затова в случая няма противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК между обжалваното въззивно решение и посочената от жалбоподателя практика на ВКС във връзка с отрицателните факти. Тази практика е неотносима към спора по настоящото дело.
Вторият въпрос е за спазването от съда на принципа за равнопоставеност на страните в процеса. Този принцип може да намери различни изражения във всеки конкретен случай. В посоченото от жалбоподателя решение №154/08.11.2013 г. по т.д.№503/2012 г. на ВКС, І ТО е разгледан случай, при който този принцип е бил нарушен посредством неправомерно дадени указания за изменение на иска, в резултат на което е разместена доказателствената тежест; в решение №48/14.05.12 г. по гр.д.№447/2011г. на ВКС, ІV ГО и решение №381/21.03.2012 г. по гр.д.№756/2010 г. на ВКС, І ГО. този принцип намира израз в изведеното задължение за съда да обсъди и двете групи свидетелски показания и да посочи кои от тях кредитира и защо.
В настоящия случай има противоречие в показанията на двете групи свидетели по въпроса дали в апартамента на ищеца при престоя му в България през 2012 г. е имало ток, вода и действаща климатична инсталация. Съдът не е изразил ясно становището си по това противоречие. Съществен за изхода на делото обаче е бил не само фактът на наличието или липсата на ток, вода и климатик, а и другият факт, който е определящ – наличието на регистрация на ищеца в комплекса по установения ред, тъй като именно регистрацията е предпоставка за възникване на задължението на управителя да възстанови в срок от 15 минути захранването на апартамента с консумативи. Фактът на регистрацията не е установен от ищеца и това е довело до отхвърляне на иска. Затова посочената практика на ВКС, макар да е относима към настоящото дело, не е определяща и не обосновава противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което да доведе до допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 146 от 12.01.2016 г. по в. т.д. № 312/2015 г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА С. У. Б. да заплати на [фирма] сумата от 3000 лв. разноски за касационното производство, съгласно договор за правна защита от 08.07.16г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: