О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 4/04.01.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3257 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2897/ 11.04.2016 г. по гр. д. № 265/ 2016 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решението от 03.04.2015 г. по гр. д. № 41 679/ 2013 г. на Софийски районен съд, допуска до делба между Д. В. Б. и Д. Р. В. един имот в [населено място].
Решението обжалва касаторът Д. Р. В. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително) по следния процесуалноправен въпрос: При оборване на презумпцията по чл. 30, ал. 2 ЗС при договор за покупкопродажба, в който не са посочени дяловете на купувачите, длъжен ли е съдът да съобрази вътрешните отношения между съсобствениците не само според частта от цената, която всеки е платил, но и според участието им в разноските по сключването на договора? Касаторът счита въпроса включен в предмета на делото и обуславящ изводите на въззивния съд, а допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК обосновава с довода, че допускането на касационното обжалване на решението е от значение за точното прилагане на закона (чл. 30, ал. 2 ЗС) и за развитието на правото. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради съществено нарушение на чл. 30, ал. 2 ЗС. Касаторът счита, че законовата презумпция въззивният съд е приложил неправилно, отказвайки да зачете обстоятелството, че касаторът е поел изцяло в своя тежест разноските по сключения договор по н. а. № 172/ 16.10.2006 г.
Ответникът по касационната жалба Д. В. Б. не намира повдигнатият въпрос да има претендираното значение. Квалифицира го като касационно оплакване. Възразява, че решението е правилно.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Обжалваното решение е по допускане на делбата (чл. 344, ал. 1 ГПК), а в първата фаза на особеното исково производство делбеното имущество не се оценява парично. Изложеното преодолява пречката от чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК за възникване на упражненото право на касационно обжалване. Жалбата е подадена от легитимирана страна. Касатор е съделителят, който е обжалвал и първоинстанционното решение с оплакванията, че неговият дял в съсобствеността е по-голям от дела на ответницата по касация (320 318/ 525 328 ид. части). Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, но повдигнатият от касатора въпрос не обосновава решението. Съображенията за това са следните:
За да остави в сила първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че съсобствеността е възникнала на основание договор по н. а. № 172/ 16.10.2006 г., със сключването на който съделителите са купили имота. Приел е техните дялове за равни, доколкото от договора не следва друго и по презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС касаторът, който е ответникът по делбения иск, не е успял да проведе успешно обратното доказване. Обсъдил е твърденията, с които е обосновано възражението за по-голям дял в съсобствеността – 320 318/ 525 328 ид. части, – като е съобразил, че касаторът го извежда от това, че с ответницата по касация са платили поравно цената на имота, но изцяло в негова тежест са били разноските по сключването на договора. Въззивният съд е приел, че дори да са верни, поетите от касатора разноски по сключването на договора не доказват по-голям обем на придобитите права и е добавил, че събраните доказателства сочат на извършени от него разноски по сключването на договора със стойност, която обаче е незначителна в сравнение с тази на придобитите права.
Следователно въпросът, който обосновава въззивното решение, е при оборване на презумпцията по чл. 30, ал. 2 ЗС при съсобственост, възникнала от договор за покупко-продажба, длъжен ли е съдът да сравнява стойността на платеното от купувача, който се позовава на по-голям дял, с тази на придобитите права. Повдигнатият от касатора въпрос е различен и не съдържа същинския. Изложеното изключва общото основание от чл. 280, ал. 1 ГПК, а касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2897/ 11.04.2016 г. по гр. д. № 265/ 2016 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.