О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 169/20.03.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова т. д. № 60 376 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1175/ 09.06.2016 г. по т. д. № 5531/ 2015 г., с което Софийски апелативен съд, като отменя решение № 55/ 15.10.2015 г. по т. д. № 752/ 2014 г. на Пернишки окръжен съд, отхвърля иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 312 000 лв., предявен от [фирма] със седалище [населено място] срещу [фирма] със седалище [населено място].
Решението се обжалва от [фирма] с искане за допускане до касационен контрол по следните процесуалноправни въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да изложи аргументи защо кредитира свидетелски показания, които първоинстанционният съд мотивирано е приел за недостоверни? и 2. За да се приложи фикцията на чл. 301 ТЗ, следва ли по делото да бъде доказано, че мнимият представител е действал от името и за сметка на търговеца или това се презюмира, дори ако липсата на идентичност между лицето, извършило съответното действие и лицето, оправомощено да осъществява органното представителство на търговското дружество, се дължи на съставянето на неавтентичен документ? Касаторът счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи изводите на въззивния съд, а допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с довода, че въззивният съд ги е решил в противоречие с приложените решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради съществено процесуално нарушение (на задължението от чл. 236, ал. 2 ГПК) и в нарушение на чл. 301 ТЗ и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Претендира разноски.
Ответникът [фирма], ответник и по касация, възразява, че основания за допускане на касационния контрол няма, а обжалваното решение е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Въззивното решение по търговското дело е по иск с цена над 20 000 лв. Подадена е от легитимирана страна. Касатор е ищецът по отхвърления иск. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, но повдигнатите въпроси не обосновават въззивното решение. Съображенията са следните:
За да отхвърли искът с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД въззивният съд е приел, че основанието за плащането на сумата от 320 000 лв. по платежното нареждане от 28.12.2012 г. на касатора до обслужващата го банка е договор за доставка от 07.12.2012 г. на машина за лазерно рязане, по който купувач е касаторът, а продавач – ответникът по касация.
Въззивният съд е обсъдил събраните доказателства чрез заключението на допуснатата и изслушана съдебно-графологическа експертиза, от които се установява, че никой от подписаните документи по сключването на договора и неговото изпълнение (документът на договора, приемо-предавателният протокол за предаването на машината, данъчната фактура за цената по този договор и преводното нареждане) не е подписан от органния представител на касатора – вписания в търговския регистър изпълнителен директор А. Ц., но е изложил алтернативни мотиви, с които е отрекъл осъществяването на първия състав на неоснователното обогатяване, предвиден в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Въззивният съд е обсъдил една част от събраните доказателства, за да достигне до извода, че договорът за доставка на машината е сключен от изпълнителния директор на касатора. Обсъдени са показанията на Х., които е засвидетелствал, че е присъствал на проведените предварителни преговори по сключването на договора, на постигнатото съгласие на страните, включително на предаването на машината на касатора със съставените писмени документи (този на договора и приемо-предавателния протокол) от органния представител на ответника по касация (управителя М. В.) на органния представител на касатора (изпълнителния директор А. Ц.). Свидетелските показания въззивният съд е квалифицирал като достоверни. Обосновал се е с вписването на извършеното плащане на цената на машината в счетоводството на касатора и с обстоятелството, че тя фигурира като актив във финансовия отчет на акционерното дружество от 2012 г., подписан от изпълнителния директор А. Ц.. Така въззивният съд достига до извода, че още при съставянето на писмените документи по сключването на договора и предаването на машината органният представител на дружеството е изявил воля за сключването на договора за доставка, който е консенсуален, а не формален. И за този извод е без значение установеното обстоятелство, че не неговият подпис фигурира в съставените документи по сключването и изпълнението на доставката.
Въззивният съд е добавил, че дори да се възприемат за верни твърденията на касатора, че показанията на свидетеля Х. са недостоверни, а за първи път изпълнителният директор на акционерното дружество узнава за доставката на 25.07.2014 г. – датата, на която оторизираният счетоводител му предава счетоводните документи, от фикцията на чл. 301 ТЗ произтича и задължението на Ц. да се противопостави на сключения договор, веднага след като е узнал за него. Изводът за противопоставяне въззивният съд е изключил, като е съобразил близо двумесечния период от датата на предадените счетоводни документи до датата на предявения иск – 18.09.2014 г. При тази втора група съображения въззивният съд е извел и фикцията от чл. 301 ТЗ. Съгласно чл. 301 ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че доколкото в обжалваното решение са развити две групи съображения за неоснователност на иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за изявено съгласие по сключения неформален договор за доставка на машината за лазерно рязане от органния представител на касатора и по приложената фикция от чл. 301 ТЗ, допускането на касационния контрол изисква и двата повдигнати от касатора да са от значение за съответната група и всеки въпрос да е обуславящ за изводите на въззивния съд.
Още първият въпрос няма претендираното значение. В обжалваното решение показанията на свидетеля Х. въззивният съд е квалифицирал като достоверни, съпоставяйки ги с други две групи събрани доказателства – вписванията в счетоводството и годишния финансов отчет на акционерното дружество.
Въпреки че това е достатъчно, за да изключи общото основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира за необходимо да отбележи, че и вторият въпрос няма претендираното значение. Въззивният съд е посочил, че по делото са доказани всички предпоставки на фикцията от чл. 301 ТЗ (втората група мотиви), а становището на касатора, че някаква част въззивният съд е презюмирал, не кореспондира и със съдържанието на обжалваното решение, и с обсъдените (втора група) доказателства.
Изложеното е достатъчно, за да изключи общото основание от чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Поради това е ненужно да бъдат обсъждани приложените решения на ВКС, постановени по чл. 290 – 293 ГПК – ненужно. Чрез тях касаторът обосновава допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въпреки изхода на касационното производство искането на ответника по касация за присъждане на разноски не следва да бъде уважено. Липсват доказателства такива разноски да са сторени пред настоящата инстанция, което изключва предпоставките на материалноправния състав от чл. 78, ал. 3 ГПК за ангажиране на гражданската отговорност на касатора.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1175/ 09.06.2016 г. по т. д. № 5531/ 2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.