О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 449/19.07.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на единадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 134 по описа за 2017 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 3399 от 25.04.2016 г. по гр. д. № 1991/ 2013 г, с което Софийски градски съд, потвърждавайки решението от 27.08.2010 г. по гр. д. № 31657/ 007 г. на Софийски районен съд, отхвърля исковете да признае за установено спрямо С. Д. Т., А. Д. Н., Е. А. Д., А. А. Т. и А. А. Н. иск, че Т. Д. И. на основание чл. 1 ЗВСОНИ е собственик на реална част от имот с пл. № 797 по действащия кадастрален план на [населено място], в.з. „Б. път“, съответен на имот № 29004 съгласно картата на възстановена собственост с площ от 1247 кв.м., заключена между точки 1-2-3-4-5-6-7-8-1 по скица, приложена на л. 124 на първоинстанционното дело.
Решението се обжалва от ищеца Г. П. И. – конституиран на основание чл. 120 ГПК (отм.) на мястото на първоначалната ищца Т. Д. И., с искане да бъде допуснато до касационно обжалване по следните въпроси:
1) Дали при липса на достатъчно графичен материал понастоящем, единственият правен извод, който следва да се направи е, че няма идентичност между имота, закупен през 1929 г. и имота, който е отписан от актовите книги по административната процедура на реституцията?
2) Трябва ли решаващият съд да обсъди всички експертизи по делото, съпоставени с всички писмени доказателства с оглед разпоредбата на чл. 157, ал. 3 и чл. 188 ГПК?
Касаторът счита, че повдигнатите въпроси обуславят изводите на въззивния съд и допускането на въззивното решение до касационен контрол се обуславя от даденото разрешение в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По отношение на първия въпрос сочи решение № 360/ 08.02.2012 г. по гр.д № 79/ 2011 г. на ВКС, II г.о., а във връзка с втория – решение № 1257/ 30.06.2014 г. по гр.д № 598/ 2003 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 1318/ 16.04.2009 г. по гр.д № 5641/ 2007 г. на ВКС, ГК, II oтд.
Ответникът С. Д. Т., ответник и по касация, възразява, че не съществува основание за допускане на касационния контрол, а въззивното решение е правилно. Претендира разноски.
От останалите Т. Д. И. срещу С. Д. Т., А. Д. Н., Е. А. Д., А. А. Т. и А. А. Н. не постъпват отговори по жалбата.
Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира с допустим предмет. Въззивното решение е по иск за защита на правото на собственост върху реална част от недвижим имот, а чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК изключва неговата цена като критерий за възникване на правото на касационно обжалване. Подадена е от легитимирана страна. Касатор е правоприемникът на първоначалния ищец, а с въззивното решение исковете са отхвърлени. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Жалбата е редовна и допустима, но няма основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което положителният иск за собственост е отхвърлен, Софийски градски съд е приел, че ищецът, който се легитимира като титуляр на правото на собственост върху две бивши ниви – одържавени по реда на ЗОГПНС от общия наследодател, на основание наследствено правоприемство от възстановената собственица по силата на чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ, не е провел успешно доказване на попадането на двата реституирани имота в границите на процесните 942 кв.м., представляващи реална част от имот № 797 по действащия план на [населено място], в.з. „Б. път“, съответен на имот № 29004 съгласно картата на възстановена собственост с идентификатор № 68134.1938.797 по кадастрална карта и кадастрални регистри, целият с площ от 1 247 кв.м. Въззивната инстанция се позовава на заключенията на множеството изслушани по делото съдебни експертизи, за да достигне до извода, че не може да се установи с точност местонахождението на двете ниви по нотариални актове № 106 и № 107 от 1929 г., от които черпи права ищеца, заявявайки, че в тях е обективирано придобиването на правото на собственост от общия наследодател – Д. Т. М.. Сходните съображения на експертите се основават на липсата на достатъчно съвпадащи и неопровержими графични данни, включително и по отношение на доказателствата за собственост на съседни имоти. Съдът е посочил и защо не кредитира заключенията за частична идентичност на двете ниви с процесната реална част, обосновайки се подробно с етапа на производството, в който са постановени съдебните експертизи, които дават такова заключение, и липсата на достатъчно доказателства към този момент. При извършената преценка на гласните доказателства, съдът констатира, че от събраните данни не могат да се установят граници на претендираните имоти. С тези мотиви Софийски градски съд е достигнал до извода си за недоказана индивидуализация на наследствените имоти и потвърждава отхвърлянето на положителния установителен иск за признаване на правото на собственост на ищеца като наследник на реституиран по ЗВСОНИ собственик.
Настоящият състав намира, че постановените въпроси не отговарят на изискванията за общо основание за допускане до касационно обжалване, предвид изискванията на процесуалния закон и дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1/2009 г. по тълк.д. 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Първият е фактически, касае доказването на идентичността на реституирания недвижим имот, в контекста на събраните доказателства. Вторият се отнася до обосноваността на решението и преценката на събраните доказателства, респективно до формирането на вътрешното убеждение на съда и в тази връзка представлява оплакване по същество – касационно основание за обжалване на решението. Макар липсата на общото основание да е достатъчна, за да се направи извод за недопустимост на касационния контрол, в допълнение може да се посочи, че не се осъществява и соченото допълнително основание. Приложените решения към касационната жалба се отнасят до различни правни проблеми и чрез тях касаторът се стреми да обоснове по-скоро различно казуално разрешаване на спора, а не различно тълкуване на законовите разпоредби. За да е налице основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване правният въпрос от значение за изхода на делото следва да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр.59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, докато решение № 1257/ 30.06.2004 г. по гр.д № 598/ 2003 г. на ВКС, IV ГО и решение № 1318/16.04.2009 г. по гр.д № 5641/2007 г. на ВКС, ГК, II ГО. са постановени по реда на чл. 218, ал. 1, б. „а“ ГПК (отм.).
Въпреки изхода на спора и предвиденото в чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация С. Т. не следва да се присъждат разноски. Липсват доказателства той да е извършил такива пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 3399/ 25.04.2016 г. по гр. д. № 1991/2013 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.