О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 48/30.01.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова т. д. № 60186 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 409/ 02.03.2016 г. по т. д. № 3278/ 2015 г., с което Софийски апелативен съд, като потвърждава решение № 52/ 03.04.2015 г. по т. д. № 160/ 2014 г. на Софийски окръжен съд, е отхвърлил алтернативно съединените искове на [фирма] срещу [фирма] по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Решението обжалва [фирма] с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следния процесуалноправен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да допусне изслушване на съдебна експертиза, когато във въззивната жалба е въведено оплакване, че при съществено процесуално нарушение първата инстанция е пропуснала да назначи вещо лице за изясняването на относим факт? Касаторът счита въпросът включен в предмета на делото и обуславящ изводите на въззивния съд, а допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обосновава с довода, че е разрешен с обжалваното решение в противоречие с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК и с тълкувателни решения, на които се позовава.
Ответникът [фирма], ответник и по касация, възразява по искането за допускане на касационния контрол. Той не намира повдигнатият въпрос да има претендираното значение.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че жалбата е с допустим предмет. Въззивното решение е по търговско дело, а всеки от алтернативните искове за главница е в размер над 20 000 лв., доколкото спорните вземания са плащания по рамков договор. Следователно чл. 280, ал. 2 ГПК не ограничава упражненото право на касационно обжалване. Жалбата е при надлежна легитимация. Касатор е ищецът по осъдителните искове, отхвърлени с въззивното решение. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за нейната допустимост и редовност, но повдигнатият от касатора процесуалноправен въпрос не обосновава обжалваното решение. Съображенията за това са следните:
С предявените искове касаторът претендира ответникът по касация да бъде осъден да върне платеното по приложените към исковата молба данъчни фактури, заявявайки твърдения, които покриват съставите на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД. Касаторът е твърдял, че общата сума от 28 800 лв. е сборът от плащанията по нищожен поради невъзможност на предмета рамков договор или сумата подлежи на връщане, защото основанията за плащанията е отпаднало с прекратяването на договора.
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните не спорят за извършените от касатора плащания, но тяхното връщане ответникът по касация не дължи. Въззивният съд е зачел липсата на спор за това, че сумите по данъчните фактури са платени по сключен между страните рамков договор. Подложил е договора на тълкуване и е приел, че неговият предмет е възможен, а действието на договора страните са прекратили по взаимно съгласие занапред на дата, следваща плащанията. Така е изключил възникването на вземанията за неоснователно обогатяване при квалификацията на чл. 55, ал. 1, пр. 1 или 3 ЗЗД, заявени с алтернативните искове. Направил е и извода, че след като не са възникнали притезанията за главница, не са възниквали и акцесорните по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Настоящият състав на Върховния касационен съд не намира, че за установяването на обсъдените с решението относими факти са били необходими специални знания. Следователно не обуславя въззивното решение повдигнатият от касатора процесуалноправен въпрос, длъжен ли е въззивният съд да допусне изслушване на съдебна експертиза, когато във въззивната жалба е въведено оплакване, че при съществено процесуално нарушение първата инстанция е пропуснала да назначи вещо лице за изясняването на относим факт. Изложеното изключва общото основание от чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
При този изход на делото в тежест на касатора остават и разноските, направени пред настоящата инстанция (арг. от обратното на чл. 78, ал. 1 ГПК).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 409/ 02.03.2016 г. по т. д. № 3278/ 2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.