О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 328/29.11.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 4945 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е разпореждане № 1321/ 10.08.2016 г., с което Варненски апелативен съд на основание чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК връща частната жалба на Г. М. Ж. срещу свое определение № 438/ 08.07.2016 г. по ч. гр. д. № 351/ 2016 г.
Разпореждането се обжалва от Г. М. Ж. с искания за прогласяване на неговата нищожност, за обезсилването му или за неговата отмяна. Жалбоподателят иска също настоящото производство да бъде спряно, а Върховният касационен съд да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (С.) по десет въпроса относно тълкуването на норми от правото на ЕС. Обосновава го с доводи за извършени от първата и втората инстанция нарушения на ПЕС при решаването на спора по чл. 200 КТ.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира за неоснователно искането по чл. 267 от Договора за функционирането на европейския съюз (ДФЕС) при следните съображения:
Чл. 267, ал. 2 ДФЕС гласи, че юрисдикция в държава-членка може да отправи преюдициално запитване до С., ако прецени, че й е нужно преюдициално заключение по въпрос от правото на ЕС, „за да бъде постановено нейното решение“, а чл. 267, ал. 3 ДФЕС го вменява в задължение за юрисдикцията, чието решение според националния закон не подлежи на обжалване. С. подчертава, че „националните юрисдикции могат да сезират Съда с преюдициално запитване, само ако делото, по което трябва да постановят решение, вземайки пред вид преюдициалното заключение на С., е висящо пред тях“. (Така решение от 21 април 1988 г, Pardini, 338/ 85 и решение от 4 октомври 1991 г, Society for the Protection of Unborn Children Ireland, C-159/ 90.
Основен (и единствен) предмет на настоящото производство, което намира своята уредба в глава Х. ГПК, е допустимото упражняване на правото на частна жалба срещу определението на Варненски апелативен съд. Върховният касационен съд в настоящото производство не решава главното производство по спора по чл. 200 КТ. Всеки от десетте въпроса, които жалбоподателят е поискал да бъдат отнесени до С., са по разглеждането на иска по чл. 200 КТ. Следователно въпросите са без значение за основния въпрос, който Върховният касационен съд е длъжен да реши при разглеждането на частна жалба. Изложеното изключва предпоставката от чл. 267, ал. 3, вр. ал. 2 ДФЕС за отправяне на преюдициално запитване.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че следва да потвърди обжалваното разпореждане. Правилен е изводът на Варненски апелативен съд, че е недопустимо упражненото право на частна жалба срещу определение № 438/ 08.07.2016 г. по ч. гр. д. № 351/ 2016 г. Варненски апелативен съд. Съображенията за това са следните:
Апелативният съд постановява определението в компетентност, възложена с измененията на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК (ДВ бр. 50/ 2015 г.) Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, когато определение прегражда по-нататъшното развитие на делото и е постановено от окръжен съд като въззивна инстанция, разглеждането на частната жалба е в компетентност на съответния апелативен съд. Сходна е функционалната компетентност на Върховния касационен съд по частна жалба срещу определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото и е постановено от апелативен съд като въззивна инстанция – арг. от чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 и изр. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 274 ГПК се прилага съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на (въззивния) съд (чл. 279 ГПК).
Със ЗИДГПК (ДВ бр. 50/ 2015 г.) законодателят разпредели функционалната компетентност по частните жалби срещу определенията и разпорежданията по чл. 274, ал. 1 ГПК на въззивната инстанция между Върховния касационен съд и съответния апелативен съд. Критерият е според това, кой е въззивният съд, постановил обжалвания акт – окръжен или апелативен.
Определенията на Върховния касационен съд по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК в упражнение на тази функционална компетентност са недопустим предмет на частна (касационна) жалба. Те не попадат в никоя от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК. Също така недопустим предмет на обжалване с частна касационна жалба са и определенията на апелативните съдилища по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК. Разделената от законодателя функционална компетентност между ВКС и апелативните съдилища, която законодателят извърши със сегашната редакция на текста на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, не допуска по-различно тълкуване. Такова тълкуване би извело още една (трета) инстанция за обжалваемост на определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, за разлика от определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция. Неоправдано е законодателят да третира различно актовете по чл. 274, ал. 1 ГПК само според това, кой съд в конституционно определената система на съдилищата упражнява правомощия на въззивна инстанция.
Обжалваното разпореждане отрича допустимостта на частната жалба срещу определението, което апелативен съд е постановил по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК. Без значение за изхода на производството пред касационната инстанция е допуснатата от апелативния съд неточност относно процесуалната пречка. Компетентността на Върховния касационен съд да разгледа по същество частната жалба е изключена не поради пропускане на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, а поради това, че частната жалба има недопустим предмет – необжалваемото (влязло в сила) определение на апелативния съд по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 267 ДФЕС за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейски съюз и частната жалба на Г. М. Ж. срещу разпореждане № 1321/ 10.08.2016 г. по ч. гр. д. № 351/ 2016 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.