О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 167/20.03.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо отделение в закрито заседание в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4465 по описа за 2016 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 104/ 22.06.2016 г. по гр. д. № 80/ 2016 г., с което Окръжен съд – Силистра, като потвърждава решение № 485/ 16.11.2015 г. по гр. д. № 31/ 2015 г. на Районен съд – Силистра, отхвърля иска да признае за установено по отношение на Е. М. М., че Х. М. М. на основание придобивна давност е собственик на един поземлен имот в [населено място], Област С., [община].
Решението се обжалва от Х. М. с искане да бъде допуснато до касационно обжалване по процесуалноправни въпроси относно задължението на въззивния съд да основе своето решение върху приетите доказателства, обсъждайки ги в тяхната съвкупност и за неговото задължение да откаже да обоснове своите фактически констатации единствено (или основно) на показанията на свидетел, заинтересуван от изхода на делото при наличието на други, които опровергават тяхната достоверност. Касаторът счита въпросите включени в предмета на делото и обосноваващи изводите на въззивния съд, като извежда допълнителните основания от чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационния контрол. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в съществено нарушение на процесуалния закон. Претендира разноските по делото.
Ответникът Е. М. не намира повдигнатите въпроси да обосновават обжалваното решение и възразява, че е правилно.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Делото е образувано по положителният установителен иск в защита на правото на собственост върху недвижимия имот, а чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК изключва цената на иска като релевантен критерий за възникване на упражненото право на касационно обжалване. Жалбата подава легитимирана страна. Касатор е ищецът по отхвърления иск. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображенията са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение, достигайки до извода, че искът е неоснователен, въззивният съд е отрекъл предпоставките на въведения от касатора оригинерен придобивен способ – давностно владение върху недвижимия имот, продължило в срок, не по-кратък от предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС, включително чрез присъединяване на владението към това на праводателите на касатора О. А. Д. и М. О. А., при извършено чрез предявявания иска позоваване на последиците на придобивната давност (чл. 84 ЗС, вр. чл. 120 ЗЗД).
Въззивният съд е приел, че макар и описан според картата на възстановената собственост, недвижимият имот не е обект на реституция по ЗСПЗЗ, поради което подлежат на проверка твърденията на касатора, че имотът през 1921 г. е завладял дядото на касатора О. Д., който през 1932 г. го дарява с неформален акт на своя син М. О. А., който на свой ред през 1978 г. го дарява неформално на дъщеря си, касатора.
След това въззивният съд е пристъпил към обсъждане на събраните за владението гласни доказателства чрез разпита на четирима свидетели, доведени от страните пред първата инстанция. Поставил ги е в две групи – доказателства, събрани чрез разпита на двамата свидетели, доведени от касатора (Д. С. и Р. Р.), и тези, събрани чрез разпита на двамата свидетели, доведени от ответника по касация (А. О. и В. А.). Преценил е показанията и на четиримата в съвкупност, за да достигне до извода, че няма събрани за владение от касатора или от негов праводател в периода, който предхожда 1980 г., а тези, събрани чрез разпита на свидетелите на касатора, е окачествил като колебливи и не сочещи на конкретни владелчески действия. Посочил е също, че има задължението внимателно да прецени показанията на свидетеля О., доколкото последният е засвидетелствал, че е във влошени отношения с касатора (чл. 172 ГПК). Квалифицирал ги е като достоверни, защото изцяло са потвърждават от показанията на А. и по никакъв начин не се отричат от показанията, дадени от свидетелите на ответника по касация. Въззивният съд е посочил, че О. и А. свидетелстват, че през 2007 г. касаторът е засадил кайсиеви насаждения, а преди това имотът е владян от двамата братя на касатора – от свидетеля О. и от М. О. (вторият е баща на ответника по касация). От показанията на същите свидетели въззивният съд е констатирал настъпило основание за прекъсване на давностния срок (чл. 84 ЗС, вр. чл. 116, б. „а“ ЗЗД). И двамата са свидетелствали за това, че през 2014 г. касаторът съвместно с брат си М. О. изкоренява кайсиевите насаждения в имота и признава собственическите права на своя племенник (ответника по касация). Въззивният съд заключава, че периодът от 2007 г. до 2014 г. е недостатъчен, за да осъществи изискванията на чл. 79, ал. 1 ЗС. С тези мотиви е отрекъл материалната легитимация на касатора като собственик на имота по заявеното с иска оригинерно придобивно основание.
Настоящият състав на Върховния касационен съд не намира, че някой от повдигнатите въпроси обосновава обжалваното решение. Въззивният съд го обосновава на събраните доказателства, след като ги е обсъдил в тяхната съвкупност в съответствие с предмета на доказване по заявеното субективно право. Той не базира фактическите си констатации само на показанията на свидетеля О., а установявайки предпоставките на чл. 172 ГПК, ги приема за достоверни, след констатация, че се подкрепят от показанията на другия, незаинтересуван от изхода на делото свидетел А.. Достоверността на показанията на тези двама свидетели не се опровергава от показанията на свидетелите, доведени на касатора. От тях действително не произтичат данни за конкретни владелчески действия, нито опровергават засвидетелстваното от О. или А.. Изложеното изключва общото основание от чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по повдигнатите процесуалноправни въпроси, а това освобождава касационния състав от задължението да изследва заявените допълнителни основания от чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
При този изход на делото и по аргумент от обратното на чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора остават и разноските, които е направил пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 104/ 22.06.2016 г. по гр. д. № 80/ 2016 г. на Окръжен съд – Силистра.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.