О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 176/23.03.2017 год.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4410 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 15.02.2016 г. по гр. д. № 498/ 2014 г., с което Окръжен съд – Велико Търново отказва да допълни свое решение № 19/ 13.02.2015 г. по гр. д. № 498/ 2014 г. на ОС – Велико Търново.
Обжалвано е и решение от 15.02.2016 г. по гр. д. № 498/ 2014 г. (неточно именувано „определение“), с което Окръжен съд – Велико Търново отказва да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в своето решение № 19/ 13.02.2015 г. по гр. д. № 498/ 2014 г. на ОС – Велико Търново в титулната част относно състава, който го е постановил.
Решенията се обжалват от М. М. М., ищецът по исковете с правна квалификация чл. 76 ЗС срещу А. Х. М., Г. Ю. Г. и М. А. Б., отхвърлени с междувременно влязлото в сила основно решение № 19/ 13.02.2015 г. по гр. д. № 498/ 2014 г. на ОС – Велико Търново. Касаторът иска двете решения, постановени съответно по реда на чл. 250 и чл. 248 ГПК, да бъдат допуснати до касационен контрол по повдигнати въпроси за проверка на тяхната правилност. Намира въпросите обуславящи изводите на въззивния съд, като извежда допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК чрез приложени към своето изложение по чл. 284, ал. 2, т. 1 ГПК актове на съдилищата.
По касационната жалба вх. № 1623/ 11.04.2014 г. на М. М. е образувано гр. д. № 4410/ 2016 г. на ВКС, ГК, Първо отделение.
По касационна жалба вх. № 2166/ 01.03.2016 г., именувана несъответно на правната й характеристика от М. М. „частна жалба“, е образувано ч. гр. д. № 4409/ 2016 г. на ВКС, ГК, Първо отделение.
От ответниците А. М., Г. Г. и М. Б., ответници и по касация, не постъпват писмени отговори на касационните жалби.
Настоящият състав намери, че дължи общо произнасяне (с настоящия съдебен акт) по заявените основания за допускане на двете решения до касационен контрол, доколкото между двете дела има връзка (чл. 213 ГПК), а междувременно е влязло в сила основното решение № 19/ 13.02.2015 г. по ч. гр. д. № 498/ 2014 г. на ОС – Велико Търново, което въззивният съд е отказал да допълни и да поправи.
Поради това към настоящото гр. д. № 4410/ 2016 г. бе присъединено ч. гр. д. 4409/ 2016 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбите с допустим предмет. Изводът обосновава разпоредбите на чл. 250, ал. 3 и на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК. Подадени са от легитимирана страна. Касатор е ищецът, който подава молба вх. № 2202/ 05.03.2015 г., съдържаща исканията да Окръжен съд – Велико Търново за допълване и поправка на основното решение. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационните жалби, но никое от двете решения не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Съображенията са следните:
В решението, постановено по реда на чл. 250 ГПК, въззивният съд е изключил възможността основното решение по отхвърлените искове по чл. 76 ЗС да е непълно поради непроизнасяне по искането на касатора с отделен диспозитив по доводите на касатора за нищожност на договор за наем и за нищожност/ незаконосъобразност на протокол за предупреждение, съставен по реда на чл. 56 от Закона за министерство на вътрешните работи (лист 93 и 8 от делото на РС – Велико Търново).
Във второто решение от 15.02.2016 г. (неточно именувано „определение“), постановено по реда на чл. 248 ГПК, въззивният съд е изключил по този ред да провери верността на твърденията на касатора, че основното решение е постановено от състав, различен от съдиите, посочени в протокола от последното открито съдебно заседание, на което въззивният съд е дал ход на производството по същество, респективно – от състав, различен от съдиите, посочени в титулната част на основното въззивно решение.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че особеното исково производство, предвидено в глава ХХХ ГПК, по което са били разгледани исковете с правна квалификация чл. 76 ЗС, отхвърлени с основното решение (вече влязло в сила), не допуска кумулативно обективно съединяване на други, инцидентни установителни искове за нищожност на правоотношения с преюдициално значение (в случая за нищожност на договора за наем и за нищожност на протокола за предупреждение, съставен по чл. 56 ЗМВР). Единственият допълнителен предмет на решението по чл. 76 ЗС, е предвиденият в чл. 360 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, съдът може да наложи глоба на нарушителя, но в хипотеза, различна от настоящата – когато уважи иска по чл. 76 ЗС – и то служебно, като резултат от предвидено в закона служебно начало и в правомощия (административно-наказателни), различни от правораздавателната функция, осъществявана от общите (граждански) съдилища.
На настоящия състав на Върховния касационен съд не е известна съдебна практика, която да решава тези въпроси по различен начин, нито приложената от касатора й противоречи. Доколкото касационният състав споделя съдебната практика по предмета на иска по чл. 76 ЗС, а въззивното решение, постановено по реда на чл. 250 ГПК, й съответства, е изключено всяко основание (общо и допълнително) от чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК това решение да бъде допуснато до касационен контрол.
Настоящият състав на Върховния касационен съд споделя и константната съдебна практика, съгласно която производството по чл. 248 ГПК има за цел да поправи несъответствието между действителната (сформираната) и изявената воля в съдебния акт. Доколкото касационният състав я споделя, а въззивното решение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, й съответства, е изключено всяко основание (общо и допълнително) от чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК и това решение да бъде допуснато до касационен контрол.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 15.02.2016 г. по гр. д. № 498/ 2014 г., постановено от Окръжен съд – Велико Търново по реда на чл. 250 ГПК.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 15.02.2016 г. (неточно именувано „определение“), постановено от Окръжен съд – Велико Търново по реда на чл. 248 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.