Р Е Ш Е Н И Е
№ 234/16 г.
София, 20.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на осми декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева т. д. № 53 602 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу решение № 228 от 24.07.2015 г. по в. т. д. № 239/15 г. на Варненския апелативен съд.
Жалбоподателят поддържа, че в резултат на неправилна преценка на писмените и гласни доказателства, съдът достигнал до погрешен извод за размера, с който трябва да бъде намалено поради лошо изпълнение възнаграждението на ищеца [фирма] по сключения между страните договор за поддръжка на инфраструктурата на КК „Зл. п.”. Не било отчетено, че интересът на жалбоподателя е не само в поддържането на чистотата и реда на комплекса като цяло, но и конкретно – на инфраструктурата пред неговите хотели. Неизпълнението на това задължение било съществено и затова – значително по-голямо от приетото от въззивния съд.
Ответникът в производството [фирма] оспорва жалбата. Счита, че въззивното решение е правилно. Съдът не е допуснал нарушения при преценка на доказателствата по делото и по прилагането на материалния закон.
С определение № 468 от 05.10.2016 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса за дължимото изпълнение по договор за поддържане на общата инфраструктура на курортен комплекс с обособена територия, сключен между дружеството-собственик на комплекса и собственика на един или повече обекти на неговата територия и за значението на състоянието на инфраструктурата около конкретния обект на възложителя по такъв договор, при преценка на значителността на изпълнението с оглед интереса на кредитора при спор за изпълнението.
По поставения въпрос настоящият състав приема следното:
Курортните комплекси в Република България представляват селищни образувания с национално значение по смисъла на чл.23 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България, вр. решение № 45/25.01.2005 г. на МС. Липсва единна правна уредба на собствеността на общата инфраструктура на комплексите. Това е довело до различен режим по този въпрос в различните курортни комплекси.
Поради спецификата на извършената приватизация общата инфраструктура в к.к. „Зл. п.” е собственост на [фирма] /след това – негови дъщерни дружества/, а отделните хотели и други туристически обекти с прилежащите им терени са собственост на други лица. Това е наложило и сключването на договори за поддръжка на общата инфраструктура и обществения ред. С тях [фирма] е поело задължение към собствениците на отделни обекти на територията на комплекса лично или чрез свои дъщерни дружества да поддържа срещу заплащане общата инфраструктура, която включва ВиК мрежи, отводнителна система, паркови и други зелени площи, плажна ивица, външно ел.захранване, пътища, паркинги, пешеходни алеи и тротоари. Поети са и задължения за извършване на охрана и опазване на обществения ред, противопожарна безопасност, екологични и хигиенно-санитарни мероприятия в общата част на комплекса. Това са дейности, които в другите селищни образувания са задължение на общината, в качеството и на собственик на общинската инфраструктура, както и поради вмененото и от закона задължение да опазва обществения ред на своята територия – чл.44, ал.1, т.4; чл.46, ал.1, т.8 ЗМСМА.
Посочените договори нямат уредба в действащото ни право. По своя характер те са комплексни, тъй като включват два типа задължения. От една страна това са задължения, насочени към постигане на определен резултат – почистване и поддръжка на техническата инфраструктура. От друга страна в тези договори се съдържат задължения, които не са резултатни, а с тях страната се задължава само да извърши надлежно необходимите действия /опазване на обществения ред и противопожарна безопасност/, без да носи отговорност, ако въпреки това възникнат инциденти. Доколкото обаче и двата типа задължения са насочени към постигането на една обща цел – създаването на конкурентноспособен туристически продукт по смисъла на §1, т.66 от ДР на Закона за туризма, то като цяло разглежданият договор разкрива близост с договора за изработка по чл.258 и сл. ЗЗД. Затова към този договор следва да се прилагат съответно и правилата на договора за изработка, в частност – чл.265, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Създаването на конкурентноспособен туристически продукт на територията на к.к.”Зл. п.” предполага предприемане на такива действия по поддръжка на общата инфраструктура и опазването на обществения ред, които да се отразяват на състоянието на комплекса като цяло. Само в тези случаи е налице пълно изпълнение на договора.
Когато общата инфраструктура и общественият ред около обектите в част от курортния комплекс не са поддържани в добро състояние и това неизпълнение рефлектира негативно върху осъществяваната търговска дейност в съответната част, тогава има съществено неизпълнение на договора за съответните възложители, въпреки че за останалата част от комплекса изпълнението на задължението е пълно. В тези случаи е налице основание да се приложи последната хипотеза на чл.265, ал.1 ЗЗД, като във всеки конкретен случай се преценява в какъв размер следва да се допусне намаление на уговореното в договора възнаграждение.
По съществото на жалбата:
Спорът по делото е във връзка с изпълнението на договор №651/20.11.2001г. за поддръжка на общата инфраструктура на к.к.”Зл. п.”, сключен между [фирма] и [фирма] [населено място], в качеството му на собственик на хотелите „П.“ и „С.“, намиращи се на територията на комплекса. Ищецът [фирма] е претендирал присъждане на неплатеното възнаграждение по този договор за периода 31.03.2010 г. – 18.12.2013 г., както и лихва за забава върху посочената главница, а ответникът [фирма] [населено място] е направил възражение за лошо изпълнение.
С първоинстанционното решение №1240 от 29.12.2014 г. по т. д. №2361/2013 г. на Варненския окръжен съд искът е уважен частично за сумата 21 406,38 лв., представляваща 40 % от дължимото възнаграждение, както и 5 576,58 лв. лихва за забава.
С въззивното решение № 228 от 24.07.2015 г. по в. т. д. №239/15 г. на Варненския апелативен съд са присъдени още 21406,38лв., представляващи нови 40 % от търсената сума по главното задължение, както и още 5 576,58 лв. лихва. Решаващите изводи на въззивния съд са два: 1. че липсват доказателства през процесния период от време пред хотелите на ответника да е имало разположени в нарушение на устройствените правила търговски обекти и увеселителни съоръжения и 2. че от множеството задължения, поети от изпълнителя по договора, не са изпълнени само 2 – за поддържане на зелените площи и опазването на чистотата на територията около хотелите на ответника.
Решението е неправилно.
Въззивният съд не е имал основание да завишава процента на изпълнението на процесния договор от 40%, колкото е приел първоинстанционният съд, на 80 %. Този резултат не съответства на данните по делото. По този въпрос касационната жалба е основателна.
От съвкупната преценка на свидетелските показания и техническата експертиза по делото се установява, че в процесния период ищецът [фирма] не е изпълнил задължението си да поддържа инфраструктурата около обектите на ответника [фирма] в съответствие с предвижданията на Специфичните правила и нормативи към плана за регулация и застрояване на КК „Зл. п.”, одобрени с решение №2663-9-1 по протокол №46/21.05.2002г. на ОбС В. и във връзка с действащия през процесния период план за регулация и застрояване на КК „Зл. п.”, одобрен със заповед №РД-02-14-513/23.09.2003 г. на МРРБ. Не е осъществено предвиденото по плана озеленяване на УПИ ІХ-292, УПИ Х-262 и УПИ ХІ-46, които се намират на крайбрежната алея, непосредствено пред лицето на урегулираните имоти, собственост на [фирма]. Вместо това изградените в тези имоти търговски обекти и увеселителни съоръжения /батут и механичен бик/ са източник на замърсяване и шум. Освен това общото състояние на асфалтовата настилка на алеята пред хотелите не е добро – тя е видимо амортизирана според заключението на вещото лице.
Правилно въззивният съд е приел, че обектите и съоръженията пред хотелите на ответника са поставени в нарушение на чл.7, ал.3 от посочените по-горе Специфични правила. Останалите изводи обаче са резултат от незадълбочена преценка на доказателствата по делото. Съществуването на въпросните търговски обекти и увеселителни съоръжения през процесния период се установява от свидетелката М., която изрично заявява, че те съществуват от 2004 г. Същата свидетелка сочи, че пространството зад тях е запълнено с боклуци – щайги, кашони, бутилки, бараки за смет, а често се ползва и за тоалетна. Свидетелката установява също, че шумът от увеселителните съоръжения е доста силен и продължава до 4-5 часа сутринта. В същия смисъл са и показанията на свидетелката Т., която установява и наличието на яма за боклуци в непосредствена близост до хотел „П.”. Вещото лице е обозначило тази яма на приложената скица и е посочило нейните размери -10-12 метра в диаметър и дълбочина 1 метър.
Правилен е изводът на въззивния съд, че неизпълнението на задълженията на ищеца се изразява в неподдържане на зелените площи пред имотите на ответника, в липсата на озеленяване и чистота и че това води до негативни отзиви на туристите.
Неправилно обаче е преценено, че това неизпълнение обхваща малка част от общо поетите от ищеца задължения по договора и съответства на 20 % неизпълнение на този договор. За собственика на двата хотела поддържането на чистота, зеленина, приветлив вид и спокойствие около тях е от съществено значение за предлагания туристически продукт и възможностите за бъдещо осъществяване на туристическата дейност. Именно липсата на тези условия води до установеното от свидетелите крайно отрицателно отношение на туристите в двата хотела към предлаганите услуги, изразено устно и в анкетни карти; рекламациите, лошите отзиви, разпространявани в интернет, спадането на рейтинга на хотелите и отлива на туристи. Тези обстоятелства налагат извод, че неизпълнението на договора е съществено и възлиза на 60 %, колкото е определил първоинстанционният съд.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която на ищеца са присъдени още 21 406,38лв., представляващи още 40 % над присъдените от първоинстанционния съд 21 406,38 лв. на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, както и в частта за допълнително присъдената мораторна лихва.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция, на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 228 от 24.07.2015 г. по в. т. д. №239/15 г. на Варненския апелативен съд в обжалваната част, с която, след частична отмяна на решение №1240 от 29.12.2014г. по т. д. №2361/2013 г. на Варненския окръжен съд, ответникът [фирма] [населено място] е осъден да заплати на основание чл.79, ал.1 ЗЗД на ищеца [фирма] още 21 406,38 лв., представляващи 40 % от търсената сума в общ размер от 53 515,92 лв. – неплатено възнаграждение по договор №651/20.11.2001г. за извършване на комплекс от услуги по поддръжката на инфраструктурата на к.к.„Зл. п.”, съгласно фактури №10366/30.03.10г.; №104035/30.07.10г.; № 104824/30.03.11г.; № 105275/30.03.2012г.; № 105952/30.03.2012г. и № 106452/30.07.2012г., както и още 5 576,58лв., представляващи съответната мораторна лихва за периода 31.03.2010 г. – 18.12.2013 г., а също и в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] В. разноски в размер на 5 457,43 лв. и ОТХВЪРЛЯ исковете в тази част.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] с адрес на управление КК „Зл. п.”, хотел „П.” сумата от 1200 лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.