О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 7/11.01.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 5331 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение № 428/ 05.07.2016 г. по гр. д. № 328/ 2016 г.на Апелативен съд – В. в частта, с която е прекратено производството по отношение на И. Я. М..
Определението се обжалва от И. Я. М. с довода, че е надлежно легитимирана да замести починалата в хода на делото ищца С. Я. А., предявила разглеждания иск с правна квалификация чл. 87, ал. 3 ЗЗД срещу Г. Б. П., а въззивният съд в нарушение на чл. 227 ГПК е постановил обжалваното определение, което осуетява правото й на участие в процеса.
Ответникът по частната жалба С. И. Б., конституирана във въззивното производство като процесуален приемник на починалата ищца след представено универсално завещание от 05.05.2015 г., възразява, че частната жалба е неоснователна. Претендира разноски.
Ответникът по частната жалба Г. Б. П., която е ответникът по разглеждания иск с правна квалификация чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е на становище за нейната основателност.
Настоящият състав намира частната жалба с допустим предмет – арг. от чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Чл. 274, ал. 2, пр. 1 ГПК я поставя в компетентност на Върховния касационен съд. Подадена е от легитимирана страна – обжалваното определение отрича надлежната легитимация на жалбоподателя да замести ищцата, починала в производството по разглеждане на иска с правна квалификация чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната жалба. Тя е основателна по следните съображения:
Делото е образувано по иск за разваляне на договор по н. а. № 52/ 29.11.1991 г. за прехвърляне на правото на собственост върху един апартамент в [населено място] срещу задължение за гледане и издръжка поради неизпълнение на алиментните задължения. Искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е предявил прехвърлителят по договора С. А. срещу приобретателя Г. П..
С решение № 260/ 26.02.2016 г. по гр. д. № 2114/ 2015 г. на Окръжен съд – Варна искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е уважен.
Първоинстанционното решение е обжалвано от ответника Г. П..
Писмен отговор на въззивната жалба подава ответникът по частната жалба С. Б.. Надлежната си легитимация да замести починалата ищца С. Б. обосновава с твърденията, че в хода на делото ищцата С. А. е починала, като със саморъчно завещание от 05.05.2015 г. тя е завещала цялото свое имущество на С. Б..
Първостепенният съд спира производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК и в изпълнение на задълженията от чл. 230, ал. 1 ГПК изисква удостоверение за наследниците на починалата ищца.
По делото постъпва служебно удостоверение, което свидетелства, че ищцата С. А. действително е починала на 03.04.2016 г. и е имала две сестри – жалбоподателят И. М. и М. Я. И.; втората починала през 2010 г. преди ищцата.
Първостепенният съд с определение: 1) възобновява производството; 2) на основание чл. 227 ГПК конституира като въззиваеми двете сестри на починалата ищца и 3) постановява да им бъдат връчени преписи от въззивната жалба.
След връчване на преписа жалбоподателят подава молба, с която оспорва саморъчното завещание от 05.05.2015 г. в полза на ответника по частната жалба С. Б. с твърденията за неговата нищожност, евентуално унищожаемост (заявени са основанията съответно от чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН и чл. 42, б. „а“ ЗН).
След постъпването на тази молба делото е изпратено по компетентност на въззивния съд.
Въззивният съд с обжалваното определение: 1) констатира, че първостепенният съд в нарушение на чл. 8, ал. 1 ЗН е конституирал М. И. като процесуален приемник и прекратява производството по отношение на тази сестра, която е починала преди ищцата; 2) констатира, че саморъчното завещание от 05.05.2015 г. е универсално и придава на ответника по частната жалба С. Б. качеството на наследник и поради това прекратява производството по отношение на жалбоподателя (чл. 16, ал. 1 ЗН), а на основание чл. 227 ГПК конституира С. Б. като процесуален приемник на мястото на починалата ищца и 3) на основание чл. 267 ГПК се произнася по доказателствените искания във въззивната жалба от ответника по въззивната жалба от Г. П., другият ответник по частната жалба.
Със следващо определение въззивният съд спира производството до приключване на настоящото производство по частната жалба от наследника по закон, съзирайки пречката от чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за разгреждането на иска по чл. 87, ал. 3 ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че при смърт на страната във висящия исков процес правоприемникът става страна вместо починалия и го замества в процесуалното правоотношение, стига обективното ни право да допуска приемство и в спорното материално правоотношение. Заместването настъпва, независимо дали правоприемникът желае да участва и независимо дали ще вземе фактическо участие в процеса. Определението по чл. 227 ГПК има констативно, а не конститутивно действие. В исковия процес починалата страна е заместена от правоприемника от деня, в който е настъпило материалното правоприемство, а съответствието на определението по чл. 227 ГПК с действителното (правно) положение обезпечава правото на участие на правоприемника във висящия исков процес. Правото на наследяване се гарантира и защитава от закона (чл. 17, ал. 1 КРБ), а правоприемникът има признато и гарантирано от основния закон право на участие в процеса, който след смъртта на наследодателя е в защита на неговите (придобити по наследство) субективни права (чл. 56 и чл. 117, ал. 1 КРБ). В исковия процес се реализира правото на защита (на иск) и за ищеца, и за ответника.
Когато първоинстанционното решение е постановено без участието на правоприемника, заместил (по право) починалия в хода на делото наследодател в процеса по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за правоприемника преклузия на твърденията и доказателствените искания пред въззивната инстанция няма. Когато въззивното решение е постановено без участието на правоприемника, заместил (по право) починалия в хода на делото наследодател в процеса по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, решението подлежи на обезсилване от касационната инстанция като постановено по иск от или срещу ненадлежна страна, а делото се връща на въззивната инстанция, за да се обезпечи правото на участие на правоприемника във висящия процес пред инстанция по същество. Когато влязлото в сила решение е постановено без участието на правоприемника, заместил (по право) починалия в хода на делото по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД наследодател, решението подлежи на отмяна от Върховния касационен съд по реда на извънредния способ в глава Х. ГПК. Правоприемникът е бил лишен от право на участие в процеса, тъй като при разглеждането на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД съдът не е зачел настъпилото (по силата на закона) наследствено правоприемство (чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК). Изводът следва от чл. 298, ал. 2 ГПК, който предвижда, че влязлото в сила решение поражда действие за (действителните) наследници на страните; не за тези които съдът е конституирал с определение по чл. 227 ГПК.
Следователно във всеки случай на смърт на страната, настъпила при разглеждането на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, съдът е длъжен да конституира по гражданското дело всички лица, за които знае, че претендират да са призовани към наследяване (по закон или по завещание). Съдът не е длъжен (и не следва) да решава спора между тези лица, кой е действителният правоприемник на починалата страна, както в производството по чл. 230, ал. 1 и ал. 2 ГПК, така и като част от основното производство след неговото възобновяване. Производството по чл. 230, ал. 1 и ал. 2 ГПК, което се развива след спиране на делото поради смърт на страната, има за цел да бъде отстранена привременната пречка по чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК. Съдът е длъжен служебно (при смърт на ищеца) или със съдействието на ищеца (при смърт на ответника) да издири наследниците на починалата страна и „да вземе необходимите мерки“, за да продължи разглеждането на спора, с който е сезиран, включително като изпълни задълженията си от чл. 51, ал. 2 ЗН (при смърт на ответника). Използваният от законодателя изказ „вземане на мерки“ не обосновава правораздавателна компетентност на съда. Следователно в производството по чл. 230, ал. 1 и ал. 2 ГПК съдът не решава спора между претендентите на наследството на страната, която е починала докато се разглежда иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. При отпадане на пречката по чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е длъжен да реши спора по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, а на основание чл. 227 ГПК правоприемникът замества наследодателя във висящия процес и е обвързан от положението, в което последният се е намирал в деня на своята смърт. Във възобновеното производство съдът има задължението да реши спора по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, а не да решава спора между претендентите на наследството. Поради това, че заместването в процесуалното правоотношение настъпва по право (при осъществяване на предпоставките на чл. 227 ГПК), спорът между претендентите е недопустим предмет на инцидентен установителен иск (чл. 212 ГПК) и не обосновава право на допълнително или главно встъпване (чл. 220 или чл. 225 ГПК). Спорът по конститутивния иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД изключва и предпоставките на чл. 224 ГПК, с осъществяването на които съдът се явява сезиран с разглеждането на т. нар. „спор между кредитори“. В обобщение, при разглеждането на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД съдът няма задължението от чл. 227 ГПК да конституира като процесуален приемник на починалата в хода на делото страна само онзи претендент, чиито твърдения изначално изключват предпоставките на възможното (по закон) правоприемство. Например желание да участва във висящия процес е изразило лице, което законът не призовава към наследяване.
Определението в обжалваната част подлежи на отмяна от касационната инстанция. В нарушение на чл. 227 ГПК въззивният съд е прекратил производството за жалбоподателя, който претендира да е наследникът на починалата в хода на делото ищца и е продължил да извършва процесуални действия по разглеждането на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД само при участието на ответника по частната жалба С. Б. като въззиваем. Жалбоподателят е оспорил надлежната процесуална легитимация на последния, заявявайки твърдения, които покриват основания за нищожността, евентуално унищожаемостта на саморъчното универсално завещание от 05.05.2015 г. Въззивният съд не е компетентен да разреши спорът между претендентите на наследството на първоначалната ищца, в чиито активи попада упражненото потестативно право по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, но въззивният съд е бил длъжен да обезпечи правото на участие на всеки претендент на наследството във висящия исков процес (чл. 227 ГПК).
При този изход на делото в тежест на ответника по частната жалба С. Б. остават направените разноски.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 428/ 05.07.2016 г. в частта, с която Апелативен съд – В. прекратява производството по гр. д. № 328/ 2016 г. по отношение на И. Я. М..
Връща делото за възобновяване на въззивното производство и за насрочване на открито съдебно заседание с призоваването на Г. Б. П. като въззивник, а на С. И. Б. и на И. Я. М. – като въззиваеми.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.