О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 617/20.12.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3499 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 26.04.2016 г. по гр. д. № 100/ 2016 г., с което Окръжен съд – Монтана, като потвърждава решението от 28.12.2015 г. на Районен съд – Берковица по гр. д. № 215/ 2015 г. отхвърля иска на К. Д. А. срещу М. Г. Г. и С. М. Й. за делба на един застроен урегулиран поземлен имот (УПИ) в [населено място].
Решението обжалва К. А. с искане за допускане до касационен контрол за проверка на неговата правилност по процесуалноправния въпрос (уточнен и конкретизиран в духа на касационните оплаквания, съответно на задължителните указания в т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): Следва ли да се допусне делба на УПИ, застроен със сгради, индивидуална собственост на съделителите и какви са процесуалните действия на съда в хипотезата, в която доказателствата сочат на възможност в рамките на делбеното производство да бъде проведена административната процедура по чл. 201 ЗУТ, но събраните за тази възможност доказателства са недостатъчни? Касаторът счита въпросът включен в предмета на делото и обуславящ изводите на въззивния съд. Допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване обосновава с довода, че решението противоречи на практика на ВКС с решения по чл. 290 – 293 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 201 ЗУТ).
Ответниците по касация М. Г. и С. М. не вземат становище в настоящото производство.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема жалбата с допустим предмет. Решението е въззивно, постановено в първата фаза на производството по съдебна делба. На този етап делбеното имущество не се остойностява парично и забраните от чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК не ограничават упражненото право на касационно обжалване. Жалбата е подадена от легитимирана страна. Касатор е съделителят, предявил иска за съдебна делба, отхвърлен с въззивното решение. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, а въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол. Съображенията за това са следните:
В обжалваното решение се приема, че на основание съдебна спогодба от 1965 г. и договор за дарение от 1974 г. касаторът притежава 1/ 2 ид. части, а на основание спогодбата и договор за дарение от 1999 г. ответникът по касация М. Г. и ответникът по касация С. Й. притежават по 1/ 4 ид. части от процесния УПИ. При зачитане на материалната доказателствена сила на нотариалните актове, в качеството им на официални удостоверителни документи (чл. 179 ГПК) и съгласно веществените доказателства, събрани чрез скиците на имота, въззивният съд е достигнал до извода, че УПИ е застроен с четири сгради, които са изключени от съсобствеността, а принадлежат на отделните съделители. Въззивният съд не е обсъдил събраните (други) доказателства, от които се установява, че : 1) действителната площ на имота е 855 кв. м.; 2) с влязло в сила решение от 1982 г. е разпределено ползването на застроения УПИ; 3) изградена е масивна ограда, разделяща УПИ на две, като във всяка част, определена за самостоятелно ползване, попадат сградите, собственост на различните съделители и 4) всяка от двете части от УПИ има лице към улица. Необсъдените доказателства разкриват възможност за провеждане на административната процедура по чл. 201 ЗУТ, но въззивният съд не я изследва чрез допускане на съдебно-техническа експертиза за изясняване на въпроса за разделянето на УПИ на два парцела при спазване на изискванията за лице и повърхнина, а отхвърля иска за делба на съсобствения УПИ, позовавайки се на т. 1, б. „д“ ППлВС № 2/ 1982 г. ВС.
В решение № 131/ 27.05.2016 г. по гр. д. № 600/ 2016 г. на ВКС, ГК, Първо отделение се отчита запазеното действие на тълкувателния акт, но се приема, че изводът за недопустимост на делбата на съсобствен парцел, застроен със сгради, собственост на отделните съделители, е обоснован, тогава когато съдът е проявил необходимата активност да изследва възможността от дворното място да се обособят два или повече самостоятелни УПИ при спазване на изискванията на чл. 19 ЗУТ. Тази активност на съда е производна от чл. 69, ал. 2 ЗН, която задава целта на всяка делба – при провеждането й съсобственикът да получи своя дял в натура, доколкото това е възможно. Следователно повдигнатият от касатора въпрос обосновава обжалваното решение и то противоречи на цитираното решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 – 293 ГПК, а и на т. 1 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/ 2013 г. ОСГТК на ВКС. Налице са общото и допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 26.04.2016 г. по гр. д. № 110/ 2016 г. на Окръжен съд – Монтана.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса 25. 00 лв.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след представяне на платежния документ, но не по-късно от изтичане на съдебния срок.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.