О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
146
София, 19.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 2144 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
С разпореждане № 42 от 24.04.2017 г. на председателя на второ гражданско отделение на ВКС по преписка вх. № 3912/21.04.2017 г. е отказано образуването на производство по молбата на М. Г. М. и Л. С. М. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение от 23.09.1991 г. по гр. д. № 208/1991 г. на РС Велики Преслав. Прието е, че делото, по което е постановено атакуваното решение, е унищожено поради изтичане на срока за съхранението му и съгласно чл.90 от действащия Правилник за администрацията в съдилищата няма законова възможност за неговото възстановяване. Прието е също, че молбата за отмяна е просрочена, тъй като е подадена след изтичане на едногодишния преклузивен срок по чл.232, ал.1 ГПК /отм./.
Частна жалба срещу посоченото разпореждане е подадена от М. Г. М. и Л. С. М..
Жалбоподателите поддържат, че липсата на процесуална възможност за възстановяване на унищоженото дело не може да бъде пречка за разглеждане на молбата им за отмяна. Новият ГПК, в сила от 01.03.2008 г., не съдържал разпоредба, аналогична на чл.232, ал.1 ГПК /отм./, която да ограничава с едногодишен преклузивен срок възможността да се иска отмяна на влязло в сила решение. Преграждащото разпореждане на председателя на второ гражданско отделение ги лишавало от правото на защита, което процесуалният закон създавал.
Върховният касационен съд в настоящия си състав приема, че частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна.
В т.8 на приетото на 17.05.2017 г. Тълкувателно решение № 7 по тълк.д. №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, непубликувано към настоящия момент, е прието, че е недопустима молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, подадена при действието на ГПК /ДВ бр. 89/2007 г., в сила от 01.03.2008г./, ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл.232, ал.1 ГПК /отм./.
В настоящия случай предмет на молба за отмяна е влязло в сила решение от 23.09.1991 г. по гр. д. № 208/1991 г. на РС Велики Преслав. Едногодишният преклузивен срок по чл.232, ал.1 за подаване на молба за отмяна на това решение е изтекъл при действието на ГПК /отм./. Съгласно приетото в т.8 на посоченото ТР на ОСГТК на ВКС, не може да се иска отмяна на това решение при условията на чл.303 и сл. от действащия ГПК от 2008 г. Правилно е отказано образуването на производство по подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение от 23.09.1991 г. по гр. д. № 208/1991 г. на РС Велики Преслав и тази молба е върната. Подадената частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. Г. М. и Л. С. М. срещу разпореждане № 42 от 24.04.2017 г. на председателя на второ гражданско отделение на ВКС по преписка вх. № 3912/21.04.2017 г., с което е отказано образуването на производство по молбата на М. Г. М. и Л. С. М. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение от 23.09.1991 г. по гр. д. № 208/1991 г. на РС Велики Преслав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: