О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 74/13.02.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, в закрито заседание в състав
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3771 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № IV-42/ 28.04.2016 г. по гр. д. № 1935/ 2013 г, с което Бургаски окръжен съд, потвърждава решение № 142/ 05.10.2015 г. по гр. д. № 1132/ 2012 г. и решение № 142/ 05.10.2015 г. по гр. д. № 1132/ 2012 г. и № 130/ 25.07.2013 г. по гр. д. № 488/ 2008 г. на Районен съд – Несебър, допуска съдебна делба върху два незастроени имота в [населено място] между съделителите и при квотите, описани във второто решение, след като отхвърля исковете в режим на инцидентни установителни след присъединяване по чл. 213 ГПК, извършено от втората инстанция, които са предявили съделителите С. К. С., В. К. В.-С., К. С. С. и С. С. С., срещу съделителите Х. К. Г. и К. Г. Г. и срещу съделителя [община] съответно за прогласяване нищожността на договора от 17.07.2007 г. с [община] за покупко-продажба на реални части от всеки от двата делбени имота (положителни установителни) и за това, че съделителите Х. К. Г. и К. Г. Г. не притежават никакви права (дялове в съсобствеността) върху двата делбени имота (отрицателни установителни).
Въззивното решение се обжалва и в частта, с която са отхвърлени делбените искове срещу [община].
Решението обжалват съделителите-ответници по делбените искове, които са ищци по инцидентните установителни, с искане да бъде допуснато по въпроси за съотношението в предметния обхват на ЗВСОНИ и на ЗОСОИ откъм възможността, с която всеки един от двата закона допуска да се придобие право на собственост/ съсобственост върху имот, който е бил одържавен по ЗОЕГПНС, за доказателствената сила на представен по делото констативен нотариален акт и за това, допуска ли обективното ни право да се придобие по реда чл. 36 ЗОбС имот, който не е общинска, а държавна собственост. Касаторите считат, че повдигнатите въпроси обосновават изводите на въззивния съд, като извеждат допълнителните основания от чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, включително с решения на ВКС по чл. 290 – 293 ГПК. По същество се оплакват, че решението е неправилно.
Ответниците по касационната жалба Х. Г. и К. Г. възразяват, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а въззивното решение е правилно. Претендират разноски в касационното производство.
От ответника по касация, [община], не постъпва отговор по жалбите.
Настоящият състав намира касационните жалби допустими, подадени от легитимирани страни, в срока по чл. 283 ГПК и при всички предпоставки за тяхната редовност и допустимост. Никой от повдигнатите от касаторите въпроси обаче не обосновава въззивното решение. Съображенията за това са следните:
Решението е постановено, след като въззивният съд обединява за съвместно разглеждане делата по две отделни второинстанционни производства – по делбения иск и по установителните искове, отчитайки тяхната връзка на обусловеност и това, че към един етап на висящност на въззивното производство и двете дела достигат етап на обжалване на постановените по тях първоинстанционни решения преди по което и да е от двете пред въззивната инстанция да са проведени устни състезания (чл. 213 ГПК).
Въззивният съд констатира, че са два въведените (изначални) източници на съсобственост, чрез които ответниците по касация Х. и К. Г. обосновават упражненото от ответниците по касация право на делба (втората е процесуален приемник на починалия първоначален ищец Г. Г.). Първият е реституционното основание на чл. 1 ЗВСОНИ за наследниците по закон на А., К. и С. С., бившите собственици, от които по реда на ЗОЕГПНС е бил отчужден един незастроен имот в [населено място] при твърденията, че съделителите – физически лица са универсалните, а след осъщественото реституционно основание – и частни правоприемници на бившите собственици. Вторият, договора от 17.07.2007 г., с който по реда на чл. 36 ЗОбС съпрузите Х. и Г. Г. (първоначалните ищци по делбените искове) купуват от [община] реални части от двата имота, които са били образувани след осъществяване на реституционното основание.
Въззивният съд констатира също, че предявените установителни искове са с преюдициално значение по делбените, доколкото чрез тях касаторите отричат предпоставките на реституционното основание от чл. 1 ЗВСОНИ и действието на договора с [община]. Със същите твърдения чрез възражения по делбените искове касаторите отричат участието в съсобствеността на ответницата по касация Х. Г. и на Г. Г., а след неговата смърт – на ответницата по касация К. Г..
Касаторите са оспорили исковете за делба на двата незастроени имота и са предявили инцидентните установителни искове с възражението/ довода, че реституция по силата на чл. 1 ЗВСОНИ няма, а сключеният договор с [община], като нищожен, не поражда правно действие. Първото възражение/ довод обосновават с твърденията, че към влизане в сила на ЗВСОНИ одържавеният по ЗОЕГПНС имот не съществува в същия вид, а това е породило право на обезщетение по ЗОСОИ в полза на наследниците на бившите собственици А., К. и С. С.. Това право е било упражнено чрез заявление единствено от наследниците на А. и С. С., на които касаторите са правоприемници, но не и от наследниците на К. С., праводател на ответниците по касация Х. и К. Г.. Своите възражения/ доводи за признато право на собственост по реда на ЗОСОИ касаторите са обосновали с твърденията, че заповед № РД-11-604/ 03.06.1998 г. на Областния управител на [населено място] е индивидуалният административен акт, предвиден в ЗОСОИ, който поражда вещни права само за тях. Второто възражение/ довод са обосновали с твърдения за сключване на договора от 17.07.2007 г. в нарушение на императивни разпоредби на закона (чл. 26, ал. 1, изр. 1 ЗЗД), а твърденията, че двата незастроени имота, негов обект, са били държавна, а не общинска собственост, което изключва реда по чл. 36 ЗОбС въвеждат след срока за писмен отговор по делбените искове/ след исковата молба по предявените положителни установителни искове.
По групата искове за прогласяване нищожността на договора с преюдициално значение за делбените.
В обжалваното решение въззивният съд отказва да се произнесе по тази група твърдения. Обосновава се с преклузията от чл. 131 ГПК, респ. с въвеждането им след предявяване на исковата молба по присъединеното дело. Допълнил е, че за него не съществува задължение и служебно да констатира такова основание за нищожност на договора от 17.07.2007 г., доколкото събраните доказателства категорично сочат, че двата незастроени имота, негов обект, към сключване на договора са общинска, а не държавна собственост. Това са мотивите, с които въззивният съд е зачел правното действие на сключения с [община] договор, потвърдил е първоинстанционното решение, с което исковете за нищожност на договорите са отхвърлени, и е съобразил правното действие на договора при определяне дяловете на съделителите в съсобствеността
Настоящият състав намира, че в своята казуална и тълкувателна практика Върховния касационен съд зачита преклузията от чл. 131 ГПК и това, че исковата молба очертава предмета на заявеното субективно право. Последващи изменения съдът е длъжен да отчете, само когато са налице предпоставките за съответно изменение на предявения иск. Нищожност на договор, който е от значение за релевантните факти, съдът може да констатира и служебно, но само ако по делото са установени предпоставките на съответното основание за нищожност и при зачитане на правото на защита на страните. Касаторите не представят практика, в която се приема нещо различно, а настоящият състав зачита обсъдената константна. Това изключва всяко основание за допускане на касационния контрол по повдигнатия въпрос, допуска ли обективното ни право по реда на чл. 36 ЗОбС да се придобие имот, който е държавна собственост.
По останалата група искове с преюдициално значение (отрицателните установителни) и по делбените искове.
Въззивният съд е приел, че към релевантния момент – датата на влизане в сила на ЗВСОНИ – са осъществени всички реституционни предпоставки на чл. 1 ЗВСОНИ. На възраженията/ доводите на касаторите, че имотът не съществува във вида, който е имал към одържавяването, е отговорил, че и към одържавяването, и към влизане в сила на закона, имотът е незастроен, а предвидените за него мероприятия не са изпълнени. Добавил е, че пречка за реституцията не произтича от това, че към релевантния момент имотът не съществува като самостоятелна единица, а отредените по-късно за него два парцела (изменение на ЧЗРП със заповед № 53/ 02.07.1998 г.), не са изцяло идентични с имота, собственост на наследодателите на съделителите – физически лица. Позовал се е на решение № 567/ 21.06.2010 г. по гр. д. № 1112/ 2009 г. на ВКС, ГК, I-во отд., постановено по реда на чл. 290 – 293 ГПК, според което промяната в предназначението на незастроения имот, обединяването му с други и в резултат на това – заличаването му като кадастрална единица – не са пречки за реституционната предпоставка.
Въззивният съд е квалифицирал като неоснователно оплакването във въззивните жалби на касаторите, че заповед № РД-11-604/ 03.06.1998 г. на Областния управител на [населено място] е индивидуалният административен акт, определящ обезщетение по чл. 2, ал. 5 ЗОСОИ чрез възстановяване на право на собственост само на част от наследниците на бившите трима собственици на имота. Обосновавал се е с това, че процедура по ЗОСОИ е нямало иницирана, а издадената заповед е за деактуване на имота.
След това въззивният съд зачита доказателствата за наследствено правоприемство от тримата бивши собственици на имота, извършените разпоредителни действия, правното действие на договора от 17.07.2007 г. и достига до извода, че отрицателните установителни искове са неоснователни, а двата незастроени имота в [населено място] са съсобствени между съделителите-физически лица при квотите, посочени в обжалваното първоинстанционно решение по допускане на делбата.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че няма връзка с изводите на въззивния съд повдигнатите от касаторите въпроси за съотношението в предметния обхват на ЗВСОНИ и на ЗОСОИ откъм възможността, с която всеки един от двата закона допуска да се придобие право на собственост/ съсобственост върху недвижим имот, който е бил одържавен по ЗОЕГПНС. Решение в обсъжданата част съответства на практиката на Върховния касационен съд по сходни казуси, включително посочената от въззивния съд. Повдигнатите от касатора въпроси намират своето обяснение във възражения, които инстанцията по същество е отказала да сподели поради това, че твърденията, с които са обосновани, не намират опора в събраните доказателства. Изложеното изключва всяко основание за допускане на касационния контрол и по този въпрос.
Същото важи и за въпроса за доказателствената сила на представен по делото констативен нотариален акт. Въззивният съд е съобразил действието, а и материалната доказателствена сила на конститутивните нотариални актове, като е определил квотите на страните в съсобствеността според осъществените източници на съсобствеността и при зачитане на извършените разпореждания.
По въззивното решение в частта, с която са отхвърлени делбените искове срещу [община].
Касаторите не повдигат въпроси, които да са от значение за тази част на решението. Това изключва всяко основание за допускане на касационния контрол.
Въпреки този изход на делото, претенцията на ответниците по касация Х. и К. Г. за присъждане на разноски не може да бъде уважена. Липсват доказателства за направени от тях разноски в касационното производство.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № IV-42/ 28.04.2016 г. по гр. д. № 1935/ 2013 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.