О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 354/19.06.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 661 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 269/ 16.11.2016 г. по гр. д. № 395/ 2016 г., с което Ловешки окръжен съд, като потвърждава решение № 97/ 30.06.2016 г. по гр. д. № 325/ 2015 г. на Районен съд – Тетевен на основание чл. 353 ГПК поставя в дял на С. А. Г. два поземлени имота с проектни идентификатори 72343.54.439 и 72343.54.435, находящи се в землището на [населено място], обл. Л., а в дял на [фирма] два поземлени имота с проектни идентификатори 72343.54.438 и 72343.54.436.
Решението се обжалва от съделителя С. Г. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по процесуалноправни въпроси, чието обобщаване и конкретизиране в духа на заявеното касационно оплакване извежда следния: За извършване на съдебна делба при способа на чл. 353 ГПК относно незастроени имоти извън регулация, длъжен ли е съдът да съобрази, дали образуването на нови самостоятелни обекти е свързано със значителни преустройства и неудобства за съделителите, по-големи от обикновените или е достатъчна преценката, че при спазване на нормативните изисквания е възможно образуване на нови самостоятелни обекти, които подлежат на разпределяне между съделителите? Касаторът счита въпросите обуславящи изводите на въззивния съд, а допълнителните основания от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и т. 3 извежда с довода, че въззивният съд го е решил в противоречие с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК, а касационният контрол има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество се оплаква, че чл. 353 ГПК е нарушен. Претендира разноски.
Ответникът по касация [фирма] възразява, че е изключено всяко основание за допускане на касационния контрол, а решението е правилно. Също претендира разноски.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет, подадена от легитимирана страна, при спазване на срока по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол при основанията от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а съображенията за това са следните:
С влязлото в сила решение по чл. 344 ГПК до делба са допуснати три поземлени имота извън регулация в землището на [населено място], обл. Л. с идентификатори 72343.54.317, 72343.54.398 и 72343.54.397 при квоти 60 % за касатора и 40 % за ответника по касация.
Съдебно-техническата експертиза, допусната и изслушана във втората фаза на производството по съдебна делба, задава два варианта за разпределяне на имотите между съделителите.
Първият допуска в дял на касатора да се постави първият имот, а в дял на ответника по касация да се поставят останалите два имота със задължение дружеството да заплати сума от 182 лв. в уравнение на дела на касатора.
Вторият допуска при спазване на нормативните изисквания да се обособят четири новообразувани имота, два от които да бъдат поставени в дял на касатора, а другите два – в дял на ответника по касация без неравенство в двата дяла според квотите на съделителите в съсобствеността.
Във въззивното решение е приложен способът на чл. 353 ГПК, а имотите са разпределени между съделителите според втория вариант. Мотивите са, че образуването на четирите (нови) самостоятелни обекта е възможно (съответства на нормативните изисквания) и този вариант не предполага парично уравняване. Оплакването във въззивната жалба на касатора, че образуването на новите обекти ще бъде свързано с административни разходи, които биха надхвърлили сумата 182 лв., втората инстанция е обсъдила единствено откъм изявлението, че касаторът заявява отказ от уравняване. Квалифицира го като ирелевантен. Не са извършвани никакви процесуални действия по въведените от касатора твърдения, че е иницирана административна процедура в напреднал стадий за въвеждането на имотите в регулация и са изготвени архитектурни проекти за бъдещо застрояване и именно поради това тяхното разпределяне по другия възможен вариант съответства на смисъла и на целта на производството по съдебна делба.
Следователно обобщеният процесуалноправен въпрос обуславя въззивното решение. По него е налице допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото приложените решения на ВКС са без отношение, но пък отговорът ще е от значение за правилното прилагане на чл. 353 ГПК и за развитието на правото.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 269/ 16.11.2016 г. по гр. д. № 395/ 2016 г. по описа на Ловешки окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена в полза на ВКС държавна такса 50. 00 лв.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание след представяне на платежния документ, но не по-късно от изтичане на 1-седмичния срок.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.