О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 271/05.05.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на тринадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4712 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 112/ 13.07.2016 г. по гр. д. № 215/ 2016 г., с което Ямболски окръжен съд, потвърждавайки решение № 225/ 20.04.2016 г.
· признава за установено по отношение на М. Т. А., Н. А. К., С. А. К. и Н. А. И., че Н. П. Н. и С. П. Н. на основание реституция по ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство от С. Ж. С. са собственици на по 1/ 14 ид. части за всеки от тях на три ниви, образувани от нива от 23. 202 дка в м. „Боаза“ в землището на [населено място], като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК отменя нотариален акт № 89/ 12.03.2009 г. на нотариус П. К. в частта, с която А. К. А. е признат за собственик на основание давностно владение на нивите до размера общо от 1/ 7 ид. части и
· по исковете на Н. П. Н. и на С. П. Н. с правна квалификация чл. 76 ЗН обявява за относително недействителни по отношение на наследниците на С. Ж. С. договорите по н. а. № № 86, 87, 88/ 08.04.2013 г. на нотариус С. С., с които А. К. А. дарява съответно на Н. А. К., на С. А. К. и на Н. А. И. по една новообразувана ниви.
Решението се обжалва от М. Т. А., И. Д. К., А. Н. К., М. Н. К. (последните трима – наследници по закон на Н. А. К., починал след постановяване на решението), С. А. К. и Н. А. И. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по установителните искове по въпросите: 1. Удостоверяването на факти от значение за делото в писмен документ, издаден от неучастващо в процеса търговско дружество, представлява ли недопустими свидетелски показания? 2. Следва ли съдът да базира решението си единствено на показанията на свидетел, когато от тях не се установява връзката между засвидетелстваните факти и процесния имот? и 3. Длъжен ли е съдът да следи за допустимостта на представените писмени доказателства? Касаторите искат решението да бъде допуснато до касационен контрол и в частта по исковете по чл. 76 ЗН за проверка на неговата допустимост по въпроса: Настъпва ли приемство в процеса (чл. 227 ГПК), когато на основание чл. 76 ЗН се иска прогласяване на относителната недействителност на разпореждане от сънаследник, но след предявяване на иска сънаследникът почине и бъде наследен от лицата, в полза на които е извършил разпореждането? Касаторите считат повдигнатите въпроси обуславящи изводите на въззивния съд, а допълнителното основание за допускане на касационния контрол обосновават с предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По същество се оплакват, че за да уважи исковете в защита на правото на собственост, въззивният съд е обсъждал недопустими доказателствени средства и неотносими доказателства, а в частта по уважените искове по чл. 76 ЗН решението е недопустимо, доколкото производството по тях е следвало да бъде прекратено.
Ответниците по касационната жалба С. П. Н. и Н. П. Н. възразяват, че повдигнатите въпроси за проверка правилността на решението нямат претендираното значение, а този за проверка на неговата допустимост – съответства на т. 1 от ТР № 1/ 19.05.2004 г. ОСГК на ВКС. Претендират разноски.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира касационните жалби недопустими в частта по исковете по чл. 76 ЗН. Съгласно предвиденото в чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК, тяхната цена възлиза на суми от по 1 117. 20 лв. (за двете ниви) и 1 005. 76 лв. (за третата). Конститутивните искове не попадат в изключенията от чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, включително поради липса на обусловеност с другите обективно съединени. Само за установителните искове в защита на правото на собственост тяхната цена не е критерий за допустимостта на упражненото право на касационно обжалване. Само за тях касационните жалби са допустими, подадени от легитимирани страни, при спазване на срока от чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за тяхната редовност и допустимост. Повдигнатите по тях въпроси обаче нямат претендираното значение. Съображенията са следните:
Ответниците по касация ги обосноват с твърденията, че с решение от 1998 г. по ЗСПЗЗ са възстановени правата на наследниците на С. Ж. С., бивш собственик на една нива от 23. 202 дка, ответниците по касация са част от тези наследници, делът на всеки е по 1/ 14, но с констативен нотариален акт № 89/ 12.03.2009 г. А. К. А., друг сънаследник и пряк наследодател на касаторите, е признат за собственик по давностно владение на трите ниви, образувани от нивата от 23. 202 дка, а в последствие – той се е разпоредил с тях в полза на всяко от своите деца (с трите договора за дарение по н. а. № 86, 87 и 88/ 08.04.2013г.).
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че доколкото констативният нотариален акт е издаден на дата, която покрива законния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС, в тежест на ответниците по касация е да опровергаят предпоставките на оригинерния способ, за който е издаден констативният нотариален акт на прекия наследодател на касаторите. След това въззивният съд е пристъпил към обсъждане на събраните доказателства: проект за доброволна делба от 2001 г., инициран от сънаследници на бившия собственик, договори за наем и аренда от 2005 г., 2006 г. и 2007 г., сключени от ответника по касация С. Н., извлечение от счетоводните ведомости на [фирма] за това, че ползването на процесните ниви е отдавано възмездно от същия в периода 2005 – 2010 г. и гласни доказателства, събрани чрез разпита на шестима свидетели. При съвкупната преценка на всички тези доказателства въззивният съд достига до извода, че няма акт, чрез който прекият наследодател на касаторите да е манифестирал намерение да завладее дяловете на останалите сънаследници на бившия собственик, констативният нотариален акт противоречи на действителното правно положение, а исковете в защита на собствеността – са основателни.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че никой от повдигнатите въпроси не обосновава правилността на въззивното решение. Извлечението от счетоводството на търговско дружество обслужва счетоводни и търговски нужди, а не носи характеристика на писмено свидетелско показание. При обсъждане на свидетелските показания е зачетен разпитът на шестима, а не на един свидетел и обжалваното решение не се основава единствено на събраните гласни доказателства. Въззивният съд базира фактическите си констатации на допустими доказателствени средства. Изложеното изключва общото основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол на въззивното решение в частта по исковете в защита на правото на собственост.
При този изход на делото в тежест на касаторите следва да се възложат разноските от по 500 лв., направени от всеки ответник по касация. Отговорността по чл. 78, ал. 1 ГПК е деликтна и касаторите следва да я понесат солидарно (чл. 53 ЗЗД).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационните жалби на Н. П. Н. и на С. П. Н. срещу решение № 112/ 13.07.2016 г. по гр. д. № 215/ 2016 г. на Ямболски окръжен съд в частта по исковете по чл. 76 ЗН.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение в останалата част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Т. А., И. Д. К., А. Н. К., М. Н. К., С. А. К. и Н. А. И. да заплатят солидарно на Н. П. Н. и на С. П. Н. суми от по 500 лв. – разноски в касационното производство.
Определението може да се обжалва в първата част от Н. Н. и от С. Н. пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването на преписа, а във втората част е необжалваемо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.