1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 615
София, 19.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3180 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 22 от 04.02.2016 г. по в. гр. д. № 703/2015 г. на Шуменския окръжен съд е потвърдено решение № 1703/27.10.2015г. по гр. д. № 2865/2014 г. на Шуменския районен съд, с което е бил уважен предявеният от В. Х. Х. срещу Ф. Х. С., М. Ф. Х., Н. Ф. Х. и Ш. Ф. С. /последните трима конституирани на мястото на починарата Р. А. С./ иск по чл.108 ЗС – признато е за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на жилищна сграда с площ от 82 кв.м. и навес без оградни стени с площ от 13кв.м., построени в поземлен имот № 000409 по плана на [населено място], [община], област Шумен, както и стая, представляваща избено помещение, пригодено за живеене, прилежащо към описаната жилищна сграда, но попадащо в съседния имот № 000408, и ответниците са осъдени да предадат на ищеца владението на описания имот.
Въззивният съд е приел, че Х. С. Х. и Ф. М. Х., родители на ищеца В. и на първия ответник Ф., са продали с нотариален акт №125 от 18.12.2008 г., поправен с нотариален акт №194/22.12.2008 г. на ищеца В. Х. Х. собствения си имот, находящ се в [населено място], [община] и представляващ жилищна сграда, стопански постройки, навес с оградни стени и гараж, както и поземлени имоти № 000408 с площ от 1,219 дка и поземлен имот № 000409 с площ от 0,609 дка, които съответстват на бивш имот №287 с площ от 2100 кв.м., намиращи се извън регулационния план на [населено място]. Прието е, че описаната земя и жилищна сграда са възстановени по реда на ЗСПЗЗ. Същевременно в имот № 000409 има втора жилищна сграда. Съдът е приел, че В. Х. е придобил собствеността на двете жилищни сгради, независимо от това, че в нотариалния акт, с който се легитимира като собственик, е описана само една от тях. Позовал се е на разпоредбата на чл.92 ЗС, като е приел, че с прехвърлянето на земята ищецът е придобил собствеността на всички сгради, които са били построени върху нея, включително и процесната, след като не е било уговорено друго. Този извод съдът е подкрепил с позоваването на решение № 529/09.07.2010 г. по гр.д.№1129/2009 г. на ВКС, І ГО. Прието е също, че по делото няма данни ответниците да са строили процесната сграда въз основа на учредено в тяхна полза право на строеж. Те владеят тази сграда без правно основание, тъй като с влязло в сила решение е бил отхвърлен предявеният от Ф. и съпругата му Р. срещу В. иск по чл.124, ал.1 ГПК за собственост на същата сграда въз основа на изтекла придобивна давност. Затова не е зачетен техният нотариален акт по обстоятелствена проверка №158/2014 г. и е уважен предявеният иск по чл.108 ЗС. Съдът е отказал да разгледа възражението за нищожност на пълномощното, с което е изповядана продажбата по нотариалния акт, от който черпи права ищецът, тъй като то не е направено своевременно.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците Ф. С., М. Х., Н. Х. и Ш. С..
Жалбоподателите поддържат, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като съдът не тълкувал по правилата на чл.20 ЗЗД договора за покупко-продажба, материализиран в нотариалния акт, от който черпи права ищецът. На било отчетено обстоятелството, че върху продадената земя е имало две жилищни сгради, а продажбата касае само една от тях. Не бил зачетен и нотариалният акт от 2005 г., с който починалите родители са прехвърлили на жалбоподателя Ф. построената от него в имота им жилищна сграда, заедно с 1/3 ид.част от мястото. Изложени са и доводи, че земята не е следвало да бъде предмет на възстановяване по ЗСПЗЗ, тъй като винаги е имала селищен характер.
В изложението към жалбата се поддържа, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по чл.108 ЗС, вр. чл.20 ЗЗД, според която при разглеждане на искове за собственост в определени случаи съдът следва да тълкува договорите, като търси действителната воля на страните. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с определение №734 от 20.07.2009г. по гр.д.№678/2009г. на ВКС. По въпроса дали процесният имот е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ въззивното решение влизало в противоречие с решение №91/01.02.1995 г. по гр.д.№2349/94 г. на ВКС, ІІІ ГО, а по въпроса за възможността да се придобие владението от предишния владелец – на решение №803/21.10.1994 г. по гр.д. № 662/1994 г. на ВКС, І ГО.
Ответникът в производството В. Х. Халваджи оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна, като излага доводи по съществото на правния спор. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Въпросът, който е обуславящ за изхода на настоящото дело, е първият – за необходимостта в определени случаи, при разглеждането на искове за собственост, съдът да тълкува по правилата на чл.20 ЗЗД волята на страните, изразена в договори, от които произтичат спорните права. По този въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК, която е служебно известна на състава на съда.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 22 от 04.02.2016 г. по в. гр. д. № 703/2015 г. на Шуменския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите да внесат по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 25 лв. и да представят в същия срок вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса жалбата да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: