1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
гр. София, 31.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4206 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. М., с адрес: [населено място], ул. „20 – ти а.“ № 30, срещу решение от 10. 03. 2015г. по в. гр. дело № 3539/2012г. на СГС, Административно отделение, ІІІ – „Г“ състав в частта му, с която е потвърдено решение от 30. 03. 2011г. по гр.д. № 6191/2005г. на СРС, І ГО, 38 състав, с което е осъден касаторът Н. М. заедно с останалите етажни собственици: Д. С. М., Ж. Б. А., Е. В. Н., Д. З. З., Н. З. З. и М. Г. Д., по предявения от ищцата Т. Л. Д. иск с правно основание чл. 109 ЗС, да ремонтира покрива на сградата – ЕС, находяща се в [населено място], [улица], както и в частта му, с която е реализирана отговорността на касатора за съдебни разноски, на основание чл. 64, ал. 1 ГПК от 1952 г. /отм./.
Касаторът М. поддържа, че въззивното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Твърди, че обжалваното решение е недопустимо поради липса на пасивна легитимация по отношение на първоначалния ответник В. М. В., починал в хода на първоинстанционното производство и заместен на основание чл. 227 ГПК от своя син и правоприемник – касатора, и поради липса на правен интерес от предявения негаторен иск, доколкото самата ищца е заявила изрично, че ответниците не й пречат да упражнява правото си на собственост върху притежавания в сградата – ЕС нейн собствен индивидуален обект. Евентуално поддържа, че въззивното решение е неправилно поради отсъствието на поведение от страна на ответниците, създаващо пречки за упражняване правото на собственост на ищцата, напротив според касатора ответниците са взимали активно участие и са съдействали за организирането и провеждането на дейности по осъществяване на ремонта на покрива, включително като членове на ОС на ЕС. Твърди, че атакуваното решение е непълно, тъй като диспозитивът му не съдържа изрично установяване и ясно определяне по размер на отговорността на всеки от осъдените ответници – етажни собственици, а солидарна отговорност е недопустима и неприложима към конкретния казус. Касаторът моли обжалваното въззивно решение да бъде обезсилено като недопустимо, а евентуално да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което искът с правно основание чл. 109 ЗС срещу него да бъде отхвърлен като неоснователен, като му бъдат присъдени направените по делото разноски в трите съдебни инстанции.
Ответникът – касатор въвежда основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси, относими към допустимостта на обжалваното въззивно решение: 1. „Дали решението по делото е допустимо по отношение на лице, което не е пасивно легитимирано в процеса?“ и 2. „Допустимо ли е постановяване на решение при липса на правен интерес от предявяване на иска по чл. 109 ЗС?“. Посочва бланкетно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречие с практиката на съдилищата, без да визира конкретни влезли в сила съдебни решения, които противоречат на атакуваното въззивно решение, което обстоятелство е достатъчно да обуслови извод за отсъствие на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване /т. 3 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. В изложението си към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК визира и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не излага конкретни обстоятелства, обосноваващи значимост на отговорите на поставените правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба /ищца в производството по иска с правно основание чл. 109 ЗС/ – Т. Л. Д., не представя отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Писмен отговор на касационната жалба подава ответницата Е. В. Н., спрямо която въззивното решение е влязло в сила, която счита касационната жалба за основателна, поддържайки изложените от касатора съображения в касационната му жалба. Излага твърдения, че е избрана за управител на процесната ЕС от 22. 12. 2009г. и в това си качество е информирана, че ремонтът на покрива е извършен с участието на всички етажни собственици.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ответника е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт, но не са налице посочените общи и допълнителни основания на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по същество по поставените правни въпроси.
Искът, по който касационната жалба обуславя висящност на исковото производство, е с правно основание чл. 109 ЗС, предявен от ищцата Т. Д. като собственик на ап. 14 в ЕС, находяща се в [населено място], [улица], на последния етаж, срещу Д. С. М., Ж. Б. А., Е. В. Н., Д. З. З., Н. З. З., М. Г. Д. и Н. В. М. като етажни собственици в същата ЕС към датата на подаване на исковата молба, за осъждане на ответниците да извършат ремонт на покрива на ЕС, тъй като в апартамента на ищцата има теч от покрива, взето е такова решение на ОС на ЕС от 2002г., издадени са и заповеди от 2003г. и 2013г. на Кмета на СО по чл. 195 ЗУТ за направа на покрива за сметка на етажните собственици, но въпреки това ремонт на покрива не е направен. Исковата молба е подадена на 13. 07. 2005г., поради което първоинстанционното и второинстанционното производство се развиват съобразно нормите на ГПК от 1952 г. /отм./, съгласно пар. 2, ал. 1 ПЗР ГПК.
Въззивният съд е приел, че съобразно ТР № 31/06. 02. 1985г. по гр. дело № 10/1984г. на ОСГК на ВС, искът с правно основание чл. 109 ЗС защитава правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но да ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение, както и че смущаването на правото на собственост може да се изрази не само пряко в действия, но и косвено с бездействия, като се поддържа противоправно състояние в съседен имот, довело до трайно и продължително смущаващо въздействие върху вещта. Посочил е, че предмет на негаторния иск могат да са неоснователни въздействия върху вещта, които за да се преустановят, ищецът може да иска осъждане на ответника да извърши лични заместими или незаместими действия.
СГС е намерил, че искът с правно основание чл. 109 ЗС, предявен от един етажен собственик срещу останалите етажни собственици за извършването на ремонт на обща част на ЕС, каквато е покривът на сградата – ЕС, е допустим и основателен, тъй като от неремонтирането на покрива въпреки взетото решение на ОС на ЕС и заповедите по реда на чл. 195 ЗУТ от 2003г. и от 2013г., се смущава правото на собственост на ищцата, в чието собствено жилище, находящо се на последния етаж от сградата – ЕС, са установени множество течове. Приел е също, че въпреки съществуването на особени правила за извършване на ремонта на обща част на ЕС като процесния покрив съгласно ПУРНЕС /отм./ и действащия ЗУЕС, както и предвидените административни мерки по чл. 195 и чл. 196 ЗУТ, тези обстоятелства не изключват прилагането на общия ред на защита по чл. 109 ЗС. Въззивният съд е посочил, че в нарушение на градоустройствените правила ответниците – етажни собственици, не са предприели действия по ремонтиране на покривната конструкция на процесната ЕС, в резултат на което бездействие се поврежда собствения на ищцата имот и то пречи на нормалното упражняване на правата й като собственик, както и че осъждането на ответниците да извършат ремонта на покрива е за съответната ид. част от притежаваното от тях право на собственост върху общата част на ЕС и не касае изпълнението на ремонт по отношение на целия покрив. Приел е за установено от доказателствата в процеса, че към момента на приключване на устните състезания не е направен ремонта на покривната конструкция и е изложил подробни съображения за това как следва да се изпълни решението му по негаторния иск – по реда на чл. 526 ГПК /изпълнение на задължение за заместимо действие/, с извършване на действието за сметка на ответниците, съответно на притежаваните от тях ид. части от общите части на сградата – ЕС, или чрез осъждане на ответниците да внесат предварително сумата, необходима за извършване на ремонтните работи, съответно на ид. част от общите части на сградата. Въззивният съд е посочил, че ако ответниците доброволно осъществят ремонта на процесния покрив, независимо от причината за това, въззивното решение следва да се счита за изпълнено, тъй като ще е налице преустановяване на неправомерното бездействие на етажните собственици да поправят покривната конструкция на сградата, какъвто е и целения правен резултат от уважаването на предявения негаторен иск.
В производството пред СРС първоначално като ответник участва бащата на касатора – В. М. В., който не е етажен собственик, а само титуляр на ограничено вещно право на ползване върху притежавания от сина му апартамент № 1 в процесната ЕС. След смъртта на В. М. В., настъпила в хода на първоинстанционното производство, с определение от 10. 12. 2010г., преди проведеното последно с.з. по делото и преди хода на устните състезания, СРС конституира касатора като негов законен наследник на основание чл. 227 ГПК. В решението на СРС по иска с правно основание чл. 109 ЗС касаторът е посочен като етажен собственик /собственик на ап. 1 на партерния етаж/ и в качеството му на такъв срещу него е уважен негаторния иск за ремонтиране на покрива. Във въззивното решение са изложени подробни мотиви, че касаторът е собственик на апартамент № 1 в процесната ЕС, а родителите му са били с вещно право на ползване върху една от стаите, като задължението за ремонт на покрива е на собственика на апартамента, който е и етажен собственик. Посочено е също, че са без значение доводите на въззивника – касатор за това, че не е участвал в първоинстанционното производство от началото му и не е бил призован като страна, а само като правоприемник на починал ответник, с оглед характера на второинстанционното производство по отм. ГПК като пълен въззив.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос от значение за изхода по конкретния правен спор, по отношение на който е налице някое от допълнителните основания, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и/или 3 ГПК. В изложението към касационната жалба на ответника Н. М. по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които не удовлетворяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Зададените два правни въпроса са отнесени от касатора към допустимостта на атакувания въззивен съдебен акт, като същите не са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд, а първият от тях въобще не засяга правни проблеми, свързани с допустимостта на въззивното решение. Пасивната материалноправна легитимация на ответника – касатор по предявения негаторен иск, в контекста на която е зададен първия въпрос, е относима не към допустимостта, а към основателността на иска, като въззивният съд е установил, каквото е и твърдението на касатора, че последният е титуляр на правото на собственост върху индивидуален обект от процесната ЕС /апартамент № 1 на партерния етаж/ и като такъв носи отговорност за извършване ремонт на процесния покрив на ЕС. Поради гореизложеното първият формулиран от касатора въпрос по същността си представлява оплакване за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и като такъв е неотносим към производството по чл. 288 ГПК. В случай, че касаторът е имал впредвид надлежната процесуална легитимация по негаторния иск на ответниците като необходими другари – етажни собственици и доколкото конституирането му в първоинстанционното производство с определение от 10. 12. 2010г., но на основание чл. 227 ГПК, а не на собствено основание, е станало преди хода на устните състезания, като в първоинстанционното и въззивно решения, той е възприет като надлежен ответник в качеството си на етажен собственик, отново първият въпрос не е от значение за изхода по конкретния правен спор, а касае обстоятелства, относими към правилността на въззивното решение. Касаторът е участвал в първоинстанционното производство като универсален правоприемник на баща си, който е първоначален ответник без да е етажен собственик, участвал е и във въззивното производство като ответник без да са повторени процесуалните действия спрямо него, извършени пред СРС, в качеството му на необходим другар – етажен собственик, в противоречие с т. 17 ТР № 1 от 04.01.2001г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, приложимо към въззивното производство, което е по реда на ГПК от 1952г. /отм./, но това процесуално нарушение е относимо към правилността на съдебния акт, не към допустимостта му, както е посочено и в цитираното по – горе ТР № 1/2001г. по т. д. № 1/2000г.. Освен това следва да бъде отбелязано, че негаторният иск е уважен срещу етажния собственик – касатора, а не срещу бащата на касатора /титуляр на ограничено вещно право/, т.е. спрямо страна, разполагаща с материална и процесуална легитимация по иска.
Вторият правен въпрос е формулиран от касатора прекалено абстрактно, за да може да бъде изведена от него значимост за изхода по конкретното дело. Дори да бъде прието противното обаче, въззивният съд е извел наличен правен интерес от предявения негаторен иск за осъждане на етажните собственици да извършат ремонт на процесния покрив – обща част на ЕС, излагайки както собствени съображения, така и съобразявайки се с даденото разрешение по ч. гр. д. № 4115/2009г. на СГС, АО, 3 състав по същия въпрос, който извод е в съответствие с формираната безпротиворечива съдебна практика и правна доктрина.
Неформулирането на правни въпроси от значение за изхода на настоящия правен спор от касатора е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо да се разглеждат сочените допълнителни основания по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Следва да бъде посочено за пълнота, че последните също не са осъществени, доколкото касаторът не е посочил и представил противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и доколкото по двата поставени въпроса е налична безпротиворечива задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, която не се нуждае от осъвременяване или корективно тълкуване.
Д. на касатора, че атакуваното решение е непълно, тъй като диспозитивът му не съдържа изрично установяване и ясно определяне по размер на отговорността на всеки от осъдените ответници – етажни собственици, доколкото солидарна отговорност е недопустима и неприложима към конкретния казус, е неоснователен. Подобно искане за отграничаване отговорността на всеки от етажните собственици е извън предмета на предявения негаторен иск за осъждане на етажните собственици за извършване на заместимо действие – ремонт на обща част на ЕС, което по силата на закона е дължимо, пропорционално на притежаваните ид. части в съсобствеността върху общите части на процесната ЕС, както е посочено и в мотивите на въззивното решение.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10. 03. 2015г. по в. гр. дело № 3539/2012г. на СГС, Административно отделение, ІІІ – „Г“ състав в частта му, с която е потвърдено решение от 30. 03. 2011г. по гр.д. № 6191/2005г. на СРС, І ГО, 38 състав, с което е осъден касаторът Н. М. заедно с останалите етажни собственици: Д. С. М., Ж. Б. А., Е. В. Н., Д. З. З., Н. З. З. и М. Г. Д., по предявения от ищцата Т. Л. Д. иск с правно основание чл. 109 ЗС, да ремонтира покрива на сградата – ЕС, находяща се в [населено място], [улица], както и в частта му, с която е реализирана отговорността на касатора за съдебни разноски, на основание чл. 64, ал. 1 ГПК от 1952 г. /отм./.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: