3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 599
София, 12.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2742 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 446 от 30.03.2016 г. по в. гр. д. № 3189/2015 г. на Пловдивския окръжен съд е отменено решение № 3486/27.10.2015г. по гр. д. № 6278/2014 г. на Пловдивския районен съд, ХІV с-в и са отхвърлени предявените от [община] срещу Е. Л. Ц. искове: по чл.124, ал.1 ГПК – за признаване за установено, че общината е собственик на имот № 015033 по плана на [населено място], [община], област П., местност „Б.”, с площ от 11 716 дка, както и искът по чл.496, ал.3 ГПК за обявяване за недействителна на публичната продан, при която имотът е бил възложен на ответника, поради липса на право на ответника да участва в наддаването.
Въззивният съд е приел, че процесният имот е бил предмет на принудително изпълнение по изп. д. № 20138260400086 на ЧСИ А. А. – № 826 на КЧСИ, образувано за дълг на длъжника [община]. С възлагателно постановление от 26.09.2013 г. имотът е възложен на ответника. Независимо от обстоятелството, че за този имот е бил издаден акт за публична общинска собственост още през 2007 г., преди образуване на изпълнителното производство, ищецът [община] не се легитимира като собственик, тъй като проведената публична продан е породила своето вещно прехвърлително действие. Като се е позовал на чл.496, ал.3 ГПК, въззивният съд е приел, че възможността да се оспорва по исков път действителността на публичната продан е ограничена само в изчерпателно изброените случаи, като законодателят изхожда от качеството на лицето, което е участвало в проданта. В случая не е установена недействителност на проданта на посочените в закона основания. Законът не е предвидил възможност да се оспорва действителността на публичната продан с оглед характера на обекта, върху който е насочено принудителното изпълнение като публична общинска собственост, затова след възлагателното постановление общината не се легитимира като собственик на продадения имот.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца [община].
Жалбоподателят поддържа, че имот с характер на публична общинска собственост, който е извън гражданския оборот съгласно чл.7, ал.2 ЗОС, не може да бъде предмет на публична продан и да бъде придобит с възлагателно постановление от трето лице. Затова е неправилен изводът на въззивния съд за действителност на публичната продан, а оттам – че ответникът се легитимира като собственик на имота чрез този придобивен способ. Аргументи в подкрепа на тезата си жалбоподателят черпи от мотивите на ТР № 4/07.07.2010 г. по тълк. д. № 4/2009 г. на ОСГК на ВКС, според които е налице законова забрана за друг правен субект, различен от предвидения в закона, да бъде собственик на вещ, която е публична собственост.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпросите:
1. Допустимо ли е разпореждане чрез принудително изпълнение върху имот – публична общинска собственост.
2. Действителна ли е публична продажба на такъв имот и може ли частноправен субект да участва в публична продажба, да наддава за такъв имот и да го придобива с постановление за възлагане от ЧСИ.
Жалбоподателят счита, че по поставените въпроси въззивното решение влиза в противоречие с мотивите на ТР № 4/07.07.2010 г. по тълк.д.№4/2009 г. на ОСГК на ВКС, според което публичната собственост е изключена от гражданския оборот. В това тълкувателно решение обаче не е даден отговор на въпросите дали имот, публична общинска собственост, може да бъде обект на принудително изпълнение; дали в обявената публична продан на такъв имот може да участва като наддавач физическо лице и дали такъв имот може да бъде предоставен в собственост на частноправен субект с постановление за възлагане. Затова по тези въпроси се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът в производството Е. Л. Ц. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускането и до разглеждане по същество от ВКС. Поставените въпроси са свързани с първоначално предявения иск по чл.496, ал.3 ГПК за установяване недействителност на публичната продан поради невъзможен предмет, който обаче е прекратен и по него няма произнасяне от въззивния съд. Затова поставените въпроси не са релевантни за изхода на правния спор по настоящото дело. Не е налице и соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като в случая е налице ясна нормативна уредба – чл.496, ал.3 ГПК, която не може да бъде променяна по тълкувателен път. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Първият от поставените въпроси е обуславящ за изхода на правния спор и добре изразява правния проблем, на който въззивният съд е дал разрешение при произнасянето си по предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Разрешаването на този проблем изисква тълкуване на разпоредбата на чл.496, ал.3 ГПК. В посоченото от жалбоподателя тълкувателно решение не е разглеждан въпросът дали е възможно предмет на публична продан да бъде публична общинска или държавна собственост. Затова основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК в случая не е налице. Налице е обаче другото поддържано основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по поставения въпрос няма практика на ВКС, а разрешаването му би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Във връзка с втория иск по чл.496, ал.3 ГПК, основан на твърдение, че при публичната продан е нарушен чл.490 ГПК, не са поставени обуславящи въпроси и затова в тази част не следва да бъде допускано касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 446 от 30.03.2016 г. по в. гр. д. № 3189/2015 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която съдът се е произнесъл по иск на [община] срещу Е. Л. Ц. с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
УКАЗВА на жалбоподателя да внесе по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 424,40 лв. и да представи в същия срок вносния документ, в противен случай жалбата и ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса жалбата да се докладва за насрочване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение по иска с правно основание чл.496, ал.3, вр. чл.290 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: