О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 238/20.04.2017 год.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на тринадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4736 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 248/ 30.06.2016 г. по гр. д. № 307/ 2016 г., с което Окръжен съд – Хасково, потвърждавайки решение № 38/ 14.03.2016 г. по гр. д. № 608/ 2015 г. на Районен съд – Харманли в обжалваната част, допуска делба между К. М. Д. и Г. Д. Г. и Н. Генчева Т. и В. Г. И. и на нивана от 8. 90 дка в м. Б. в землището на [населено място], общ. С. при квоти по 2/ 6 ид. части за първите двама съделители и по 1/ 6 ид. части за другите двама.
Решението се обжалва от В. И. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по материалноправен и процесуалноправен въпрос, допълнени и уточнени в духа на заявените касационни оплаквания (т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/ 2009 г.): Владее ли имота сънаследник, който основава владението на постигнато с останалите сънаследници съгласие за предаване на владението на техните идеални части? и По възражението на този сънаследник срещу делбения иск за придобивна давност (чл. 79, ал. 1 ЗС), имат ли доказателствена стойност декларациите, изявяващи волята за предаване на владението от сънаследниците на имота? Касаторът счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи обжалваното решение, а допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обосновава с довода, че отрицателните отговори на въззивния съд, противоречат на приложените към изложението решения на ВКС по чл. 290 – 293 ГПК.
Ответниците по касационната жалба К. Д. и Г. Г. възразяват, че касаторът не е повдигнал въпросите, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК, а решението е правилно. Претендират разноски.
Необходимият другар на касатора, Н. Т., не взема становище в настоящото производство.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Въззивното решение е предвиденото в чл. 344, ал. 1 ГПК, а в първата фаза на особеното исково производство делбеното имущество не се остойностява парично. Това изключва забраната от чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК. Подадена е от легитимирана страна. Касатор е ответникът, който пренася спора по възражението по чл. 79, ал. 1 ЗС срещу този делбен иск последователно пред въззивната и касационната инстанция. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, а решението следва да бъде допуснато до касационен контрол при сочените основания (общо и допълнително) от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съображенията са следните:
Ответниците по касация предявяват и този делбен иск, производството по който продължава да е висящо (за една от дванадесетте реституирани по ЗСПЗЗ ниви, бивша собственост на Д. М. Ж.), като материалната легитимация по правото на делба са обосновали с твърденията за възникнала съсобственост по земеделска реституция и наследствено правоприемство.
Касаторът и необжалвалият в касационното производство негов необходим другар Н. Т. са го оспорили с възражение, че към предявяването на делбения иск (на 16.09.2015 г.) са придобили имота по давност. Обосновали са го с твърденията, че техният пряк наследодател Р. Д. И. на 12.10.2000 г. установява своето владение върху имота със съгласието на ответниците по касация, които са останалите наследници на бившия собственик на имота, а касаторът и необжалвалият негов необходим другар (съделителят Н. Т., която е направила същото възражение) са присъединили своето владение към владението на наследодателя (чл. 82 ЗС). Към писмените отговори са представили клетвени декларации от 12.10.2000 г., с които всеки ответник по касация декларира отказ от дела си във възстановените по ЗСПЗЗ земи в землището на [населено място] в полза на Р. И., другият наследник на бившия собственик. Нивата по делбения иск е в това землище.
Във въззивното решение се приема, че всеки сънаследник е владелец на своите идеални части и държател на идеалните части на другите сънаследници на бившия собственик на имота, а за да ги придобие по давност, е необходимо да е извършил действия, които открито да отблъскват владението на останалите. Въззивният съд е отказал да зачете доказателствената стойност на представените клетвени декларации с нотариална заверка на подписите, като е установил, че доколкото не са били вписани, не осъществяват изискванията за отказ от право на собственост върху тази нива (чл. 100 ЗС). Концентрирал се е в обсъждането на останалите събрани доказателства – гласни чрез разпит на свидетели и писмени чрез договори за отдаване на нивата под наем. Приел е възражението за придобивна давност неоснователно, доколкото от тях не е установил касаторът и другият сънаследник по възражението за придобивна давност да са предприели действия, чрез които да са демонстрирали завладяване на идеалните части от нивата на ответниците по касация.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че по материалноправния въпрос въззивното решение противоречи на твърденията, с които възраженията по въведения оригинерен способ са обосновани. Поради това то е в противоречие и с приложените от касатора решения № 549/ 30.12.2010 г. на по гр. д. № 217/ 2010 г. на ВКС, ГК, 2-ро отд. и № 16/ 17.04.2015 г. по гр. д. № 5652/ 2014 г. на ВКС, ГК, 1-во отд. В двете решения, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК, състави на ВКС приемат, че придобивният способ от чл. 79, ал. 1 ЗС е осъществим и когато владението е предадено по съгласие, постигнато от всички сънаследници на имота.
Обжалваното решение противоречи и на приложеното от касатора решение № 150/ 12.04.2010 г. по гр. д. № 5613/ 2007 г. на ВКС, ГК, 3-то ГО. В решението, постановено по същия ред, се приема, че предаване на владението по съгласие на сънаследниците не предполага специална форма, каквато обективното ни материално право предвижда за разпоредителните действия с право на собственост. Доказването на тези твърдения е допустимо с помощта на всички доказателствени средства, като събраните доказателства следва съдът да обсъди в съвкупност.
Въззивният съд е възприел различни отговори. И двата въпроса обосновават въззивното решение, доколкото делбеният иск е предявен на дата, която е годна да осъществи изискванията за срок от чл. 79, ал. 1 ЗС. Следователно въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по двата въпроса при основанията от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Настоящият състав на Върховният касационен съд е длъжен да конституира Н. Т. като жалбоподател, наред с касатора (аналогия от чл. 265, ал. 2 ГПК). С направеното и от нея възражение тя също се позовава на последиците на давността (чл. 84 ЗС, вр. чл. 120 ЗЗД), присъединявайки и своето владение към владението на нейния и на касатора пряк наследодател (чл. 82 ЗС). По този въпрос по съществото на този делбен иск решението не следва да е различно.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 248/ 30.06.2016 г. по гр. д. № 307/ 2016 г. на Окръжен съд – Хасково.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена в полза на ВКС държавна такса 25. 00 лв.
КОНСТИТУИРА като касатор Н. Г. Т. – необходим другар на жалбоподателя В. Г. И. (аналогия от чл. 265, ал. 2 ГПК).
След представяне на платежния документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, но не по-късно от изтичане на срока за представяне на платежния документ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.