4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
София, 01.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№ 3776 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 64 от 28.04.2016 г. по в. гр. д. № 115/16 г. на Ямболския окръжен съд е потвърдено решение № 134/21.12.2015 г. по гр.д.№13/15г. на Елховския районен съд, с което са били отхвърлени предявените от [фирма] срещу К. И.” Е. искове: по чл.108 ЗС – за установяване собствеността и предаване владението на ПИ 333048 в местността „Б. б.”, землище на [населено място], [община] и частичен иск по чл.49, ар. чл.45 ЗЗД за сумата от 1250 лв. от общо 63 756,54 лв. – причинени на ищеца вреди /пропуснати ползи/ от невъзможност да реализира доходи от изградената в имота му фотоволтаична електроцентрала поради виновни противоправни действия на ответника.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Ищецът [фирма] е придобил собствеността върху спорния имот по силата на покупко-продажба, извършена с нотариален акт №162, т.VІІ, рег.№6645, дело №879/2008 г. на нотариус К. К., №451 на НК. Въз основа на сключен с ответника договор за строителство от 24.07.2013 г. в имота е била изградена „Фотоволтаична централа 360 kWp, БКЗРУ и КЛ 20 kV”. За строежа е издаден акт образец № 15 от 30.05.2014 г. Междувременно за задължения на ищеца към ответника по сключения между тях договор за строителство е образувано изпълнително дело, проведена е публична продан на поземления имот и с възлагателно постановление от 15.09.2013 г. /вярната дата е 15.09.2014 г./ по изп.д.№ 20148780400046 на ЧСИ И. Х. имотът е възложен на взискателя и наддавач К. И.” Е., който е ответник по настоящото дело, за сумата от 9050 лв.
При тези данни въззивният съд е приел, че ищецът [фирма] не е собственик на процесния поземлен имот към момента на подаване на исковата молба. Възлагателното постановление е произвело своето вещноправно прехвърлително действие. Земята под фотоволтаичната електроцентрала не е вещ извън гражданския оборот и е могла да бъде обект на публична продан отделно от самата електроцентрала, която е останала собственост на ищеца. Прието е също, че възлагането на земята отделно от електроцентралата не представлява заобикаляне на закона и не накърнява добрите нрави, в частност – принципа за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговски отношения. Законът не забранява придобиването на имот при публична продан от взискател на длъжника, а изпълнителното дело не цели постигането на забранена от закона цел. Целта на ответника е била да удовлетвори вземането си като кредитор на ищеца, а не да му създава препятствия за ползването на електроцентралата. Искът по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД е отхвърлен с мотив, че по делото не е установено противоправно поведение на ответника, което да е довело до невъзможност на ищеца да експлоатира фотоволтаичната централа през посочения период от време и по този начин да е причинило вреди /пропуснати ползи/.
Касационна жалба срещу въззивното решене е подадена от ищеца [фирма]. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на решението и в двете му части.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Допустимо ли е прехвърлянето на собствеността върху поземлен имот отделно от построената върху него сграда в груб строеж, при положение, че ползването на поземления имот е ограничено изцяло поради застрояване и наличие на други законови ограничения.
2. Допустимо ли е насочване на принудително изпълнение върху поземлен имот отделно от построената върху него сграда в груб строеж, при положение, че ползването на поземления имот е ограничено изцяло поради застрояване и наличие на други законови ограничения.
Двата въпроса се поставят поради виждането на жалбоподателя, че разпоредбата на чл.63, ал.2 ЗС забранява на собственика на земята да я прехвърли отделно от построената върху нея сграда, когато ползването на земята е ограничено от извършения строеж и от други законови ограничения. В този случай земята била извън гражданския оборот, а приобретателят нямал правен интерес да придобие голата собственост. Ако се допуснело подобно придобиване на земята, това щяло да доведе до промяна на възложителя на строежа по смисъла на чл.161, ал.1 ЗУТ и истинският възложител нямало да може да въведе обекта в експлоатация. Придобиването на земята отделно от постройката не можело да стане и по пътя на изпълнителното производство при изнасянето на имота на публична продан, тъй като това би довело до недопустимо увреждане на собственика на постройката и този резултат е забранен от закона.
Ответникът в производството [фирма] оспорва жалбата. Счита, че по поставените въпроси не може да се допусне касационно обжалване, тъй като въззивният съд не се е произнасял по тях.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение, по което обуславящ е искът за собственост, а по него касационното обжалване е допустимо без оглед цената на иска, съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК.
Не е налице обаче основание за допускане на жалбата до разглеждане по същество от ВКС.
Поставените въпроси следва да се разглеждат като обуславящи по смисъла на т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Те са продиктувани от обстоятелството, че с възлагателното постановление в изпълнителното производство собствеността върху земята на ищеца е прехвърлена отделно от намиращата се върху нея фотоволтаична електроцентрала. В основата на възникналия правен спор стои въпросът дали е допустимо фотоволтаичната електроцентрала и земята под нея да принадлежат на различни лица. Въззивният съд е дал отговор на този въпрос и следователно е изпълнена общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице обаче соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпреки специфичния обект, който е построен върху спорната земя – фотоволтаична електроцентрала, създаденото с възлагателното постановление правоотношение между собственика на земята и собственика на електроцентралата се урежда от класически правни институти, по които има установена трайна съдебна практика, поради което разглеждането на конкретния спор от ВКС няма да доведе до развитие на правото. Фотоволтаичната електроцентрала представлява енергиен обект по смисъла на § 1, т.23 от ДР на Закона за енергетиката. Като съвкупност от отделни елементи, трайно прикрепени към земята, тя представлява недвижим имот по смисъла на чл.110, ал.1 ЗС и следователно към нея по принцип са приложими разпоредбите на чл.63 ЗС, т.е. тя би могла да представлява суперфициарна собственост. Няма колебание в съдебната практика, че собственикът на земята може да я прехвърли отделно от построената в нея сграда /или обект/ и по този начин да се създаде суперфициарна собственост. Колебанията са възниквали само при тълкуване на тези договори, когато не е изрично посочено дали с прехвърляне на земята се прехвърля и сградата, или тя остава в собственост на прехвърлителя. Във всички случаи обаче даваното от съда тълкуване на разпоредбата на чл.63, ал.2 ЗС не е в смисъла, застъпван от ищеца – че суперфициарна собственост може да се учреди само когато собственикът прехвърли сградата отделно от земята, но не и обратно. При тълкуването на разпоредбата на чл.63, ал.2 ЗС ВКС е застъпвал становището, че е от значение единствено създадената разделна собственост между земя и сграда в резултат на прехвърлителна сделка – решение № 765/26.01.2011 г. по гр.д.№656/2009г. на ВКС, І ГО. Обстоятелството, че след прехвърлянето на земята отделно от сградата приобретателят няма да може да ползва реално земята поради застрояването и, както и поради други ограничения в ползването, не влияе на валидността на сделката и на нейния вещен прехвърлителен ефект, тъй като няма пречка да бъде придобита голата собственост – решение № 268/23.06.2011 г. по гр.д.№ 965/2010 г. на ВКС, ІV ГО. Тези общи разсъждения се отнасят и за хипотезата, при която прехвърлянето на собствеността върху земята се извършва с възлагателно постановление след проведена публична продан, без проданта да е засегнала собствеността на сградата.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото, на ответника следва да се заплатят сторените разноски за касационното производство в размер на 500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 27.07.2016 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 64 от 28.04.2016 г. по в. гр. д. № 115/16 г. на Ямболския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на К. И.” Е. сумата от 500 лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: