О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 139
гр. София, 07.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 60131 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 41/23.03.2016 г. по гр.д. № 86/ 2016 г., с което Варненски апелативен съд, потвърждавайки решение № 1967/ 26.11.2015 г. по гр. д. № 2940/ 2014 г. на Варненски окръжен съд, уважава иска на [фирма], със седалище в [населено място], срещу [фирма], със седалище в [населено място], с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за сумата 21 183, 89 лв. (частичен иск от вземане в пълен размер 50 000 лв.) – обезщетение за неоснователно ползване на трафопост тип К. 20/0,4kV 160kVA, находящ се в ПИ № 3097, кв. 45, по плана на [населено място], за периода от 01.07.2011 г. до 16.10.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане и е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан до пълния предявен размер над 21 183, 89 лев. до 43 808, 23 лв. – частичен иск за сумата от 50 000 лв.
Решението обжалва [фирма] с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по въпросите:
1. За базата за определяне на дължимото вземане за стойност поради неоснователно обогатяване от ползването на трафопост от доставчика на ел. енергия за битови нужди, и дохода, който собственикът на трафопоста, въведен в експлоатация през 2007 г. е пропуснал да реализира.
2. Приложима ли е Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ, приета от приетата от ДЕКВР с решение по протокол № 49/15.07.2004 г. по отношение на енергийни съоръжения и уредби, попадащи под разпоредбите на § 4 от ПЗР на ЗЕ?
Касаторът счита въпросите обуславящи решението. По отношение на първия заявява да е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че първият е разрешен в противоречие с Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр.д. № 1/1979 г. на Пленума на ВС, а за втория заявява да е от значение за точното прилагане на закона за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по него няма задължителна практика на ВКС.
Ответникът по касация – [фирма], възразява, че формулираните въпроси не отговарят на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280 ГПК, нито са обосновани допълнителни основания. Претендира разноски.
Настоящият състав намира касационната жалба с допустим предмет – търговското дело не попада в забраната от чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК; подадена от легитимирана страна – ответникът по уважените искове; при спазване на срока по чл. 283 във вр. чл. 60, ал. 6 вр. 62, ал. 2 ГПК и всички други предпоставки за редовност и допустимост на жалбата. Изключено е всяко основание за допускане на касационния контрол, като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение въззивният съд приема, че ответникът по касация е собственик на изграден и въведен в експлоатация на 13.08.2007 г. трафопост тип К. 20/0.4kV 160 kVA, находящ се в ПИ 3097, кв. 45 по плана на СО „А. М.“, землище В. и на съоръженията в него. Изграждането е станало в изпълнение на задължението на ответника по касация по сключен между страните договор от 21.04.2007 г. за присъединяването на неговия обект, представляващ жилищна сграда в ПИ 3097, кв. 45 по плана на СО „А. мак“, [населено място] към електроразпределителната мрежа. Касаторът, енергоразпределително дружество, не е изпълнил своето задължение да изкупи съоръжение, което задължение произтича от закона. В периода 01.07.2011 г. – 16.10.2014 г. ответникът използвал трафопоста и съоръженията в него, за да достави електрическа енергия до своите абонати по договорите с тях.
Въззивният съд приема, че липсата на договорни отношения между страните за регламентация на ползването на процесния трафопост обосновава приложението на института за неоснователно обогатяване и квалифицира иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Позовал се е на задължителната практика на ВКС и е посочил, че при липса на договор по чл. 117, ал. 7 ЗЕ (сега ал. 8), обезщетението за неоснователно ползване на енергийни уредби и съоръжения, следва да се определи на базата Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ, приета от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Прието е, че прилагането на Методиката е обусловено от липсата на други потребители на услугата „достъп до съоръжения за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия“ на пазара, а от значение за дължимото обезщетение е онова, от което собственикът на трафопоста е лишен и което със сигурност е реализирал касатора, въпреки че не е сключил договора за изкупуване с ответника по касация. Въззивният съд се е позовал на допълнителното заключение по СИЕ, според което обезщетението за ползването без правно основание на собствения на ищеца трафопост, ведно със съоръженията в него, е в размер на 21 183, 89 лв.
Въпросите, обусловили решаващата воля на съда в обжалваното решениеу са дали касаторът – енергоразпределително дружество се е обогатил неоснователно, ползвайки трафопоста – собственост на ответника по касация и как следва да се определи вземането за стойност от неоснователно обогатяване по общия състав на чл. 59 ЗЗД. По тези въпроси е налице трайно установена съдебна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК (решение № 198/26.11.2010 г. по т. д. № 1025/2009 г., ВКС, II т.о., решение № 179/18.05.2011 г. по т. д. № 13/2010 г., ВКС, II т. о., решение № 6/02.02.2015 г. по т. д. № 184/2014 г., ВКС, II т.о., решение № 291/27.02.2015 г. по гр. д. № 4016/2014 г., ВКС, I г. о., решение № 37/30.03.2010 г. по т. д. № 709/2009 г., ВКС, I т.о., решение № 91/11.09.2009 г. по т. д. № 596/2008 г., ВКС, II т. о). Обжалваното решение е съобразено с тази практика на ВКС. Въззивният съд я е възприел, достигайки до извода, че са осъществени налице всички елементи от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД: ответникът по касация е собственик на вещта, тя се ползва от касатора, липсва правно основание за ползването й, а в резултат на това между двата патримониума са се разместили блага. Съобразил е и че като вещ, представляваща енергиен обект (т. 23 и т. 22 ДР на ЗЕ), по отношение на трафопоста са приложими разпоредбите на специалния закон – ЗЕ. При ползване на енергийни обекти и съоръжения в тях, които са собственост на друго лице, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от собственика, когато не е сключен договор за предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 7 (сега, ал. 8) ЗЕ и без наличието на друго основание, енергийното дружество следва да плати обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, което обезщетение следва да се определи на база приетата от ДКЕВР методика. Следователно и двата въпроса, които касаторът повдига, обосновават въззивното решение, но то е съобразено с практиката на ВКС. Тази практика настоящият състав споделя, а това изключва всяко допълнително основание за допускане на касационния контрол.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да репарира разноските, които ответникът по касация е направил в производството пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 41/23.03.2016 г. по гр. д. № 86/ 2016 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] със седалище [населено място], ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.