О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 258/28.04.2017 год.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 60399 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 135/ 16.06.2016 г. по гр. д. № 89/ 2016 г., с което Великотърновски апелативен съд след частично изменение на решение № 547/ 27.10.2015 г. по гр. д. № 980/ 2014 г. на Великотърновски окръжен съд:
· по иск на [община] срещу [фирма] разваля на основание чл. 223, вр. чл. 189, ал. 1, изр. 1, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД договор за замяна на недвижими имоти от 10.10.2005 г., вписан в регистъра на Службата по вписванията под № 8725/ 11.10.2015 г.;
· осъжда на основание чл. 223, вр. чл. 192, ал. 1, изр. 1 ЗЗД [фирма] да върне на [община] аптеката в [населено място], получена по разваления договор и
· отхвърля възражението на [фирма] за правото да задържи аптеката до заплащане на сумата 14 000 лв. – резултат от подобрения от 2011 г., като го квалифицира по чл. 72, ал. 3 ЗС.
Решението се обжалва от [фирма] с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните въпроси (уточнени в духа на заявените касационни оплаквания – т. 1 ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС):
1. Възниква ли, при какви предпоставки и с какъв обем отговорност за евикция, когато заменящият е учредил в полза на трето лице ипотека върху имота, собствеността върху който прехвърля по замяна, а насрещната страна към сключването на договора знае за ипотеката?
2. Разполага ли в посочения случай заменящият с правото да задържи имота до заплащане на подобренията като защитно средство по иска с правна квалификация чл. 223, вр. чл. 192, ал. 1, изр. 1 ЗЗД на насрещната страна за връщане на имота. При упражняване на това възражение какво следва да е произнасянето на съда в решението по осъдителния иск?
3. Длъжен ли е въззивният съд да отговори на всички възражения по съществото на иска, които ответникът е въвел с писмения отговор на исковата молба?
Касаторът счита въпросите обуславящи въззивното решение, а допълнителното основание по първите три (двата материалноправни и свързания с втория процесуалноправен) обосновава с предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а по третият самостоятелен процесуалноправен въпрос – с предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и с довода за противоречие на решението с множество постановени от ВКС по реда на чл. 290 – 293 ГПК. По същество касаторът се оплаква, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с предпоставките и обема на отговорността за евикция, така както са уредени в чл. 189 – 192 ЗЗД и така както следва да се прилагат при замяната (чл. 223 ЗЗД). Оплаква се също, че неправилно въззивният съд е квалифицирал и отхвърлил неговото възражение срещу осъдителния иск да задържи аптеката до заплащане на извършените подобрения. Оплаква се и за това, че въззивният съд не е разгледал всички възражения, въведени с писмения отговор на исковата молба. Претендира разноските по делото.
Ответникът по касация [община] възразява, че основания за допускане на касационния контрол няма, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Делото е търговско и всеки кумалативно обективно съединен иск е с цена над 25 000 лв. Подадена е от легитимирана страна. Касатор е ответникът по уважените искове, осъдителният – безусловно при отреченото право на задържане по евентуалното възражение, предвидено в чл. 298, ал. 4, пр. 1 ГПК. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, а въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол по повдигнатите въпроси при основанията от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително). Съображенията са следните:
Ответникът по касация е обосновал своята материална легитимация с твърденията, че на 10.10.2005 г. в необходимата писмена форма (чл. 34, ал. 7 ЗОбС) е сключил договор за замяна на една аптека в [населено място], частна общинска собственост, срещу два апартамента в [населено място], собственост на касатора. Към замяната върху двата апартамента касаторът е учредил ипотека в полза на трето за договора лице ( [фирма]). Към предявяване на исковете Банката е предприела действия по принудително изпълнение на задълженията, обезпечени с ипотека, насочвайки принудителното изпълнение върху апартаментите. С тези твърдения ответникът по касация е поискал договорът да бъде развален по съдебен ред, а касаторът – да бъде осъден да върне аптеката, получена при замяната.
Касаторът е оспорил исковете, въвеждайки четири правоизключващи възражения. Първо, към сключването на договора ответникът по касация знае за реалното обезпечение, а това изключва отговорността за евикция. Второ, пречка тя да възникване е в съдържанието на ипотечното право – ипотеката е обезпечение, а не вещно право. Трето, към предявяване на исковете не е проведена публичната продан на никой от апартаментите, а това също изключва отговорността за евикция. Четвърто, към замяната ответникът по касация е в спор за правото на собственост върху аптеката с Народно читалище „И. – 1896“. Две седмици след сключване на договора третото лице-претендент го отнася до съда. Разглеждането на спора продължава 8 години, а вписаната искова молба възпрепятства касаторът да учреди ипотека върху аптеката в обезпечение на (нов) договор за банков кредит. За това не получава кредит, за да погаси задълженията, обезпечени с ипотека, а банката – насочва принудителното изпълнение върху двата апартамента. Неизправността на ответника по касация към сключване на договора, проявена в неизпълненото задължение да уведоми касаторът за спора с претендента, също изключва отговорността за евикция. П., по предявения осъдителен иск касаторът има правото да задържи аптеката до заплащане на подобренията, извършени през 2011 г.
С първоинстанционното решение е уважен само осъдителният иск със съображения, че знанието на ответника по касация за учредената ипотека върху двата апартамента към замяната, осъществява предвиденото в чл. 223, вр. чл. 192, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Първостепенният съд приема, че ответникът по касация е кредитор на вземането за връщане на аптеката, но не е титуляр на правото на разваляне на договора за замяна (аргумент от буквалния прочит на приложената правна норма). Първостепенният съд не съзира пречка за възникване на вземането само от това, че правото на третото лице (банката) да се удовлетвори предпочитателно върху ипотекираните имоти, е реализирано в хода на процеса за един от двата апартамента. Мотивира се с това, че за възникване на отговорността на касатора не съществува разлика между проведено и евентуално съдебно отстраняване. Липсват разсъждения по второто и четвъртото правоизключващи възражения, които касаторът въвежда с писмения отговор на исковата молба. О. иск е уважен безусловно със съображения, че за касатора не съществува право на задържане на аптеката до заплащане на подобренията. То принадлежи на добросъвестния владелец (чл. 72, ал. 3 ЗС) или на приравнения към него недобросъвестен (чл. 74, ал. 2 ЗС), а касаторът е подобрявал аптеката в период, в който е собственик. Изведен е отделен диспозитив, с който възражението за право на задържане е квалифицирано по чл. 72, ал. 3 ЗС (аргумент от мотивите) и е отхвърлено.
Първоинстанционното решение е обжалвано и от двете страни.
В своята въззивна жалба касаторът се е оплакал, че първоинстанционният съд не е разгледал второто правоизключващо възражение, а са погрешни разсъжденията по първото и третото. Оплакал се е и за това, че с отхвърленото евентуално възражение за право на задържане е приложен неправилно материалния закон.
В своята насрещна въззивна жалба ответникът по касация се е оплакал, че първоинстанционното решение е неправилно в частта по отхвърления конститутивен иск.
С решението, обжалвано пред настоящата инстанция, въззивният съд е споделил оплакванията в насрещната жалба. Приел е, че чл. 192, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, който се прилага и при замяната (чл. 223 ЗЗД), не изключва правото на ответника по касация на разваляне на договора, а смисълът на нормата е да ограничи обективните предели на отговорността на продавача/ на заменителя, който към сключването на договора знае за правата на третите лица върху имота, получен в собственост. Приел е за основателен и конститутивния иск, а за неоснователни оплакванията на касатора по уважения осъдителен иск. Въззивният съд (също) не отговаря на оплакването във въззивната жалба, че ипотеката е обезпечение, а не вещно право и изключва отговорността за евикция. Споделя мотивите, с които първостепенният съд не съзира разлика между проведена и предстояща евикция, като намира за ненужно да обсъди и доказателствата, че само единият от ипотекираните апартаменти е продаден принудително от съдебния изпълнител.
Разглеждайки оплакванията в жалбата от касатора по евентуалното възражение, въззивният съд (също) достига до извода, че правото на задържане на аптеката не съществува, препращайки към мотивите на първоинстанционния съд (чл. 272 ГПК). По оплакването, че възражението е квалифицирано неправилно, въззивният съд допълнително се е позовавал на задължителните указания, дадени с т. 11 от ППлВС № 6/ 27.12.1974 г. на Пленума на ВС. Добавил е, че касаторът е недобросъвестен подобрител – към замяната той знае за ипотеката, а това изключва правото му да задържи имота след развалянето на договора.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че повдигнатите въпроси обуславят въззивното решение. По материалноправните и свързания с втория процесуалноправен въпрос не му е известна практика на ВКС. Особеностите на иска по чл. 223, вр. чл. 192, ал. 1, изр. 1 ЗЗД в разглежданата хипотеза, в която заменящият дължи връщане на получения недвижим имот, а не цена, допуска осмисляне на въпросите, за тези отношения прилагат ли се указанията в т. 11 от ПППлВС № 6/ 27.12.1974 г., какво е основанието и какво следва да е произнасянето на съда в решението по такова възражението за право на задържане. По тези въпроси са налице общото и допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол.
Те съществуват и по третия (самостоятелен) процесуалноправен въпрос. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че подлежи на прецизиране задължението на въззивния съд да се произнесе по възраженията, които ответникът е направил с писмения отговор на исковата молба, обсъждано в множеството решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК, на част от които касаторът се е позовал.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 135/ 16.06.2016. г. по гр. д. № 89/ 2016 г. на Великотърновски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса за сумата 738. 40 лв.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след представяне на платежния документ, но не по-късно от изтичане на съдебния срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.