1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
София, 25.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева т. д. № 60360 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 574 от 15.03.2016 г. по в. гр. д. № 5508/2015 г. на С. апелативен е потвърдено решение от 23.07.2015 г. по гр. д.
№ 7069/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, 19 с-в, с което [фирма] е осъдено да заплати на И. С. В. и А. И. В. сумите от по 150 000 лв. за всеки ищец, представляващи обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.226 КЗ, ведно със законните лихви, считано от 22.01.2011 г. до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени за разликата до пълните претендирани размери от по 290 000 лв.
Въззивното производство е било образувано по жалби и на двете страни. Ищците са обжалвали първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, а ответника – в частта, с която исковете са били уважени за суми над 75 000 лв.
Въззивният съд е приел, че ищците търпят неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на единствената им дъщеря П. В., настъпила на 22.01.2011 г. при ПТП, като деликвентът е бил застрахован към тази дата при ответното дружество. Прието е, че размерът на обезщетенията е правилно определен от първата инстанция. Преценени са следните обстоятелства: че П. е била красиво и лъчезарно дете, отлична ученичка, имала планове да следва във висше учебно заведение, но починала точно преди абитуриентския си бал; връзката между нея и родителите и била много силна, баща и я обожавал; родителите тежко понесли смъртта на детето си, непосредствено след трагедията майката била неадекватна, а понастоящем състоянието им е още по-тежко, приемат лекарства, бащата е повишил кръвното налягане; понастоящем родителите рядко се събират с приятели. Прието е, че няма съпричиняване по смисъла на чл. 51 ЗЗД от страна на пострадалата, тъй като с непоставянето на предпазен колан тя не е увеличила обема на вредите, а и не е доказано да е знаела, че се вози в автомобил, управляван от шофьор, който е употребил алкохол. Прието е, че определените от първата инстанция обезщетения в размер на 150 000 лв. са в съответствие с критериите на ППВС №4/1968 г. и сегашната конюнктура в страната.
Касационна жалба срещу въззивното решение в отхвърлителната му част е подадена от И. С. В. и А. И. В..
Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд не е оценил в достатъчна степен всички обстоятелства, които са от значение за определяне на справедливо обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди. Не са взети предвид и застрахователните лимити на отговорност, които към момента на настъпване на процесното ПТП са 1 000 000лв. Искането е за отмяна на въззивното решение в отхвърлителната му част и присъждане на допълнителни обезщетения за всеки един от жалбоподателите в размер на 80 000 лв. или общо по 230 000 лв. за всеки от тях.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите:
1. Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите;
2. Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социалните критерии в страната;
3. Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които следва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя;
4. Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент” на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент” на същите, като гаранция за това е отчитане на всички задължителни и всички специфични за случая обстоятелства, въведени в ППВС № 4/1968 г., гарантиращи правилно приложение на принципа за справедливост;
5. Игнорирането на съществени и значими обстоятелства предпоставя ли нарушение на принципа за справедливост; Непосочването и неотчитането в пълнота на задължителните критерии – възраст на загиналата и на ищците, данните за личността на загиналата, обществено положение и реализация с оглед възрастта на починалата; съдържание на връзката в семейството, води ли до нарушаване на принципа за справедливост; Кои са критериите за определяне на съдържанието на връзката – необходимо ли е да се обсъди степента на родство и близост и факта, че ищците са загубили единственото си дете;
6. Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС № 4/68 г.;
7. Длъжен ли е съдът да изложи собствени мотиви към постановеното от него решение;
8. Длъжен ли е въззивният съд повторно да разреши материалноправния спор и свързана ли е дейността му с установяване на фактическите твърдения на страните чрез самостоятелна преценка на доказателствата и субсумиране на установените по делото факти под приложимата материалноправна норма – длъжен ли е въззивният съд да реши спора по същество, като изложи собственото си становище по крайния изход на спора;
9. Липсата на обсъждане на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото.
Ответникът в производството [фирма] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е редовна, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивен съд по търговско дело с цена на иска над 20 000 лв.
Налице е и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по третия въпрос – как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които следва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 574 от 15.03.2016 г. по в. гр. д. № 5508/2015 г. на Софийския апелативен съд в обжалваната част, с която исковете по чл.226, ал.1 КЗ са отхвърлени за разликата над 150 000 лв. до 230 000 лв. за всеки ищец.
Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: