1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
София, 31.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№ 3717 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 76 от 11.04.2016 г. по гр. д. № 69/16 г. на Кюстендилския окръжен съд е потвърдено решение от 01.12.2015 г. по гр. д. № 907/2015 г. на Дупнишкия районен съд, с което е признато за установено по отношение на ответниците В. П. П., П. В. П. и Г. А. З., че ищцата Е. В. И. е собственик на ? ид. част от поземлен имот с идентификатор 68789.608.156 по КК на [населено място], одобрена със заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на изп. директор на АК, изменена със заповед № КД-14-10-289/30.08.2011г. на началника на С. – [населено място]; на ? ид. ч. от описаните жилище и селскостопанска сграда, построени върху имота, като ответниците са осъдени да предадат на ищцата владението върху тези имоти. Със същото решение е отменен на основание чл. 537, ал.2 ГПК нот. акт № 73, т.I, рег. №1249, дело №65/2014г. на нотариус А. Р. до размера на признатия на ищцата обем от правото на собственост върху процесните имоти.
Въззивният съд е приел, че процесните имоти са принадлежали на наследодателите на ищцата и ответника П. П. и по силата на наследствено правоприемство са станали съсобствени между тези лица; че през 2014г. ответникът П. и съпругата му З. се снабдили с констативен нотариален акт за собственост върху недвижимите имоти на основание наследство и давностно владение и по-късно прехвърлили собствеността върху тях на ответника В. П.. След анализ на събраните доказателства съдът достигнал до извода, че между наследниците не е манифестирано поведение, изразяващо волята на единия от тях да владее имотите само за себе си, с което да отрича владението на другия съсобственик. Тъй като ответниците владеят без основание идеалните части на ищцата, исковете по чл. 108 ЗС са уважени и нотариалният акт, легитимиращ ответниците П. и З. като индивидуални собственици на имотите, е отменен за съответната част.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника П. В. П.. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неоснователно е приел, че той, заедно със съпругата му, не са демонстрирали спрямо ищцата намерението си за своене на имотите, тъй като от свидетелските показания се установявало, че именно те са владели имотите и така са придобили спорните части от тях въз основа на давностно владение. Съдържат се оплаквания за липса на мотиви на въззивното решение.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по следните въпроси:
1.Нищожно ли е съдебно решение, в което няма мотиви и правни изводи, или те са кратки.
2. Относно предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 79 ЗС.
По първия въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК във връзка с т.18 на ТР №1/04.01.2001г. по тълк.д.№1/2000 г. на ОСГК на ВКС, а по втория въпрос се твърди наличие на противоречие между въззивното решение и решение №802 от 24.11.2004 г. по гр.д.№544/2004 г. на ВКС, І ГО, в което е прието, че съгласно чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт върху имота се упражнява с намерение той да се свои.
Ответникът в производството Е. В. И. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и съдът правилно е приложил процесуалния и материалния закон.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск за собственост, за което касационното обжалване е допустимо без оглед цената на иска, съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК.
Не са налице обаче основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на разглеждане на жалбата по същество от ВКС.
Въпросът дали е валидно съдебно решение, ако мотивите му са кратки, или въобще липсват, е относим към настоящото дело, тъй като същинските мотиви на обжалваното въззивно решение са само две изречения, като на основание чл.272 ГПК има и препращане към мотивите на първата инстанция, които са подробни. По този въпрос обаче не може да се допусне касационно обжалване, тъй като има формирана задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК, според която липсата на мотиви не води до нищожност на съдебното решение – в този смисъл решение №248 от 11.06.2012 г. по гр.д.№572/2011 г. на ВКС, ІV ГО; решение №432/26.10.2010 г. по гр.д.№826/2010 г. на ВКС, ІІ ГО и др. Независимо от лаконичните мотиви, обжалваното въззивно решение е валидно.
Вторият въпрос, свързан с предпоставките на чл.79, ал.1 ЗС за придобиване на имот по давност, също е обуславящ за изхода на делото. По него обаче не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посоченото от жалбоподателите решение №802 от 24.11.2004 г. по гр.д.№544/2004 г. на ВКС, І ГО разглежда само общите предпоставки за придобиване по давност на чужд имот. Хипотезата по настоящото дело е по-различна, тъй като се отнася за придобиване по давност на идеална част от съсобствен недвижим имот. На тази хипотеза е посветено ТР №1/06.08.2012 г. по тълк.д.№1/2012 г. на ОСГК на ВКС, според което презумпцията на чл.69 ЗС се счита за оборена в случаите, при които съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща /при частно правоприемство или наследяване, когато приобретателите са две или повече лица/, като във всички случаи владеещият съсобственик следва да е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението си да владее техните идеални части за себе си, за да може да се позове на последиците на чл.79 ЗС. Обжалваното въззивно решение е в съответствие с принципните разрешения, дадени с посоченото ТР №1/2012 г. на ОСГК на ВКС. По тази причина няма основание за допускането му до касационно обжалване и по втория въпрос.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 76 от 11.04.2016 г. по гр. д. № 69/16 г. на Кюстендилския окръжен съд.
ОСЪЖДА В. П. П., П. В. П. и Г. А. З. да заплатят на Е. В. И. сумата от 500 лв. разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: