О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 83/03.05.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 1452 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 4348/ 28.12.2016 г. по ч. гр. д. № 5693/ 2016 г., с което Софийски апелативен съд оставя без уважение частната жалба на Б. К. И. и на И. Ц. И. срещу разпореждане от 19.10.2016 г. по гр. д. № 909/ 2008 г. на Софийски градски съд за връщане на касационната им жалба срещу въззивното решение на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК.
Определението обжалват Б. и И. И. с искане да бъде допуснато до касационен контрол и отменено.
Ответникът С. Т. А., ответник и по касация, възразява, че няма основание за допускане на касационния контрол, а определението е правилно.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, на обжалване с частна касационна жалба подлежат: 1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частните жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и 2. определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Апелативният съд постановява обжалваното определение, упражнявайки компетентност от чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Цитираната разпоредба и предвиденото в чл. 279 ГПК поставя в подсъдност на съответния апелативен съд определенията/ разпорежданията, с които въззивен съд е преградил по-нататъшното развитие на производството.
В приложението на тези разпоредби настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че разпореждането за връщане на касационната жалба поради нейното просрочие от въззивния съд прегражда развитието на касационното производство, но е с недопустим предмет частната касационна жалба срещу определението, с което съответният апелативен съд е оставил без уважение частната жалба срещу разпореждането по чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК.
Първо, упражнявайки компетентност от чл. 274, ал. 2, изр. 1, in fine ГПК, съответният апелативен съд не действа като въззивна, а като контролно-отменителна инстанция. В производството по глава Х. ГПК съответният апелативен съд проверява валидността, допустимостта и правилността на разпореждането за връщане на касационната жалба на въззивния (окръжен) съд. Следователно частната касационна жалба няма за предмет определение на въззивен съд, а точно такова е изискването от чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Второ, с изменението на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК (ДВ бр.50/ 2015 г.) законодателят възложи на съответния апелативен съд компетентност, която преди принадлежеше на Върховния касационен съд. Преди това изменение от чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК не произтичаше възможност за инстанционен контрол на определението, с което ВКС извършваше проверката за валидността, допустимостта и правилността на разпореждането за връщане на касационната жалба на въззивния съд. Такава възможност не произтича и сега, само защото законодателят я е възложил на апелативен съд. В сегашната своя редакция чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК задава конкретна цел на законодателя – да разтовари Върховния касационен съд от определена категория дела с ниска степен на правна и фактическа сложност. Постигането на целта изключва корективното тълкуване на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, според което контролно-отменителните определения на апелативния съд по чл. 274, ал. 2, изр. 1, in fine, вр. ал. 1 ГПК са допустим предмет на частна касационна жалба.
Трето, случаят не попада и в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Определението, с което съответният апелативен съд оставя без уважение частната жалба срещу разпореждането на въззивния съд за връщане на касационната жалба, е от значение за основното (за исковото), а не за „друго“ производство.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба от Б. К. И. и И. Ц. И. срещу определение № 4348/ 28.12.2016 г. по ч. гр. д. № 5693/ 2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд от Б. и И. И. в 1-седмичен срок от връчването на преписа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.