3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
София, 09.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№ 3259 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 10 от 15.01.16 г. по гр. д. № 595/2015 г. на Шуменския окръжен съд е потвърдено решение № 1539 от 24.08.2015 г. по гр. д. № 3896/12 г. на Шуменския районен съд в частта, с което е бил уважен предявеният от Н. Б. А. и З. Р. А. срещу Л. Д. В. установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК – признато е за установено, че ищците са собственици на основание придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС на 500/1972 идеални части от поземлен имот с идентификатор 83510.663.94 по КК на [населено място].
Въззивният съд е приел, че за поземлен имот с идентификатор 83510.663.94 по КК на [населено място] е бил издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка № 63, т.7, дело №1156/2007 г. на нотариус рег. №222, който легитимира като собственик лицето Р. В. Ч.. С нотариален акт №116, т.ІІІ, рег.№13484, н.д. № 420/17.07.2008 г. Р. Ч. е продала имота на Г. Е. Г. и на [фирма], а с последващ нотариален акт № 39/2010 г. купувачите са продали същия имот на ищеца Н. Б. А., по време на брака му със З. Р. А.. При тези данни съдът е приел от правна страна, че ищците са придобили собствеността върху целия имот, включително спорната идеална част от него, въз основа на кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС, текла през периода 17.07.2008 г. – 17.07.2013 г., като са присъединили и владението на своите праводатели. Прието е, че те са добросъвестни владелци по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС, тъй като са придобили владението на имота на годно правно основание и не са ангажирани доказателства за опровергаване на презумпцията на чл.70, ал.2 ЗС за доказване на тяхно знание за противопоставими права на ответницата върху част от имота. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Л. Д. В..
Жалбоподателката поддържа, че въззивното решение е неправилно поради неправилно тълкуване на доказателствата по делото, превратното им тълкуване и превратно прилагане на материалното право. Не пояснява тези си твърдения.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дали е допустимо нотариален акт, издаден при престъпни обстоятелства, да породи законови правни последици във връзка с правото на собственост.
Жалбоподателката не е пояснила какво разбира под израза престъпни обстоятелства, нито е изложила обосновка на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците в производството Н. Б. А. и З. Р. А. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество, тъй като с нея за първи път се въвежда спор за наличие на престъпни обстоятелства, а и защото не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Поставеният правен въпрос, освен че не е изяснен по своето съдържание, не е и обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, затова по него не може да се допусне касационно обжалване. Този въпрос не е бил включен в предмета на делото по съответния процесуален ред и въззивният съд не се е произнесъл по него. За първи път в касационната жалба се въвежда твърдение за „престъпни обстоятелства”, без да се сочи в какво се изразяват те и за кой от изброените по делото нотариални актове се отнасят. Липсва и обосновка с какво отговорът на поставеният въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а това също следва да е част от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, съобразно приетото в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Нотариалният акт №39/2010 г., с който първият ищец е закупил имота, материализира сключен договор за покупко-продажба на процесния имот. Той не страда от външни пороци и затова е преценен от въззивния съд като годно правно основание по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС. С отговора на исковата молба ответницата е оспорила този нотариален акт с неясното твърдение, че той е нищожен, тъй като е нищожен предходният нотариален акт по обстоятелствена проверка. Това твърдение не е уточнено. Не е посочено в какво се изразява нищожността, не са ангажирани и доказателства за тази нищожност. Възражението за нищожност не е обсъждано в първоинстанционното решение. Въззивната жалба на Л. Д. В. е бланкетна, в нея няма оплакване за необсъденото и възражение, затова въззивният съд се е произнесъл в рамките на чл.269 ГПК. Недопустимо е въпросът за нищожността да се въвежда отново с касационната жалба, а по него не може да се допусне касационно обжалване по изложените съображения.
С оглед изхода на делото, на ответниците следва да се присъдят сторените разноски в размер на 450 лв., съобразно приложения списък и договор за правна защита и съдействие от 23.03.2016 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение решение № 10 от 15.01.16 г. по гр. д. № 595/2015 г. на Шуменския окръжен съд в обжалваната част по иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Л. Д. В. от [населено място], [улица] да заплати на Н. Б. А. и З. Р. А., двамата от [населено място] могили, [община], [улица] сумата от 450 лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: