1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
София, 25.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 602 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 490 от 25.10.2016 г. по в. гр. д. № 278/2016 г. на Смолянския окръжен съд е потвърдено решение № 104 от 25.05.2016г. по гр. д. № 3/2016 г. на Районен съд Златоград, с което е бил уважен предявеният иск по чл.108 ЗС – признато е за установено по отношение на ответниците Р. М. Ч. и Г. А. Ч., че ищцата Р. С. Т., действаща чрез законните си представители С. З. Т. и М. В. Т., е собственик на избено помещение № 46, прилежащо към собствения и апартамент № 46 в [жилищен адрес] [населено място], [улица], и ответниците са осъдени да предадат на ищцата владението му.
Ищцата е собственик на апартамент № 46, а ответниците – на апартаменти № 3 и № 4 в процесния жилищен блок. Като се е основал на заключенията на основната и допълнителна техническа експертиза, въззивният съд е приел, че разпределението на номерацията на избените помещения в процесния блок № 5 е такова, каквото е и в съседния, за който се е запазил архитектурният проект, като всеки апартамент има едно избено помещение, чийто номер съответства на номера на апартамента. В блока има 50 избени помещения, колкото са и апартаментите. Прието е също, че вместо мазета № 3 и 4, ответниците владеят процесното мазе № 46, което е принадлежащо към апартамента на ищцата.
При тези данни съдът е приел от правна страна, че ответниците не са могли да придобият по давност мазе № 46, тъй като апартаментът на ищцата № 46 би останал без складово помещение, а това е недопустимо, съгласно чл.46, ал.1 ЗУТ, според който всяко жилище трябва да разполага със складово помещение. Прието е за неоснователно направеното във въззивната жалба на ищцата оплакване, че площта на претендираното от нея избено помещение не отговаря на площта по нотариалния акт за собственост. Съдът се е позовал на обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, според които вписаната в нотариалния акт цифра от 2,34 кв. м. отразява светлата площ на помещението, без площта, заета от стените. Прието е за неоснователно и другото оплакване – че не е зачетена действителната номерация на избените помещения. Съдът е посочил, че тази номерация е нанесена от страните произволно, без да се основава на одобрения архитектурен проект. И на последно място – прието е, че макар мазе № 46 да е приобщено към още две помещения, то може да бъде обособено чрез възстановяване на неговата източна стена и поставянето на врата.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците Р. М. Ч. и Г. А. Ч..
Жалбоподателите поддържат, че въззивниаят съд е основал своето решение на неизяснена фактическа обстановка. За да индивидуализира процесното помещение като мазе № 46 вещото лице изхождало от архитектурен проект, който не се отнася за същата сграда. Освен това, в нарушение на процесуалните правила, първоинстанционният съд допуснал допълнителна експертиза след изтичане на преклузивния срок за отправяне на такова искане и без да даде възможност на ответниците да поставят въпроси към вещото лице, а въззивният съд основал решението си на това недопустимо доказателство. Не била изяснена и причината за разлика в площта на мазето по документи и на място. Позовават се на обстоятелството, че повече от 22 години владеят процесното избено помещение и досега никой не е предявявал права върху него.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси, уточнени от съда съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС:
1. Как следва да се приеме от съда бездействието на собственика, който не е ползвал избеното си помещение повече от 20 години;
2. Може ли едно лице да придобие по давност второ избено помещение в една и съща сграда и дали има някакви ограничения за това.
По тези въпроси обжалваното решение влизало в противоречие с решение № 99 от 20.07.2011 г. по гр. д. № 827/2010 г. на ВКС, II ГО и решение № 81 от 04.04.2014 г. по гр. д. № 5556/2013 г. на ВКС, I ГО. Не обосновава поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Жалбоподателите поставят и трети въпрос, който съдържателно покрива останалите два и затова не следва да се разглежда самостоятелно.
Ответницата Р. С. Т., действаща чрез законните си представители С. З. Т. и М. В. Т., оспорва жалбата. Считат, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК, а по същество – че не е основателна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск за собственост, за което не е налице пречка по чл.280, ал.2 ГПК за касационно обжалване.
Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
И двата въпроса не са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и по тях не може да се допусне касационно обжалване. По правило избените помещения не могат да бъдат придобити по давност, тъй като са принадлежност към съответното жилище и следват неговата собственост. Затова упражняването на владение от трето лице върху чуждо избено помещение и съответно – бездействието на собственика, нямат правно значение. Само по изключение, когато третото лице има в същата сграда свое жилище, а собственикът на завладяното избено помещение притежава и друго складово помещение към своето жилище, би могло да настъпят последиците на придобивната давност. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като ищцата няма друго складово помещение към жилището си. Посоченото от жалбоподателите решение № 99 от 20.07.2011 г. по гр. д. № 827/2010 г. на ВКС, II ГО сочи на принципната възможност да се придобие по давност избено помещение. То обаче следва да се свърже с решение № 1368 от 03.12.2008 г. по гр. д. № 4834/2007 г. на ВКС, IV ГО, в което е пояснено, че не е достатъчно владелецът на избеното помещение да притежава в същата сграда свое жилище, а е необходимо заедно с това и собственикът на завладяното избено помещение да има друго складово помещение към своето жилище. В същия смисъл е и посоченото от жалбоподателите решение № 81 от 04.04.2014 г. по гр. д. № 5556/2013 г. на ВКС, I ГО, което е постановено в производство по чл.290 ГПК. В тежест на страната, която се позовава на придобивната давност за избено помещение, е да установи, че в сградата има повече складови помещения от броя на апартаментите. Такова главно доказване жалбоподателите не са провели. Проведено е насрещно доказване, макар и след изтичане на преклузивните срокове за това. Но дори да не беше уважено закъснялото искане на ищцата за допълнителна експертиза, която да установи наличието или липсата на свободни избени помещения, същественото е, че жалбоподателите не са доказали тази предпоставка за придобиване по давност на избеното помещение на ищцата, а именно – че в сградата има други свободни избени помещения. Наличието на задължителна практика на ВКС по въпроса за придобиването по давност на избено помещение изключва и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В обобщение – не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При този изход на делото на ответницата по касация Р. С. Т. следва да се присъдят сторените разноски в размер на 500 лв. по договори за правна защита и съдействие от 09.01.2017 г., 07.02.2017 г. и 01.03.2017 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 490 от 25.10.2016 г. по в. гр. д. № 278/2016 г. на Смолянския окръжен съд.
ОСЪЖДА Р. М. Ч. и Г. А. Ч. да заплатят на Р. С. Т., действаща чрез законните си представители С. З. Т. и М. В. Т., сумата от 500 лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: