1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
София, 07.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева т. д. № 60321 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 918 от 09.05.2016 г. по в. гр. д. № 684/2016 г. на Софийски апелативен съд, след частична отмяна на решение от 07.05.2015 г. по гр.д.№7619/2012 г. на СГС, 12 с-в, е уважен в пълния му размер предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване вземания на банката, произтичащи от обявена предсрочна изискуемост на договор за банков кредит ФЛ-298-М от 21.09.2007г., както следва: 53 112,45 лв. просрочена главница; 8298,29лв. възнаградителна лихва за периода 10.06.10г. – 17.10.11г.; 1730,30 лв. договорна лихва за забава за периода 10.06.10 г. – 18.10.11г.; 1203,10 лв. договорна неустойка за периода 19.05.10 г. – 18.10.2011 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
С въззивното решение е обезсилено решението на първата инстанция по отношение на солидарния длъжник П. С. С. и е прекратено производството спрямо него по съображение, че не е подал в срок възражение срещу заповедта за изпълнение и по отношение на него тя е влязла в сила.
Един от решаващите изводи на въззивния съд по иска, насочен срещу [фирма], се състои в това, че неговият управител е подписал договора за банков кредит, с което е задължил дружеството. Изложено е и допълнително съображение, че по аргумент от ТР №3/2013 г. на ОСГТК на ВКС действията на органния представител задължават представляваното от него дружество в отношенията му с трети лица, без да е било необходимо да има решение на общото събрание за това. По тази причина договорът за кредит е напълно валиден, независимо от това дали управителят е взел еднолично решение за сключването му или не.
Касационна жалба срещу въззивното решене е подадена от ответника [фирма].
Жалбоподателят цитира извадки от особеното мнение към т.1 на ТР №3/2013 г. на ОСГТК на ВКС и достига до извод, че то трябва да намери приложение и в настоящия случай, като се приеме, че без решение на общото събрание на съдружниците в О. управителят не би могъл да го задължи с договор за банков кредит. Счита, че в случая няма валидно взето решение на ОС, поради което договорът за кредит е недействителен.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Следва ли съдът, при заведен установителен иск след издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в полза на банка и подадено възражение, да изиска служебно общите условия за отпускане на кредити, касаещи конкретния спор, или същите следва да се прилагат по делото само въз основа на направени искания на страните. На какъв етап същите следва да бъдат представени от заявителя – в заповедното или в исковото производство.
2. Приложимо ли е ТР №3/2013 г. на ОСГТК на ВКС за органно представителство, без изследване на общите условия за отпускане на кредити на кредитополучателя в които е записано, че кредит следва да се отпуска на кредитополучател и негов съдлъжник само при валидно взето решение на ОС на съответното търговско дружество.
3. Незаконосъобразни ли са ОУ на кредитодателя, в случай че в тях е записано, че следва да има валидно взето решение на ОС на дружеството търговец за сключване на договор за кредит като длъжник или съдлъжник.
Ответникът [фирма] оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на разглеждането и по същество от ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивен съд, по което главният иск е над 20 000лв. и следователно не е налице пречката на чл.280, ал.2 ГПК за разглеждане на жалбата от ВКС.
Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставените от жалбоподателя въпроси не са обуславящи за изхода на делото по смисъла на т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и затова по тях не може да се допусне касационно обжалване. Те са свързани с възражение за нищожност на договора за банков кредит, каквото дружеството – жалбоподател не е правило нито в отговора на исковата молба, озаглавен „писмо”, нито по-късно в процеса. Възражението за нищожност е направено от другия ответник и съдлъжник П. С. С., спрямо когото производството по делото е прекратено като недопустимо. След като в хода на първоинстанционното производство жалбоподателят не се е бранил с възражение за нищожност, той не може да иска допускане на делото до разглеждане по същество от ВКС по въпроси, свързани с такова непредявено възражение.
На следващо място – поставените от жалбоподателя въпроси са продиктувани от виждането му, че за да е валиден договор за банков кредит, по който кредитополучател е дружество с ограничена отговорност, следва да има предходно съответно решение на общото събрание на дружеството, по аргумент от чл.137, ал.1, т.7 ТЗ, макар този текст да се отнася за решения за придобиване и отчуждаване на имоти и вещни права върху тях. Това становище жалбоподателят обосновава с аргументи от особеното мнение към т.1 на ТР №3/2013г. на ОСГТК на ВКС. От самото тълкувателно решение обаче следва друго – че действията на управителя на О. за извършване на разпоредителни сделки с недвижимо имущество на дружеството са валидни и без да има решение по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ. Даденото разрешение по това тълкувателно решение може да се приложи със същите съображения и за сходната хипотеза на поемане на задължения от О. по банкови кредити. След като ВКС е изразил становището си в тълкувателно решение, няма основание за поддържаното от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като то се прилага само при липса на задължителна практика на ВКС. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая управителят на [фирма], който е подписал договора за банков кредит, е бил същевременно и съдружник с решаващ глас в общото събрание, тъй като притежава 75 % от капитала на дружеството. Преди сключване на процесния договор за банков кредит, той е подписал решение от 19.09.2007 г. за сключване на този договор.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37, ал.1 ЗПП и чл.25, ал.2 НЗПП размер на 300 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 918 от 09.05.2016 г. по в. гр. д. № 684/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата от 300 лв. разноски по чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37, ал.1 ЗПП и чл.25, ал.2 НЗПП.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: