1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
София,31.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на дeвети февруари две хиляди седемнадесета година, в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4825 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.303, ал.1, т.1 и т.4 ГПК. Образувано е по молба на М. Л. Г., Б. В. Р.-Л., Л. Н. А.-Ш., Е. Б. Ш., А. П. Б., Д. Щ., Н. С. Щ. и Н. И. А. за отмяна на окончателното решение № 48 от 30.03.2016 г. по гр.д.№4053/2015г. на ВКС, І ГО.
Молбата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК се основава на твърдението, че са налице нови писмени доказателства, които биха променили решаващия извод в окончателното решение на ВКС по въпроса за прекъсването на придобивната давност върху процесния спортен комплекс с предявяването на иска по чл.108 ЗС по гр.д.№5145/1997 г. на Софийски районен съд, 45 с-в. Ответникът в производството ТПК „Д. Б.” оспорва молбата. Счита, че тя е неоснователна, тъй като представените с нея доказателства не са нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Те се съдържат в гр. д. № 5154/1997 г. на СРС и приложените към него дела, образувани по повод въззивно и касационно обжалване на решението на първата инстанция. Делото е изискано от ВКС и приложено в неговата цялост, при което всички доказателства по молбата за отмяна са били налице при постановяване на атакуваното решение. Самите документи не съдържат нови обстоятелства, които да не са били съобразени от състава на ВКС, постановил решението, предмет на подадената молба за отмяна.
Молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК се основава на виждането на молителите, че решението на първата инстанция е различно по отношение на двата обекта в спортния комплекс – по отношение на тенис кортовете искът е приет за неоснователен в мотивите и е отхвърлен в диспозитива, а по отношение на сградата в мотивите е прието, че тя е собственост на ищците /молители в настоящото производство/, а в диспозитива искът за нея също е отхвърлен. Ответникът ТПК „Д.Б.” не е обжалвал неблагоприятното за него решение, с което искът за собственост на сградата е отхвърлен /макар и при допусната очевидна фактическа грешка/, затова в тази част решението е влязло в сила. Касационната жалба се отнасяла само за въззивното решение в частта за тенис кортовете. С атакуваното решение на ВКС обаче спорът бил пререшен изцяло, включително и в частта за сградата. По този начин между едни и същи страни и за един и същ имот имало две влезли в сила решения, които си противоречат.
Ответниците по спора считат молбата за неоснователна, тъй като е в пълно противоречие със закона и данните по делото.
С определение №261 от 18.11.2016г. по настоящото дело молбата за отмяна е допусната до разглеждане по същество от ВКС.
По молбата с правно основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК:
С атакуваното в настоящото производство решение № 48 от 30.03.2016 г. по гр.д.№4053/2015г. състав на ВКС е отменил решение №907 от 05.05.2015 г. по гр.д.№4722/2014 г. на Софийски апелативен съд и е отхвърлил предявения от М. Л. Г., Б. В. Р.-Л., Л. Н. А.-Ш., Е. Б. Ш., А. П. Б., Д. Щ., Н. С. Щ. и Н. И. А. срещу ТПК „Д. Б.” иск по чл.108 ЗС за установяване собствеността на ищците и осъждане на ответника да предаде владението върху изградената в УПИ І-1121 от кв.10а по плана на [населено място], район „П.”, Н. „Х. Д.”-М. спортна площадка, състояща се от два тенис корта със застроена площ от 1080 кв.м. и обслужваща сграда – кафе, застроена на площ от 108,60кв.м., състояща се от кафене, две помещения, баня, тоалетна, съблекалня и склад.
Съставът на ВКС е приел, че спортният комплекс може да бъде самостоятелен обект на правото на собственост, различен от собствеността на земята, върху която е изграден. Прието е, че ако не е учредено право на строеж за такъв комплекс, той може да бъде придобит по давност. В настоящия случай обаче фактическата власт на ищците /молители в настоящото производство/, упражнявана върху спортния комплекс, не е довела до придобиване на собствеността върху него на основание чл.79, ал.1 ЗС, тъй като давността е била прекъсната с предявяването на предходен иск по чл.108 ЗС от ТПК Д. Б. срещу М. Г., Б. Р.-Л. и Е. Б. Ш., който е бил уважен с влязло на 29.06.2009г. съдебно решение. Съставът на ВКС се е позовал на материалите по гр.д.№2540/2006 г. на СГС, ІІ „д” ГО и приложените към него дела, включително гр. д. № 5145/1997 г. на ВКС, от които се установявало, че предмет на този иск е „дворно място, заедно с намиращите се в него постройки”. Искът е предявен на 21.02.1997 г. Спортният комплекс, който се намира в същото дворно място, е бил завършен в груб строеж на 29.07.1999 г. и въведен в експлоатация на 06.04.2007 г. Владението върху неучреденото право на строеж, което е част от правото на собственост, както и върху самия комплекс, е продължило от 2000 г. до 2010 г. /преди това е налице забраната на чл.31, ал.3 ЗК /отм./, но с предявяването на иска по чл.108 ЗС от ТПК „Д.Б.” за дворното място и сградите придобивната давност е прекъсната и не може да доведе до последиците на чл.79, ал.1 ЗС.
Представените с молбата за отмяна писмени доказателства са две групи:
– исковата молба от 18.07.1997 г. по гр. д. № 5154/1997 г. на СРС, с която ТПК Д.Б. е предявила срещу М. Г., Н. П., Б. Р. и Е. Ш. иск по чл.108 ЗС за дворното място; нотариалният акт от 1961г., с който кооперацията се е легитимирала по това дело като собственик на дворно място и „намиращите се в него постройки”; осемте съдебни решения по този спор, постановени от различни съдебни инстанции, както и молба от 07.02.2001 г., с която ищецът, по указание на ВКС, е уточнил исковата си молба.
– доказателства, свързани с извършеното одържавяване по ЗНЧИМП /отм./ на имота на наследодателя на молителите, както и за деактуването му по повод на влизане в сила на ЗВСОНИ: заповед за деактуване на имота и удостоверение за отписване от актовите книги от 1992 г. и 1993г. и заповед на областния управител от 2004 г.; протокол на комисията по У. в процедурата по деактуване; скица от 24.02.1994г.; А. 2139/23.10.1952г.; А. от 22.03.1966 г.; А. от 24.04.1998 г.; протокол от 23.03.1964 г.; договор от 27.03.1964г.; решение по протокол 16 от 22.06.1964г.; доказателства за наемни отношения; удостоверение за данъчна оценка; протокол от 16.03.1992г.; протокол за въвод във владение.
Молителите считат, че новите доказателства опровергават извода на ВКС в атакуваното решение, че с предявяването на иска на ТПК по чл.108 ЗС се прекъсва придобивната давност по отношение на изградения в хода на този процес спортен комплекс. Комплексът не е бил предмет на първия иск за собственост. В първоначалната искова молба ТПК индивидуализира спорния имот чрез препращане към нотариален акт от 1961 г., в който спортният комплекс не е описан, тъй като не е съществувал. След уточнителната молба предмет на делото е дворно място и сграда с площ от 54 кв.м., която е различна от спортния комплекс, който е предмет на последващия спор за собственост. Освен това влязлото в сила решение съдържа диспозитив само за дворното място, но не и за намираща се в него сграда, като не е искано допълване на това решение. Ако в хода на настоящото дело беше изследвано обстоятелството дали спортният комплекс е бил предмет на първия иск по чл.108 ЗС вероятно би се стигнало до извод, че той не е бил предмет на това дело и следователно – няма прекъсване на придобивната давност по отношение на него.
Молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е неоснователна по следните съображения:
Нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК са само тези, които са от съществено значение за делото, но не са могли да бъдат известни при решаването му или страната не е могла да се снабди с тях своевременно.
Първата група от представените в настоящото производство писмени доказателства са от съществено значение за изхода на делото, тъй като са свързани с изясняване на решаващия въпрос дали придобивната давност върху спортния комплекс е била прекъсната с предявяването на предходния иск по чл.108 ЗС, по който е било образувано гр. д. № 5154/1997 г. на Софийския районен съд. Тези доказателствата обаче не отговарят на второто изискване на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не са нови. Всички те са включени в кориците на гр.д.№5154/1997г. на СРС и на приложените към него въззивни и касационни дела по спора. Съставът на ВКС, който е постановил атакуваното в настоящото производство решение № 48 от 30.03.2016 г. по гр. д. № 4053/2015г. на І ГО, е разполагал с тези дела при произнасянето си, видно от изложените мотиви. По тази причина посочените доказателства не могат да обосноват основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Посочената от молителите практика на ВКС по сходни казуси не може да бъде съобразена в настоящото дело. На първо място – настоящото производство не е касационно и чл.280, ал.1, т.1 ГПК не намира приложение. На второ място – производството по чл.303 и сл. ГПК е извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Законодателят е регламентирал с императивни правни норми основанията за отмяна и тези основания не могат да се тълкуват разширително. И на последно място – по-голямата част от цитираната практика на ВКС касае хипотези на писмени доказателства, които не са били представени по делото, чието окончателно решение е предмет на молбата за отмяна. Настоящият случай е различен, тъй като първата група от доказателствата са били представени по делото. По изложените вече съображения, те не обосновават основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Втората група доказателства, представени с молбата за отмяна, изясняват вида на застрояването на процесното дворно място към момента на одържавяването му по ЗНЧИМП /отм./ и към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ, както и какъв е бил предметът на изпълнителното производство по предходното дело, с което е бил уважен искът за собственост на дворното място. Дори да не са били представени и приобщени към настоящото дело, те не разкриват нови обстоятелства, от съществено значение за неговия изход. По решаващия въпрос за наличието или липсата на прекъсване на придобивната давност върху спортния комплекс с предявяване на иска по гр. д. № 5154/1997 г. на Софийския районен съд от значение е само първата група доказателства, за които вече са изложени съображения защо не могат да обусловят отмяна на влязлото в сила решение.
По молбата с правно основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК:
Молбата е неоснователна. Тя се основава на виждането, че с първоинстанционното решение е признато правото на собственост на молителите върху сградата в спортния комплекс и в тази част решението е влязло в сила, като същевременно с решението на ВКС този въпрос е решен в обратен смисъл.
Това виждане е неоснователно. Диспозитивът на първоинстанционното решение е за отхвърляне на иска за собственост както по отношение на двата тенис корта, така и на обслужващата сграда. С решението си по чл.247 ГПК, постановено по искане на молителите в настоящото производство, е отказано отстраняването на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в противоречие между мотивите и диспозитива на съдебното решение – т.е. волята на съда е била да отхвърли иска за собственост изцяло, включително и за въпросната сграда. Въззивният съд променя резултата по делото и уважава този иск отново изцяло – както за тенис кортовете, така и за сградата. Въззивното решение е едно и то като цяло е обжалвано от ТПК „Д.Б.”, независимо от неточното пояснение, че то отменя само основното първоинстанционно решение. Искането е за промяна на въззивното решение като цяло, затова ВКС не се е произнесъл недопустимо свръх петитум. Няма две влезли в сила решения по отношение на въпросната сграда, които да си противоречат, затова и молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК е неоснователна.
С оглед изхода на делото на ответника ТПК „Д. Б.” следва да бъдат присъдени разноските по делото – 570 лв. изплатено адвокатско възнаграждение по договор от 28.10.2016 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Л. Г., Б. В. Р.-Л., Л. Н. А.-Ш., Е. Б. Ш., А. П. Б., Д. Щ., Н. С. Щ. и Н. И. А. за отмяна на влязлото в сила решение № 48 от 30.03.2016 г. по гр.д.№4053/2015г. на ВКС, І ГО, на основание чл.303, ал.1, т.1 и чл.303, ал.1, т.4 ГПК.
ОСЪЖДА М. Л. Г., Б. В. Р.-Л., Л. Н. А.-Ш., Е. Б. Ш., А. П. Б., Д. Щ., Н. С. Щ. и Н. И. А. да заплатят на ТПК „Д. Б.” сумата от 570 лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: