О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 23/10.01.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3364 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 201/ 18.05.2016 г. по гр. д. № 9665/ 2015 г., с което Окръжен съд – Пазарджик, изменяйки решение № 48/ 02.03.2016 г. по гр. д. № 773/ 2014 г. на Районен съд – Велинград, отхвърля исковете на А. А. Д. срещу А. В. Д., В. Т. Д. и Л. Т. М. с правна квалификация чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД.
Решението се обжалва от А. Д. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следния въпрос по исковете по чл. 109 ЗС (допълнен и уточнен в духа на касационните оплаквания): Следва ли ищецът по негаторния иск да уточни по какъв начин строителството засяга правото му на собственост върху имота или е достатъчно да посочи, че е извършено от ответника и е незаконно? Допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обосновава с противоречие на решението по този въпрос с ТР № 31/ 06.02.1985 г. ОСГК на ВС и с решения на ВКС по чл. 290 – 293 ГПК. Касаторите повдигат въпроси и по исковете по чл. 45 ЗЗД. Заявяват касационни основания. Претендират разноски.
Ответниците по касация възразяват, че въпроси в изложението няма, а решението е правилно. Също претендират разноски.
Касационната жалба е с допустим предмет, включително по осъдителните исковете, които са обусловени от иска по чл. 109 ЗС (чл. 280, ал. 2, т.1 ГПК), подадени са от надлежна страна (ищецът, на когото исковете са отхвърлени), при спазване на срока по чл. 283 ГПК и всички други предпоставки за нейната редовност и допустимост. Макар въпросът по иска по чл. 109 ЗС да обуславя въззивното решение, основание за допускане на касационния контрол няма. Съображенията са следните:
С обжалваното решение въззивният съд е преценил, че исковете по чл. 109 ЗС ответникът е предявил в защита на своето право на собственост върху едно жилище на последен (втори) етаж в сграда във В., а е неоснователно искането ответниците по касация да бъдат осъдени да преустановят ползването на таванския етаж на сградата като жилище, доколкото те са го напуснали години преди предявяване на исковете.
Първоначално исковете по чл. 109 ЗС касаторът обосновава само с твърдения за незаконното преустройство на таванския етаж в жилище, което е извършил преживе наследодателят на ответниците по касация и проявените вредоносни последици в жилището на касатора. Искането за осъждане на ответниците да преустановят ползването на таванския етаж като жилище касаторът правил в изпълнение на указания, дадени от първоинстанционният съд в приложението на чл. 129, ал. 2 ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че спорът по иска по чл. 109 ЗС е за обема, до който собственикът следва да упражнява своето вещно право пред вид ограниченията, чрез които законът го задължава да зачита чуждите вещни права. Именно поради това за надлежното предявяване на негаторния иск, съответно за предоставяне на следващата от чл. 109 ЗС защита, ищецът е длъжен да индивидуализира нарушението (неоснователното действие) на ответника, чието преустановяване претендира. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, включително в решения по чл. 290 – 293 ГПК (Р № 57/ 26.03.2013 г. по гр. д. № 907/ 2012 г. на ВКС, II-ро ГО). Повдигнатият от него процесуалноправен въпрос обуславя изводите в обжалваното решение по негаторните искове, но въззивният съд го е разрешил в съответствие с тази практика. Настоящият състав я споделя, а приложените от касатора решения по чл. 290 – 293 ГПК не я противоречат. Този въпрос не е предмет на тълкувателното решение, на което касаторът се позовава. Изложеното изключва допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол на въззивното решение по исковете по чл. 109 ЗС. Той е необосновим и за решението в частта по исковете по чл. 45 ЗЗД – аргумент от тяхната (материална) обусловеност спрямо отхвърлените негаторни.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят разноските, които ответникът по касация А. Д. е направила пред настоящата инстанция. Претенцията за това от останалите двама не може да се уважи. Те твърдят, но не доказват направени разходи.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 201/ 18.05.2016 г. по гр. д. № 305/ 2016 г. на Окръжен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА А. А. Д. ЕГН [ЕГН] да заплати на А. В. Д. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 250 лв. – разноски в касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.