О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
София, 07.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4536 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 82 от 30.06.2016 г. по в. гр. д. № 65/2016 г. на Кърджалийския окръжен съд е отменено решение № 11 от 29.02.2016 г. по гр. д. № 1275/2015 г. на Кърджалийския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е уважен предявеният от [фирма] срещу Р. Б. А. и А. А. А. иск по чл.108 ЗС – признато е за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизирана територия на [населено място], [община], целият с площ от 1157 кв.м., ведно с построената през 1961г. в средата на имота едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 107 кв. м., при граници на поземления имот: североизток – граница на урбанизирана територия; югоизток – поземлен имот и югозапад – поземлен имот, представляващ имот № 2 от обединен имот № 1,2,3, образуван съгласно заповед № 395/03.05.2012 г. на кмета на [община] и ответниците са осъдени да предадат на ищеца владението на описания имот.
Въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на спорния имот с нотариален акт № 22, т.5, рег. № 12926, дело № 791/2010 г. на нотариус с район на действие РС К., като го е закупил от З. Р. Х. и В. Ю. Х.. Към момента на осъществяване на сделката праводателите З. и В. са се легитимирали като собственици с нотариален акт по обстоятелствена проверка.
Прието е, че ответниците владеят имота без правно основание. Представените от тях два нотариални акта № 361/1978 г. и № 97/2014 г. не разкриват връзка с процесния имот. С първия нотариален акт ответникът Р. А. е закупил дворно място от 460 кв. м. и построената в него през 1965 г. двуетажна жилищна сграда. В този нотариален акт няма посочени граници на закупеното дворно място, нито пък описание на съдържанието и квадратурата на къщата в него. В данъчната декларация те са декларирали дворно място от 320 кв. м. и къща от 120 кв. м. Няма как къщата в процесния имот, която е съборена и от която са останали само камъни, да съвпада с къщата в посочения нотариален акт, тъй като според вещото лице строителството от 1965 г. е масивно, с наличие на железобетон, какъвто не се намира в процесното място. С втория нотариален акт ответниците са признати за собственици по давност на 559/1019 ид.части от неурегулиран поземлен имот в [населено място], при граници: североизток – земеделска територия; северозапад – земеделска територия, югозапад – мера. Посочените в този нотариален акт граници не съответстват на границите на процесния имот. От съпоставката на двата нотариални акта не може да се направи извод, че те са част от един имот и че съвпадат с процесния. Не може да бъде зачетена обяснителната записка по възложеното от ответниците геодезическо заснемане, в която се прави извод, че те са собственици на имот с площ от 1019 кв.м., тъй като този извод е направен преди нотариусът да се произнесе по собствеността. Освен това – през 2015 г. ответниците са оградили имот с площ от 1421 кв.м., от които 1164 кв. м. попадат в околовръстния полигон и не може да се направи извод кои от тях са претендираните 1019 кв.м. По тази причина са приети за недостоверни показанията на свидетелите В. и А., че къщата на ответниците се е намирала в ограденото от тях място и при разчистването на имота от ищеца е срутена именно тази къща. Прието е също, че няма как ответниците да са придобили с втория нотариален акт идеални части от процесния имот, тъй като той е бил закупен от ищеца през 2010 г., а преди това неговите праводатели са владели този имот и са се снабдили с нотариален акт за собственост по давност.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците Р. Б. А. и А. А. А..
Жалбоподателите се позовават на обстоятелството, че в [населено място] няма кадастрален и регулационен план, а само околовръстен полигон. По тази причина в нотариалния им акт от 1978 г. не са посочени границите на закупеното от тях дворно място с къща, но е записано, че те се намират в чертите на селото. Имотът е деклариран през 2007 г. /преди ищецът да го закупи от З. и В./ и за него са плащани данъци и такси. Сградата е съществувала в имота до 2010 г. и жалбоподателите са отсядали в нея при завръщането си от Турция. Когато са установили, че тази сграда е била съборена, те са подали жалба до РП К.. До 2010 г. трети лица не са осъществявали фактическа власт върху имота на жалбоподателите. Праводателят на ищеца З. Х. се е снабдил през 2009 г. с нотариален акт за собственост по давност, но по делото няма нито едно доказателство за осъществявано от него владение върху процесния имот, напротив – установявало се, че жалбоподателите са живели в имота от 1978 г. до преселването си в Турция през 1989 г., като са оставили ключ от имота на своя съседка; през 1994 г. отново са го посетили, а след 2007 г. до 2010 г. редовно са отсядали в него до събаряне на къщата им.
Правният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, който поставят жалбоподателите, е за това с каква доказателствена сила се ползва нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК и как се оспорва такъв нотариален акт. Считат, че обжалваното въззивно решение противоречи по този въпрос на ТР №11/2012 г. от 21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът в производството [фирма] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК.
Налице е и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е обуславящ за изхода на правния спор, доколкото ищецът е закупил спорния имот от лице, което се легитимира с нотариален акт за собственост, издаден по реда на чл.587 ГПК, а от друга страна ответниците са оспорили собствеността на ищеца и на неговия праводател, като от своя страна са представили документи за собственост. По поставения въпрос въззивното решение влиза в противоречие с посоченото от жалбоподателя ТР №11/2012 г. от 21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС. Ето защо въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 82 от 30.06.2016 г. по в. гр. д. № 65/2016 г. на Кърджалийския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. и в същия срок да представят по делото доказателства за внесената държавна такса, в противен случай жалбата им ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: